Д-р ик. Петър НЕЙЧЕВ: Микрокредитирането има голямо бъдеще
Наскоро в София се проведе поредното заседание на Управителния съвет на Българската асоциация на кооперативните кредитни организации/БАККО/. Основана като сдружение с нестопанска цел, асоциацията се поставя за основна програма да обедини кооперации, кредитни кооперативни съюзи и федерации в България, които да възстановят и развият кооперативната кредитна и взаимно-спомагателна система в страната. За работата на асоциацията, конкретните цели и задачи по време на финансовата криза е интевюто с д-р ик. Петър Нейчев, заместник-председател на управителния съвет на БАККО.
Господин Нейчев, нека се върнем малко назад, при основаването на сдружението. Вие сте един от инициаторите за неговото създаване. Носталгия по славните време на българските популярни банки или с послание към бъдещето се образува сдружението?
Може да се каже, че имаше и от двата аргумента. България винаги е била със развито кооперативно движение, включително и в частта на кооперативните кредити и услуги. В почти всеки по-голям български град е функционирала една от многото популярни банки в страната. Първата е основана в София преди повече от век – през 1903 година, само за три години след това има вече още шест. Преди балканските баталии те достигат 23 и въпреки катастрофалните поражения от балканските войни, в края на 1918 година има вече 50 популярни банки, от които две са със седалище в селата.
Любопитно, каквато и икономиката, такава и банковата система, нали. Дребно занаятчийство, дребно земеделие, търговия с не особено големи размери… Вероятно и характеристика на банковата система не се различава по своята същност?
То не може да бъде и иначе. Нека да видим техните членове: ако ги назовем със съвременното им звучене “акционери” в тях занаятчиите, дребните и средните индустриалци са 19,9 на сто от състава, дребните търговци – 19,1 на сто, държавните служители и представителите на свободните професии – 12,5 на сто, работниците – 9 на сто, и заможните селяни – 24 на сто.
Като се има предвид и населението на градовете тогава, вероятно много от “акционерите” са се познавали – като колеги от една гилдия, съграждани, роднини…
Така ще е било, за това можем да съдим и по кредитната политика на банките: сериозно преобладава кредитът по поръчителство, значително по-малко са кредитите срещу залог или ипотека на имуществото. Това доверие и този дух обясняват и бързото разрастване на членовете в популярните банки, а с тях и капиталите: в края на 20-те години влоговете в тях достигат над 1,2 милиарда лева и раздадените кредити заемат близо 20 на сто от всички раздадени кредити в банковата система на България.
А сега, почти сто години след началото на идеята за кооперативното кредитиране, пак в началото на нов век, само че 21-ви, къде е посланието от миналото към бъдещето?
Нека се огледаме наоколо и като сложим ръка на сърцето да кажем: колко български банки останаха, от тези, които функционират на нашя пазар, колко държат вратите си отворени и в тях малкият бизнес е добре дошъл. Къде този малък бизнес може да получи финансовата инжекция, която сега, особено по време на криза, е толкова нужна! Най-лесно е да са каже: Който оцелее оцелее, който не, да потъва и загива! Така просто не бива! Големите банки са със собственици в чужбина, следователно и интересите от печалбите се диктуват от там. Вие как смятате: при сегашната криза в Гърция една гръцка банка в България накъде ще насочи приоритетите си? Естествено там, където каже централата, коя ще иска да воюва със собственото си правителство!
Тогава какъв е изборът или просто няма такъв. Да създаваме нови български банки, след като ги продадохме почти всички. Бившата Насърчителна, сегашната Банка за развитие, има някаква философия за подпомагане на българския бизнес, там се наливат от държавата понякога сериозни пари, но те така или иначе не достигат до онези, които вече двадасет години се мъчим да обявим за средна класа, на която се крепи икономиката?
Не откриваме топлата вода /както личи и от примера с популярните банки/, като една от основните цели на сдружение БАККО е именно микрокредитирането.То също вече има своята близо двадесетгодишна история, когато през 90-те години на миналия век, по времето на прехода, бяха създадани първите кредитни кооперации Популярна каса в Пловдив, Русе, София, Пазарджик и в много други градове и села. И сега в световен мащаб кооперативният сектор в банките заема от 20 до 40 на сто в някои държави. Затова и безспорният авторитет Жак Атали в книгата си “Кратка история на бъдещето” прогнозира голямо разввитие на микрокредитирането. Ако го имахме добре развито днес, вероятно нямаше да изпитват толкова трудности много от представителите на малкия бизнес у нас. Но години наред управляващи с различен цвят размахват плашилото с банковата криза от 1996-1997 година у нас и слагат всякакви спирачки в законодателната област по отношение на кооперативното кредитиране.
Кризата, за едни по-рано, за други по-късно, ще отмине, но това не прави микрокредитирането по-малко актуално. В която и страна с развито кооперативно движение и традиции, като Австрия или Германия, съществуват какви ли не форми на свеобразно микрокредетиране, в неговата основа понякога дори е и църквата? Има вече и нобелов лауреат за микрокредити в бедните азиатски региони?
Така е, затова близката стратегия на асоциацията е да засили работата в това направление и следващите стъпки в това отношение ще бъде сериозно актуализиране на устава на сдружението, мислим и по промяната на наименованието. Всеки един от членовете е ангажиран да лобира за нашата кауза сред всички онези среди, от които зависи промяната в законоделството у нас по отношение на микрокредитирането и съответно развитието на кооперативните кредитни организации.
Интервю взе: Стефан Прончев