Един несъстоял се диалог

Защо диалогът не се състоя?
Народните представители – при пълна секретност и без никаква яснота по отношение на критериите – направиха своите 17 номинации, 11 от които ще попълнят парламентарната квота на следващия ВСС. Най-достъпното заключение от този факт гласи:
Дни след унищожителния доклад на Европейската комисия – унищожителен точно защото осветява политическата паяжина, оплетена около съдебната власт в България – с демонстративно пренебрежение към потенциалните носители на гражданския мандат законотворците показаха незачитане на всички институции и анализатори, пред които до този момент симулираха воля за промяна. Нещо повече. Когато заявиха, че “от тук нататък” половината от кадровия орган на съдебната власт ще се избира при пълна прозрачност и с ясни критерии, народните представители всъщност излъгаха както наблюдателите от Брюксел, които са професионално ангажирани с процесите в България, така и своите избиратели, които пък нехаят за случващото се в страната.
„Грешката“ на НПО
Тези заключения са верни, но не и достатъчни. Над несъстоялия се диалог между хората от парламента и хората извън парламента виси още една голяма въпросителна: Защо неправителствените постъпиха именно така?
 

Нима им е все едно какво се случва в страната им?

Известна е “биографията” на мнозинството в настоящото Народно събрание. Съществуват достатъчно на брой и достатъчно силни съмнения относно готовността на управляващите да се вслушват в препоръките на Брюксел. Знайно е още, че липсва отработен механизъм за участие на гражданството в тези процеси. На фона на всичко това: защо седемте неправителствени организации – всяка една с богата биография и доказана компетентност в областта на човешките права и публичните политики – не внесоха своите предложения по начин, който не може да бъде пренебрегнат? Защо не го направиха така, че да предотвратят всякакви хитроумни процедурни схеми или административни номера, каквито често се практикуват в Парламента? Те внесоха предложенията си по електронна поща, три часа преди крайния срок. А разполагаха с 14 дни и добре знаеха, че трябва да спазват определена процедура. Че предложението им следва да бъде официално заведено в деловодството на Народното събрание…
Несполучило предизвикателство
В разпространеното отворено писмо до председателите на всички парламентарни групи, в което към депутатите се отправя критика заради нежеланието им дори да обмислят издигането на въпросните кандидатури, неправителствените пишат следното:
„Не поискахме от вас да припознаете и подкрепите авансово предложените кандидати. Призовахме ви да покажете демократична култура, като допуснете до участие носителите на един граждански мандат.”
За съжаление този опит се оказа неуспешен. Замислен като предизвикателство, което да даде път “за реална конкуренция на идеи и качества”, той стои повече като провокация и издава липсата на готовност и от страна на гражданския сектор да противостои на онези зависимости, които се сплитат винаги на тъмно и може би затова винаги успешно.

Еми  Барух, Дойче веле