“ЕВРОТО И НЕГОВОТО ВЪВЕЖДАНЕ В БЪЛГАРИЯ – ПРЕДПОСТАВКИ И ПОСЛЕДИЦИ”

Георги Милков Иванов

ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящата разработка ще направя опити да очертая основните характеристики на единната европейска валута – еврото, като заедно с това ще отбележа предпоставките, които са необходими за въвеждането му в една страна и последиците, които това въвеждане би оказало върху цялостния живот на тази страна – в политически, икономически и социален аспект.

По своята същност въвеждането на еврото е най-голямата операция в света до този момент по отношение на обмяната на една валута с друга. Бяха пуснати в обръщение повече от 15 милиарда банкноти и 51 милиарда монети, които бяха обменени срещу 9 милиарда банкноти и 107 милиарда монети в националните валути на страните-членки на еврозоната. Тази операция, която протече основно между началото на септември 2001г. и края на февруари 2002г., премина гладко и може да се смята за голям успех, който се дължи предимно на отличното взаимодействие между институциите на Европейската Общност.

Критериите за въвеждане на еврото в България са посочени в Глава 11 от преговорните глави на страната с ЕС. На 24.10.2000 г. нашата страна депозира своята преговорна позиция по глава “ИВС” пред Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В рамките на преговорите за присъединяване на България към ЕС българската страна пое ангажимента до момента на присъединяването да приведе националното си законодателство в съответствие със законодателството на ЕС.

УСЛОВИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО

Зеленият формуляр (Green Paper) – това е документ, който разсейва неяснотите около въвеждането на единична валутна единица и определя възможни подходи по отношение на окуражаване на обществото да приеме новата валута.

В началото на Зеления Формуляр са посочени ползите от въвеждането на ИВС: стриктна макроикономическа рамка, международна валутна стабилност, елиминиране на загуби, свързани с валутните курсове, прозрачност на цените и др.

Изборът на сценарий за преминаване към единна валута трябва да бъде определен от три критерия: техническа приложимост, гъвкавост и ниски разходи, простота.

Преминаването към единна валута включва три фази, през които трябва да се премине: създаване на икономически и валутен съюз (Фаза А); ефективно действие на ИВС и стартирането на операции в евро (Фаза Б); окончателно преминаване към единната валута (Фаза В).

Роля на отделните участници в процеса:

Банковият и финансов сектор – един от първите засегнати участници, който трябва да осигури превръщането на националната валута в единна евро-валута.

Публичната администрация – включва промени в законодателството, системно информиране на обществеността и др. Публичните администрации на страните-членки трябва да уведомяват ЕК за мерките, които смятат да приложат по отнощение на въвеждането на еврото, за да бъдат те обсъдени и от останалите страни-членки.

Предприятията няма да бъдат засегнати в толкова голяма степен от въвеждането на еврото преди навлизане във Фаза В, но след това те ще трябва да променят своите операции на пазара, така че да са в съответствие с новите изисквания.

Потребителите до голяма степен ще определят успеха на единната валутна единица, въпреки че тя няма да е достъпна до тях преди навлизането във фаза В. Важно е обществото да бъде информирано за всички промени, които ще възникнат след въвеждането на еврото, за да може то да отговаря адекватно на случващото се на пазара.

Съществуват няколко основни въпроса, които са свързани с въвеждането на еврото:

Ценова стабилност: според проучвания сред потребителите голяма част от обществото (67%) в страните, приели еврото за своя валута счита, че цените са били закръгляни нагоре при въвеждането му, докато 28% смятат, че покачването на определени цени е било компенсирано от намаляване на други. Едва 1,9% смятат, че цените са били закръглени надолу. Въпреки че годишната инфлация се е покачила от 2% на 2,7%, експертите смятат, че това покачване се дължи на фактори, които не са свързани с въвеждането на еврото.

Сигурност: въпреки наличието на огромна суми, състоящи се от банкноти и монети, случаите на грабежи са относително редки, което показва ефективността на мерките за сигурност.

Качество на производството: контролът по качеството на печатаните банкноти и монети е много ефикасен. Открити са едва няколко случая на дефектна продукция.

Фалшифициране: евро-банкнотите и евро-монетите са по-добре защитени срещу фалшифициране, от която и да било стара валута на страните-членки. На 26 август 1999 ЕЦБ създава Център за анализ на фалшификатите (ЦАФ), който подпомага борбата срещу нелегалното производство на евровалута.

Три са основните групи въпроси, по които ЕС оценява степента на

приемане и прилагане на acquis по раздел ИВС:

а) Независимост на Централната банка

б) Забрана за пряко финансиране на публичния сектор от страна на

Централната банка

в) Забрана за привилегирован достъп на публичния сектор до

финансовите институции

След приемането на дадена страна в ЕС, тя влиза в т. нар. Валутен механизъм II (ERM II). Той се прилага от датата на членство на страната в ЕС до въвеждането на еврото като нейна основна валута. Това обаче, не може да стане по-рано от 2 години след влизането на държавата в ЕС и през този период тя трябва да изпълни критериите от Маастрихт:

Първият от тях е темпът на инфлация, който може да е максимум 1.5% по-висок от средния темп на инфлация в трите страни от Европейския съюз с най-ниска инфлация. Базата за инфлация се изчислява веднъж на всеки две години. За 2003 година това са Германия, Австрия и Финландия, чиято средна инфлация е била 1.2%, което означава, че таванът за новоприетите страни ще е 2.7% на година.

Вторият критерий е постигането на номинален дългосрочен лихвен процент, който да е максимум 2% по-висок от средния за трите страни с най-ниска инфлация. Гледа се доходността на 10-годишните ДЦК в национална валута на съответната държава. През миналата година средният показател за Германия, Австрия и Финландия е бил 4.1%, което означава, че за останалите страни прагът е 6.1%. Това изискване засега не се покрива от Унгария.

Третият критерий е бюджетният дефицит, който не може да надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Тук за разлика от предишните два критерия проблеми може да имат повече страни от новоприетите членки, като най-големи отклонения имат Малта и Чехия.

Четвъртият критерий е съотношение публичен дълг/БВП, което не може да надхвърля 60%. Под публичен дълг се разбират само задълженията на държавата и общините без тези на частните фирми. Според данните на „Евростат“ засега извън тези граници попадат само Кипър и Малта.

Последният критерий е да бъде поддържан фиксиран валутен курс към еврото за период най-малко две години. През този период не се допуска девалвация на националната валута.

Целта е Европейската централна банка да се убеди в устойчивостта на националната валута на страните кандидатки. Страните с валутен борд като Литва, Латвия и Естония ще имат предимство, тъй като и досега националните им валути са били обвързани. Същото се отнася за Малта, чиито пари бяха привързани към кошница от валути преди членството в съюза.

До момента от всичките десет нови страни членки ERM II не се прилага от нито една с изключение на Литва и Естония. Останалите страни са заявили различни дати за начало на процедурата по прилагане на валутния механизъм. Чехия е единствената страна, която все още не е определила дата за прилагането на критериите от Маастрихт и за въвеждане на еврото и е заявила, че това ще стане, „когато е готова“.

Изпитателният период по прилагането на ERM II за България не може да е по-кратък от 24 месеца, тъй като се изискват две пълни години, в които страната да бъде оценявана от експертите на евросъюза. В този период от време БНБ ще може да интервенира на валутния пазар, ако левът се отклони от фиксирания курс с по-голям процент от договорения коридор.

След изтичането на тестовия период следва оценяване, което също трае най-малко четири-пет месеца. Категорично условие е да има последователност в пок¬риването на всички критерии по време на целия престой в ERM II.

Всичко това означава, че ако България приложи ERM II от началото на 2007, тя ще може да влезе в европейския икономически съюз най-рано през юни или юли 2009 г. По-реалистичният сценарий е това да стане няколко месеца по-късно, или от 1 януари 2010 г.

Един от най-важните въпроси е дали БНБ ще поиска договаряне на специален коридор за курса евро – лев в двегодишния период на прилагане на ERM II. Стандартното отклонение е плюс-минус 15% от курса, но този коридор може и да е по-тесен, ако съответната страна успее да го договори с държавите членки. Пример за по-тесен коридор например е Дания, чиято крона може да плава в диапазон плюс-минус 2.25%. Подобна нагласа обаче няма за новопостъпващите страни. Нежеланието на Европейската централна банка да разрешава по-тесни коридори се дължи на факта, че трябва да се намесва на пазара, ако съответната валута бъде застрашена. Ако отклонението на дадена валута достигне границата от 15% отклонение, ЕЦБ също е длъжна да интервенира, като продава или купува евро срещу местна валута заедно с централната банка на съответната страна.

Допуска се страните да поддържат едностранно нулев коридор на колебания. От БНБ на няколко пъти беше заявено, че това ще бъде и настояването на България. Това означава, че ще се запази фиксираният курс, който важи и в момента – 1.95583 лева за евро. Подобна е била политиката на Литва и Естония, които също се ангажираха да прилагат нулев коридор за своите валути. Ако България договори същите условия, ангажимент за интервенции в подкрепа на лева през двегодишния престой ще има само БНБ. Крайното решение за приемане на България ще бъде взето от Съвета на министрите на Европейския съюз.

Това решение трябва да бъде подкрепено с пълно единодушие от всички членове. Дори и наличието на една несъгласна страна може да блокира присъединяването ни към европейския паричен съюз. От този момент нататък БНБ ще стане част от системата на европейските централни банки. Тя ще получи дял от капитала на ЕЦБ и пропорционално количество от международните и резерви.

Всички левови влогове в банките автоматично ще бъдат преизчислени в евро. Самите банкноти и монети евро ще бъдат изработени в България, ако печатницата и монетният двор бъдат лицензирани от ЕЦБ. В противен случай страната ни ще трябва да осигури нужните количества евро – банкноти и монети, от други лицензирани печатници и монетни дворове.

В България вече започна въвеждането на единния стандарт на банковите сметки IBAN, който е задължителен елемент при включването на страната в Единната европейска платежна зона (SEPA). С въвеждането на IBAN се намалява значително риска от забавяне или отхвърляне на плащания поради неточности.

БНБ ще внесе долари, йени и злато като своя вноска във валутните резерви на Европейската централна банка. Техният размер зависи от населението и БВП на съответната държава. Вноската се преизчислява на всеки пет години.

В момента капиталът на ЕЦБ е 50 млрд. евро. Участие в него имат всички страни-членки на еврозоната, като то варира от 0,06% (Малта) до 21,14% (Германия). Ако той се запази в този размер и след присъединяването на България към евросъюза, на страната ни ще се падне дял от около 1%. Това означава, че БНБ ще трябва да внесе резерви за около 500 000 млн. евро под формата на злато, долари, японски йени и швейцарски франкове. Не се допуска внасяне на резерви в евро, тъй като то вече ще е местна валута за България.

Основната цел на провежданата от ЕЦБ парична политика е да поддържа ценова стабилност, което е най-добрият начин за постигане на икономически растеж и създаване на работни места. За тази цел ЕЦБ е приела специфична стратегия за провеждане на паричната политика, при която нарастването на цените не трябва да надхвърля 2% от равнището през предходната година, измерено чрез хармонизирания индекс на потребителските цени. Именно с инфлацията и покачването на цените са свързани най-големите притеснения на българите по отношение на присъединяването към еврозоната. Въпреки многото коментари относно повишението на цените в еврозоната, свързани с въвеждането на еврото, няма емпирични данни за наличието на силен ефект на повишение върху средните цени. Съществува, обаче, впечатлението у редица граждани на страни-членки на еврозоната, че е налице слабо покачване на цените на определени стоки и услуги, което е свързано с двойното ценообразуване на последните.

На следната графика може да се види какъв е бил темпът на инфлация в България от 1999г. насам и какви са неговите прогнозни стойности до 2008г. при условие, че страната стане членка на ЕС от 1 януари 2007 г. Данните са от предприсъединителната икономическа програма на българското правителство за периода 2005-2008 г.

Основни акценти в тази програма са установяване на стабилен икономически растеж в рамките на 5,5% на годишна база, както и ограничаване на инфлацията и създаване на нови работни места, като се очаква броят на безработните да намалее с около 240 хил. души до 2008 г.

През 2005 г. се наблюдава увеличение на доходите на населението средно с около 4,3%, като наред с това нивото на безработица в страната е намаляло с близо 1,5% към декември 2005 г. спрямо същия период на 2004 г. Ако сравняваме нивото на безработица в България за последните три години (до октомври 2005 г.) с това в страните от ЦИЕ, които вече са част от Европейския съюз, прави впечатление, че най-ниска безработица е регистрирана в тези страни, които най-рано проведоха структурните реформи в стопанството. Като цяло през последните три години в повечето страни равнището на безработица намалява, като най-значим спад е регистриран в България и Литва. По-значимият ръст на производителността, регистриран в разглежданите централно- и източноевропейски икономики в сравнение с този в еврозоната, може да бъде обяснен с пренасочването на ресурсите от по-ниско към по-високопродуктивни фирми и съкращаването на работни места, ангажирани с нископроизводителни дейности, особено в приватизираните предприятия.

През 2005 г. фискалната политика бе насочена към осигуряване на фискална стабилност чрез поддържане на строга бюджетна дисциплина, контрол върху нелихвените разходи и висока степен на бюджетна консолидация.

В края на декември 2005 г. външният правителствен дълг възлезе на 5 390.9 млн.евро или 25.3% от прогнозния БВП за 2005 г. Намаляването му се дължеше както на редовните плащания, така и на упражненото от правителството право за предсрочно погасяване на външен дълг (Брейди облигации от вида IABs през януари 2005 г. и Брейди облигации от вида FLIRBs през юли 2005 г.), а също и в резултат на предварително изплатения дълг по три транша от тригодишното разширено споразумение с МВФ.

През 2005 г. платежният баланс на страната се влоши поради почти двойното увеличение на дефицита по текущата сметка спрямо 2004 г. Така той достигна 14.9% от прогнозния БВП. Това развитие се дължеше основно на нарастването на търговския дефицит (с 1 353.6 млн.евро) и в по-малка степен – на влошения баланс на услугите (с 190.8 млн. евро)..

Междувременно, съществуващата в страната макроикономическа стабилност и привлекателността на българската икономика стимулираше притока на чуждестранни капитали, като по този начин осигуряваше финансиране на увеличаващите се инвестиции. Само преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България нараснаха с 40% и възлязоха на 1 876 млн. или 8.8% от БВП.

Въпреки добрите макроикономически показатели, които се наблюдават в страната, все още не може да се даде абсолютна гаранция кога точно България ще стане членка на ЕС и след това – кога ще приеме еврото за своя парична единица. Тези съмнения се подклаждат и от скорошната визита на президента на ЕЦБ Жан Клод Трише, който не изключи възможността България да остане по-дълго време във Валутния механизъм ERM II, при условие, че страната влезе в ЕС. Това може да се случи, ако не изпълним критерия за инфлация, който е единственият проблемен за изпълнение от страна на България на този етап. Валутният механизъм ЕRM 2 обаче не създава никакви ограничения за страната, тъй като той позволява колебания на курса на националната валута към еврото в границите на 15%, а България в условията на валутен борд подържа фиксиран курс на валутата си.

Именно критерият за инфлация затруднява най-силно новите членове на ЕС, защото, за да се изравнят с развитите икономики, те трябва да генерират по-висока инфлация. Тук тя се дължи на ефекта от догонването. Ефектът, при който се натрупва по-висока инфлация заради догонване, се нарича „Баласа-Самюелсън“. Когато една икономика догонва друга, повишава производителността и конкурентността на производството си на стоки, които могат да се изнасят – т. нар. търгуеми, което води до увеличаване на заплатите. Последното пък стимулира и ръст на заплащането и цените в сектора на стоките и услугите, които не могат да се изнасят – нетъргуемите, като комуналните услуги например. Тъкмо от нетъргуемия сектор идва инфлация, особено когато той е силно изкривен и монополизиран, какъвто е случаят в България.

За целта българското правителство трябва да предприеме мерки за ограничаване на инфлацията, като добра мярка е намаляването на инфлацията през 2009 г. (когато се очаква да влезем в еврозоната). За да се постигне това, тя трябва да е по-висока през предходните години.

Отделно има същинска, целева инфлация, която се следи от ЕЦБ, която изключва цените на храните и горивата и има за цел да види доколко покачването на цените се дължи на паричната политика.

Друг проблем пред присъединяването на България към ЕС е адаптирането на малките и средни предприятия (МСП) към конкуренцията на европейския пазар. Те ще получат около 847 млн. евро за периода 2007 – 2013 г. по линия на Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013”. Програмата е разработена от Министерството на икономиката и енергетиката и ще се финансира от Европейския фонд за регионално развитие.

Оперативната програма съдържа пет приоритета:

“Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности”. Подкрепа за стартиращи технологични фирми – например консултантски услуги, обучения, маркетинг на нови технологии и продукти.

“Повишаване производителността и ефективността на микро, малки и средни предприятия”. Безвъзмездна помощ по комплексна схема за въвеждане на нови технологии и продук¬ти, за покриване на международно признати пазарни стандарти, за въвеждане на енергоспестяващи технологии, за изграждане на клъстъри.

“Подобряване на достъпа до финансиране за микро-, малки и средни предприятия”. Създаване на гаранционен фонд и/или подкрепа за реорганизация и разширяване дейността на съществуващи вече гаранционни фондове.

“Развитие на бизнес среда”. Разходи за консултантски услуги за предприятия, създаване на национална база данни с електронен достъп за консултантските и информационните услуги, укрепване на административния капацитет и органите от националната инфраструктура по качеството.

“Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика”. Привличане на инвеститори – например изготвяне на проучвания и анализи, маркетингова дейност, провеждане на масирани информационни кампании, рекламна дейност.

Задължително условие за предприемачите, които ще кандидатстват за субсидии, е да осигурят съфинансиране.

Проучвания в присъединилите се към еврозоната страни, обаче показват, че като цяло притесненията, че МСП ще са слабо подготвени за въвеждането на еврото, не са оправдани. Дори тези, които изглеждаха слабо подготвени, успяха да се адаптират към единната валута в последния момент. При започване на обмяната на националните валути в евро 95% от малките и средни предприятия вече водеха своите сметки в евро. Повечето от тях признаха, че не са срещнали трудности при въвеждането на еврото. Известни проблеми е имало с ИТ системите и фактурирането. Като цяло не е имало неприятни изненади, като 95% от малките и средни предприятия смятат, че обмяната е протекла според планираното и дори по-добре от него.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО

Промяна на валутите в страните от „Нова Европа”

Икономиките, които станаха членове на ЕС през 2004 г., продължават да използват като официално платежно средство националните си валути. Подобно е положението и с кандидатите за членство България, Румъния и Турция. Това ще е така до момента на евентуално членство в Европейския валутен съюз или замяна на местната валута без членство в него. В момента тези икономики, макар и значително интегрирани в европейския единен пазар, продължават да използват като средство за размяна национални, т.е. различни за всяка икономика валути.

В повечето от тези страни промяната на валутните курсове на местната валута спрямо еврото беше под 10% през изминалата година. Изключение правят единствено валутите на Полша, Малта и Турция. В първите две страни местната валута поскъпна, измерена в евро с над 15%, а в последната – турската лира се обезцени с над 10%.

Валутите, които запазиха цената си в евро непроменена, са на страните, които са избрали „валутен борд“ като паричен режим – България, Естония и Литва. В останалите разглеждани икономики централните банки провеждат сравнително неограничена политика. Полската централна банка е значително по-рестриктивна в политиката, сравнена с ЕЦБ. Подобна политика водят и централните банки на останалите страни от Централна Европа, както и в Румъния. Единствено в Турция паричната политика е значително по-проинфлационна от тази на ЕЦБ.

Инфлацията на парите по традиция измерваме с показателя „стойност на валутите, измерена в злато“. Ясно можем да видим кои са били проинфлационните политики в тази част на Европа – такива водят Турция, Латвия и Словения. Валутите на България, Естония и Литва се обезцениха заради инфлацията на еврото. Този показател за инфлация се различава значително от индекса на потребителските цени. ИЦП в България през последните дванайсет месеца се увеличи с над 7%, а тук показаната инфлация е под 3%. Причината е, че в първия показател имат влияние немонетарни фактори, докато тук се опитваме да покажем приблизително как са се обезценили местните валути в резултат преди всичко на парични фактори.

Общо взето, ако сравняваме макроикономическите показатели на страните-членки на еврозоната преди и след влизането им в нея, ще забележим икономически растеж от около 3% през първите три години от въвеждането на еврото, последван от лек спад в годините след това. Инфлацията се движи в рамките на 1,1 – 2,5% на годишна база, като сериозен удар върху цените оказаха събитията от 11 септември 2001 г., както и последвалата петролна криза. Наблюдава се и намаляване нивото на безработица, дължащо се на свободното движение на работна сила и задоволяване нуждите от работна ръка в някои държави и сектори.

Влияние върху капиталовите пазари

За да се извлече максимална полза от въвеждането на еврото, е желателно да се достигне определено ниво на хармонизация на бъдещите евро-пазари чрез определяне на единни характеристики, които ще се прилагат за финансовите пазари на всички страни от еврозоната.

Пазари на ценни книжа

Съгласно от Мадридското споразумение търгуемият публичен дълг трябва да бъде деноминиран в евро от 1 януари 1999. Тази операция ще доведе до ликвидност в евро на пазарите на ДЦК.

Пазари на акции

По отношение обръщането на националните валути в евро основните европейски фондови борси обявиха своето намерение да търгуват и обявяват цените на всички акции в евро от 4 януари 1999. Посредниците трябва да извършат необходимото преобръщане на валутата на своите клиенти.

Пазари на деривати

Въпросите по деноминирането при пазарите на деривати отразяват тези, свързани с пазарите, към които те се отнасят. Следователно се прилагат същите стъпки.

Други пазарни особености

Ценови източници: могат да съществуват едновременно цени, изчислени на национална база (LIBOR, PIBOR), както и на европейска база (EURIBOR). Желателно е валутните курсове да бъдат публикувани или за цялата еврозона, или за определени хармонизирани критерии.

Репо сделки: участниците на пазара се стремят да избегнат прекалено агресивната употреба на първоначален марж (сумата, която трябва да бъде депозирана преди да се осъществи маржинална транзакция) на официалния репо пазар, тъй като това би означавало излишно ограничаване развитието на пазара.

Пазарите се нуждаят от сигурност, че при приключване на процеса няма да се наблюдава непостоянство, защото те няма да могат да се предпазят срещу това. Защитата на инвеститорите се счита за един от най-важните фактори.

Влияние върху държавната администрация и живота на гражданите

За да се осъществи членството на България в ЕС и ИВС, трябва да се осъществят редица промени в държавната администрация и законодателството, които неминуемо ще окажат влияние и върху живота на гражданите като цяло. За целта трябва да се вземат мерки, за да се намали до минимум стреса от влизането в Европейския Съюз и приемането на еврото като универсална разплащателна единица. Практиката показва, че това се осъществява най-добре чрез осигуряване достъп до всякаква информация относно членството на страната в ЕС, като по този начин се улеснява и ускорява процеса на адаптация от страна на местното население.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Потенциалните благоприятни резултати от членството на страната в Икономическия и валутен съюз можем да търсим в следните посоки:

• С приемането на единната валута страната ни ще спести транзакционни разходи на домакинствата и фирмите, тъй като ще отпадне необходимостта от осъществяване на обмяна между лев и евро.

• Единната валута премахва и съществуващия в момента валутен риск, с което допълнително ще се насърчи притокът на капитали в страната. Въпреки че при режим на паричен съвет левът е фиксиран към еврото, съществува теоретична възможност нивото на фиксиране да бъде променено, което кара инвеститорите да търсят рискова премия за валутен риск, както и да ограничават експозициите си в левове.

• Чрез изразяването на цените на стоките и услугите във всички страни в еврозоната в една и съща валута се постига по-голяма съпоставимост и прозрачност на цените, което намалява възможността на търговците на дребно да влияят върху цените на стоките и услугите и дава по-голяма защита на интересите на потребителите.

• Присъединяване към Икономическия и валутен съюз ще бъде съпроводено и с намаление на номиналните лихвени проценти поради премахването на валутния риск.

• Единната валута ще доведе и до допълнително стимулиране на търговията между България и страните – членки на паричния съюз, поради съкращаването на транзакционните разходи и премахването на валутния риск. Този ефект бе наблюдаван с фиксирането на лева към еврото, вследствие на което международната търговия на страната нарасна и се преориентира географски към страните от Европейския съюз. Присъединяването към Икономическия и валутен съюз ще даде нов тласък на международната търговия на страната.

• Присъединяване на страната към Икономическия и валутен съюз ще осигури и по-голяма гъвкавост на фискалната политика на България в рамките на спазването на принципите и правилата на “Пакта за стабилност и растеж”. Съществуващият в момента режим на паричен съвет изисква ориентиране на фискалната политика към постигане на балансиран бюджет с цел поддържане на стабилността и устойчивостта на фиксирания валутен курс. Членството на страната в паричния съюз ще даде по-голяма свобода за използване на фискалната политика за изглаждане на бизнес цикъла и осъществяване на инвестиции в националната инфраструктура.

• С присъединяване към Икономическия и валутен съюз и прилагането на принципите за свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора ще се отслаби и напрежението върху платежния баланс. Практически с въвеждането на еврото като официална валута по-голямата част от международната търговия на страната ще се осъществява в национална валута (с данните към 2003 г. над 60 процента). Това ще се отрази и върху оптималното ниво на международните разплащания, които страната трябва да поддържа, за да обслужва плащанията си по външния дълг (публичен и частен) и международната търговия.

• Приемането на единната европейска валута и следването на единната парична политика, ориентирана към постигането на ценова стабилност, ще създаде условия за допълнително задълбочаване на финансовото посредничество в страната и по-пълна интеграция на националния към европейския финансов пазар. С това ще се даде достъп на частния сектор до много по-голям и разнообразен финансов пазар, което допълнително ще улесни достъпа домакинствата и фирмите до ползването на кредит.

Така или иначе трябва да се присъединим към паричния съюз и е по-добре това да стане възможно най-скоро. Плюсовете са много повече от минусите. От една страна, валутният риск и разходите за обмяна на валута и за транзакции ще бъдат премахнати. От друга, дори и да не влезем в еврозоната, запазването на фиксирания курс на лева към еврото в условията на валутен борд носи и негативи, като нарастването на дефицитите по търговската и текущата сметка например, които теоретично може да изгонят външните инвеститори и кредитори. След присъединяване към еврозоната тези дисбаланси ще престанат да бъдат интересни и няма да носят притеснение, тъй като вносът от Евросъюза ще се покрива с евровалута, която вече ще е национална валута.