ЕБВР понижи прогнозата си за ръста на българската икономика
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за икономическия растеж на България за 2014 г. до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. През май банкатапрогнозира ръст от 1,9% за българската икономика.Заложеният тогава растеж бе малко по-висок в сравнение с очакванията от януарския доклад на институцията, когато прогнозите сочеха повишение от 1,8 на сто.
Сегашната разлика от 0,4 процентни пункта се отдава „основно на отрицателното въздействие от политическата несигурност и доскорошните вълнения в банковия сектор“.
Дългосрочният ефект от това обаче вероятно ще бъде ограничен благодарение на бързата реакция на властите, отбелязват анализаторите на банката, имайки предвид по-конкретно декларацията за намерението за присъединяване на България към Единния надзорен механизъм в рамките на Европейския банков съюз.
Прогнозата за 2015 г. остава на предишното равнище – за увеличение на БВП от 2%.
Икономиките на Русия и Украйна
Същевременно банката прогнозира свиване на икономиката на Русия през следващата година в резултат от украинската криза, докато за тази година се очаква нулев растеж.
Прогнозата за Украйна е за икономическо свиване от 9% през тази и от 3% през следващата година. Тези очаквания се дължат на размириците в източната част на страната и последиците от тях.
Новите прогнози на ЕБВР са ревизирани леко надолу в сравнение с по-ранните очаквания през май. В най-новия икономически доклад на банката се казва, че „волатилната ситуация в Украйна прави прогнозите изключително несигурни“.
Същевременно икономистите на банката издават рязко предупреждение. „По-високите военни разходи в региони на преход в средносрочен план, в отговор на подновените геополитически рискове, може да подкопаят мирния дивидент от разпадането на Съветския съюз“.
„Точно когато редица национални правителства са затруднени във финансово отношение в резултат на световната финансова криза, всяко ново надграждане на военните разходи ще представлява допълнителна фискална тежест, която ще застане на пътя на възстановяването и икономическите реформи“, заяви главният икономист на ЕБВР Ерик Берглоф, цитиран в прессъобщение на финансовата институция. „A едно такова отстраняване на мирния дивидент ще бъде нов удар за едно поколение в този регион, което поиска промяна към по-добро“, добавя той.
Страните в Централна Европа и Балтийските държави, както и държавите в Югоизточна Европа, се очаква да продължат да се възстановяват с умерени темпове, като положителните влияния от еврозоната само частично ще компенсират по-слабото търсене от страна на Русия и въздействието на забраната за износа на хранителни продукти към тази страна.
Отделно от това в доклада на ЕБВР се подчертава потенциалния положителен ефект за развиващите се европейски страни от бъдещите количествени улеснения (Quantitative Easing – QE) на Европейската централна банка.
„Вземането на решение за QE стана наложително, за да се подкрепи все още крехкото възстановяване в еврозоната, с която голяма част(от Централна Европа и Балтийския регион и Югоизточна Европа – бел. ред.)е силно свързана. Едно ефективно улеснение може да помогне за намаляване на риска при възстановяването на тези региони“, се казва в доклада.