Една трета от населението живее в тежки материални лишения

Линията на бедност общо за страната през миналата година e 323,75 лв. средно месечно на лице от домакинство. Така под прага на бедност са били 1,578 млн. лица или 21,8% от населението на страната, съобщава Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 13,2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,8 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2014 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21,8 до 27,3%, или с 5,5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 46,2%, или с 24,4 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50,2% за 2014 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5,9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2,1 процентни пункта до 9,3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1,1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 63,5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1,5%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. През 2014 г. рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10,8 процентни пункта при домакинствата с три и повече деца и с 11,3 процентни пункта при домакинствата от един родител със зависими деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни и в домакинства с двама възрастни под 65 години. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13,8 процентни пункта по-висок в сравнение с едночленно домакинство – мъж. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 20,8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Материални лишения на домакинствата

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

Данните показват, че най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (49,9%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (49,6%). Успоредно с това само 3,8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,8% – цветен телевизор, 9,8% – автоматична пералня, а 44,6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40,4% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2014 г. една трета от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 9,9 процентни пункта.

Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност

За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 – 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове.

Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 – 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 – 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 – 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

Следвайки дефиницията, през 2014 г. 461 400 лица на възраст 18 – 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или това е 11,2% от населението. Спрямо 2013 г. относителният им дял намалява с 0,4 процентни пункта.

Комбиниран индикатор

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2014 г. 40,1% от населението, или 2,9 млн. лица се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.

Стойността на показателя намалява със 7,9 процентни пункта спрямо 2013 г., достигайки най-ниското ниво за периода 2008 – 2014 година. Този спад се дължи най-вече на намаляването на относителния дял на хората с материални лишения.

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2014 г. близо една трета от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 3,3 процентни пункта повече спрямо 2013 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14,1 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2014 г. всяко седмо от десет деца (72.0%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност (фиг. 5). Само 3.2% от децата на лица с висше образование живеят в риск от бедност, или приблизително 23 пъти по-малко от децата, живеещи в домакинства с начално или без образование на родителите. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата

В изследването „Статистика на доходите и условията на живот” от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2014 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 58.4%, а за 13.8% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (52.8%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.), редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (50.0%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) – 49.8%. За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2014 г. 35.9% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик – съответно 175 и 194 лв., а най-високата – в област София (столица) (493 лв.), следвана от област Перник (398 лв.).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик – 33%, Сливен – 30,8%, и Ямбол – 28,8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 8,5%, Плевен – 11,8%, и Кюстендил – 14%.

Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана – с 13%, Кърджали – със 7,5%, и Русе – с 1,9%. Основните причини за по-ниския размер на линията на бедност се дължат на следните фактори:

Намаляване на броя на заетите лица, наблюдавани през 2014 спрямо 2013 г., и увеличаване на безработните лица.

Намаляване на броя на заетите и пенсионерите и увеличаване на броя на безработните и други неактивни лица в наблюдаваната съвкупност (за област Монтана).

Намаляване на средния размер на дохода от труд.

Линията на бедност за 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. с повече от 20% в областите Ямбол, Шумен, Хасково, Плевен, Габрово и Стара Загора

Водещите причини за увеличението са:

Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (за областите Ямбол, Стара Загора и Габрово).

Намаляване на броя на безработните (в областите Габрово, Плевен, Стара Загора и Ямбол).