Държавата издържа десетки ненужни агенции и комисии

Въпреки кризата и обещанието за оптимизиране на разходите в администрацията държавата продължава да издържа десетки агенции и комисии, ползата от които е спорна, но пък щатовете и издръжката са раздути. На бюджетни пари разчитат 35 изпълнителни агенции, други 37 агенции и комисии, създадени по закон, 23 звена, открити с разпореждане на Министерския съвет. Има и 45 съвета, както и неизвестен брой междуведомствени комисии.

Това показва прегледът на съществуващите в момента административни звена, направен от „Сега“. Част от тези агенции могат лесно да бъдат трансформирани в търговски дружества и свалени от държавния бюджет.
Най-сериозен потенциал за оптимизация има при изпълнителните агенции към министерствата и в част от създадените по закон национални служби. Тук рекордьор по агенции и раздути щатове е земеделското министерство. Аграрният министър Мирослав Найденов вече обеща да преобразува изпълнителната агенция за борба с градушките в търговско дружество. Това ще свали от издръжка 823 души, които занапред ще разчитат да си заработват заплатите чрез търговска дейност. Това обаче е само едно от звената с раздута численост към земеделското министерство. Впечатление тук прави агенцията по горите, прочула се предимно със скандални заменки, и националната ветеринарномедицинска служба. И след трансформацията на държавната агенция по горите в изпълнителна агенция числеността на персонала остава голям. В 16-те регионални дирекции на горите според официалния регистър работят 971 души, а заедно със служителите на 147 горски стопанства и 41 ловни стопанства персоналът е 1880 души. За сравнение – в 16-те регионални инспекции за опазване на околната среда и водите работят общо 604 чиновници. Под 600 са и служителите на 28-те регионални инспектората на образованието.
Огромен щатен състав поддържа и Националната ветеринарномедицинска служба – 2084 души. В регионалните служби за контрол на ветеринарно-медицинската дейност работят над 1600 души. Има и териториален дисбаланс в числеността на персонала. Така например в област Видин (население 110 310 души по данни на НСИ) към службата работят 90 души, във Варна (463 260 души население) служителите са 112. Службата има два самостоятелни научни института – диагностичен ветеринарномедицински институт с щат от 180 души и институт за контрол върху лекарствата за животни с 56 служители. Отделно службата поддържа и самостоятелна лаборатория с 53-ма души персонал. „Можем да мислим за евентуално сливане на лабораторията към диагностичния институт“, признаха вчера от земеделското министерство.
Спорна е и ефективността на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, както и на агенцията по рибарство и аквакултури. Агенцията по сортоизпитване поддържа щат от 322-ма души и следва да осъществява държавната политика в областта на изпитването, търговия и внос на посевен материал. Истината обаче е, че не само фермерите не знаят за съществуването й, а дори и държавните ведомства. Само преди дни службата попадна в епицентъра на скандал. 150 млади фермери, изпълнили проектите си за разсадници, вероятно няма да получат субсидии от по 12 500 евро, защото предишното ръководство на фонд „Земеделие“ забравило за съществуването на службата и не поискало от производителите да се регистрират там. Службата нашумя и с гигантските си бонуси. През януари аграрният министър Мирослав Найденов уволни дисциплинарно трима души от ръководството на агенцията, защото своеволно са раздали общо 30 292 лв. за извънреден труд на 25 служители, преди още самият труд да е положен.
Агенцията по рибарство и аквакултури също е пословична с проблемите по еврофондовете, макар в нея да работят 340 човека. Чрез нея България трябва да усвои общо 106 млн. евро за рибарство до 2013 г. Половината период вече е изтекъл, а по програмата са изплатени едва 5 проекта, които са за 0.22% от целия ресурс. Въпреки това в звеното, занимаващо се с европарите, работят 70 души, които взимат двойни заплати. За сравнение – в изпълнителната агенция за одит на евросредствата към финансовото министерство работят 40 души.
Чиновници от цели 5 ведомства пък контролират едно и също – водата в България. В момента дигите са към аграрното ведомство, язовирите са към дружество „Язовири и каскади“, което е към НЕК, а други язовири за напояване са към „Напоителни системи“ – държавна фирма към агроведомството. Всички ВиК са към регионалното ведомство, отделно водите се контролират и от екоминистерството. Министрите Росен Плевнелиев и Мирослав Найденов вече говорят за цялостно преструктуриране на този сектор и създаване на Национална водна компания, по подобие на НЕК. На въпрос на „Сега“ възможно ли е земеделското министерство да си спести разходи по поредната водна структура – за изпълнителна агенция по хидромелиорации, от ведомството отвърнаха, че вероятно е възможно да го трансформират като част от „Напоителни системи“ и се спестят заплатите от бюджета. В сферата на водите работи още една изпълнителна агенция – за проучването и поддържането на Дунав със 130 души.
В министерството на транспорта висока остава числеността на агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (бившата ДАИТС) с 648 души. Военното министерство вече намали щата на скандалната агенция „Социални дейности“, занимаваща се с имотите на армията, от 773 на 511 души. Голям резерв има и в нереформираното и раздуто МВР, но Цветан Цветанов не дава и дума да се говори за орязване на състава. Военният министър Аню Ангелов пък разкри преди ден, че в определени висши командни звена на МО съотношението между командири и командвани е 1 към 1.3. Или казано с други думи, на някои командири в армията се падат по 1-2-ма подчинени. „Това означава, че колкото са началниците, толкова са и хората, които работят“, посочи още Ангелов. Според него оптималното отношение е 1 към 10.

в-к Сега