Еврогрупата трескаво търси спирачка за еврото

Финансовите министри от еврозоната днес се събират в Брюксел, за да се опитат да намерят начин да спрат срива на единната валута, след като обявяването на спасителния им план на стойност 750 милиарда евро не успя да спре поевтиняването на еврото.
Пазарите вече се опасяват и от отрицателното въздействие върху растежа и потреблението на оздравителните мерки за строги икономии, гласувани като начин за справяне с кризата.
При междубанковата валутна търговия в понеделник курсът на еврото спадна до 1,2243 долара заради опасенията на инвеститорите, свързани със задлъжняването на някои европейски страни и съживяването на икономиката в Европа.
Според мнозина анализатори за поевтиняването на еврото е допринесло и силно негативното изказване на Пол Волкър – икономическия съветник на президента на САЩ Барак Обама. Волкър прогнозира дори „крах“ на единната европейска валута.
Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише заяви, че според него европейската икономика продължава да преживява най-дълбоката си криза от Втората световна война, та дори и от Първата световна война. В интервю за днешния брой на „Шпигел“ Трише сравнява напрежението около дълговата криза в еврозоната със срива през 2008 година на американската инвестиционна банка „Леман Брадърс“, посочвайки, че „пазарите вече не функцонират“.
Въпреки спасителният план за Европа, страхът отново се натрупва във финансовите пазари, този път заради опасения, че най-големите банки на Стария континент са изправени пред натоварвания, които ще осакатят европейските икономики, пише „Ню Йорк таймс“.
За европейските банки проблемите са два. Разходите по краткосрочните заеми растат, което може да накара институциите да намалят новите кредити и да си поискат старите, което ще се отрази неблагоприятно на икономическия растеж. Същевременно някои институции в по-стабилни икономики като Франция и Германия задържат големи количества облигации от свои по-нестабилни съседи като Испания, Португалия и Гърция.
Инвеститорите се опасяват, че тъй като много правителства страдат под тежестта на огромни бюджетни дефицити, дълговете на по-слаби държави от еврозоната ще трябва да се преструктурират, което силно ще понижи стойността на облигациите им. Това би нанесло тежък удар на европейските финансови институции и може да засегне глобалната банкова система, отбелязва вестникът.

Финанси