Европа обединява националните търговски регистри в обща система
Българската Агенция по вписванията (АВ) ще трябва взаимно да обвърже системата си с фирмените регистри на всички държави от Европейския съюз. Това ще стане след промяна в Закона за Търговския регистър, предложена от министъра на правосъдието Зинаида Златанова, с която той трябва да се приведе към европейските директиви. Те предвиждат създаването на европейска централна платформа и трябва да бъдат приети от националните парламенти до 7 юли тази година.
Българският законопроект вече е качен на портала за обществено обсъждане Strategy.bg и по него ще се приемат мнения до 11 юни. Промените в информационната система на Търговския регистър се предвижда да струват 610 хил. лв., които правосъдното министерство иска да му бъдат предвидени в бюджета за 2016 г. Връзките между националните бази данни и достъпът до тях трябва да се осъществи до 2017 г., а част от по-малките промени ще влязат в сила веднага.
Безплатен, но с уговорки
И след промените ще бъде запазено сегашното ограничение достъп до делото на всяка фирма да става само с регистрационен код за достъп или с електронен подпис, става ясно от отговори на АВ до „Капитал Daily“. „Режимът ще бъде еднакъв както за българските, така и за чуждестранните граждани независимо от точката на достъп“, уточниха от ведомството. Оттам допълват, че в някои държави от ЕС справките са платени.
Достъпът в България беше напълно свободендо края на 2012 г. Регистрационният режим беше въведен с аргумента, че така ще се предпазят от кражба лични данни на управители и собственици на фирми, както и на цели дружества. Резултатът обаче е спорен, тъй като удостоверение може да си извади всеки и да го инсталира на множество компютри. Реално, както се регистрират и прехвърлят цели фирми на подставени лица, спокойно някой желаещ да злоупотребява с данни може да ползва чужда регистрация в АВ, например на името на социално слаб. Така всъщност единствената промяна беше, че достъпът до информация, която трябва да е публична, се затрудни, а Агенцията по вписванията има опция да проследи IP адреса на компютъра, от който е правена проверка на сканираните документи по фирмените дела. По данни на ведомството от въвеждането на код за достъп до 30 май са издадени 11 411 сертификата, от които 1275 са прекратени или изтекли. Заявленията за достъп се подават в териториалните звена на АВ. Така например, ако някой французин иска да получи достъп до фирменото досие на българска компания, при сегашния текст, ако не разполага с електронен подпис, той трябва да се разходи до България, за да си подаде молба.
Пълните лични данни като ЕГН останаха достъпни и с кода, макар че според много експерти би било далеч по-ефективно просто да се заличат последните цифри от тях в документите преди публикуването им. Ограниченият достъп не спря и кражбите на фирми, като от началото на годината двама земеделски производители – от Плевен и от Разград, се оплакаха от такива схеми.