ЕК затяга примката около банките

Това е стъпка към банковия съюз, за който настоява Европейската централна банка (ЕЦБ) и който трябва да гарантира бъдещето на еврозоната.
Предложението ще съдържа по-тясно координиране между страните и органите, за да бъдат наложени загуби на притежателите на облигации на затруднени банки и така да се избегне хаос като този след срива на американската инвестиционна банка Леман брадърс (Lehman Brothers) през 2008 година. Малко вероятно е обаче законът да влезе в сила преди 2014 година. Това е прекалено късно за Испания, на която може да й се наложи да поиска спасителна финансова помощ, ако не успее да рефинансира затруднените си банки. Проектът от 156 страници на Европейската комисия предлага да бъдат дадени правомощия на контролните органи да налагат загуби на притежателите на банкови облигации и данъкоплатците да не бъдат засягани. Европейската комисия се надява, че по-здравите връзки между схемите за прекратяване на дейност в ЕС ще бъдат, според официален представител, „ембрион“ за един спасителен фонд, с който да се закриват или спасяват части от дейността на затруднени банки, което е важна част от предложението на президента на ЕЦБ Марио Драги. Законът ще въведе режим за несъстоятелност на банките в ЕС. Страните от съюза ще трябва да се подготвят за фалит на банки, като събират пари чрез годишен банков налог, който ще бъде използван за спешни заеми или гаранции. Очаква се днешното предложение да предвижда създаването на национални фондове на стойност един процент от депозитите. Парите ще покриват както постепенното закриване на дадена банка, така и спешни плащания на разтревожени притежатели на депозити. Това би означавало, че фондовете за подпомагане в еврозоната след 10 години би трябвало да разполагат със 70 милиарда евро в брой, както и ангажименти на страните за вноски, според оценки на Европейската комисия. Цифрата се повишава до 100 милиарда евро за 27-те страни от ЕС. Германското правителство е на мнение, че не може да има обща гаранция за европейските банкови депозити, докато не бъдат преодолени важни етапи на интеграцията, заяви днес говорителят на германското правителство Щефен Зайберт, цитиран от Франс прес. „Не бива да правим втората крачка преди първата“, допълни Зайберт. Идеята за такава обща гаранция е част от проект за „банков съюз“, предложен от Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ), за който Германия вече обяви, че може да обмисля, едва след като процесът на европейската интеграция напредне. Зайберт прие, че ще има „дискусии по евентуалното развитие“ на банковата система в еврозоната между европейските партньори. Говорителят на германското правителство обяви също днес, че Берлин продължава да се противопоставя на идеята затруднените банки в еврозоната да се обръщат директно за помощ към европейския спасителен фонд (Европейския фонд за финансова стабилност – ЕФФС), а впоследствие и към ЕСМ. Планът на Европейския съюз за предпазване на данъкоплатците от опасността отново да се наложи да плащат милиарди за разорени банки няма да започне да действа преди 2018 година, според представените днес предложения на Европейската комисия, информира ДПА. Еврокомисията предлага спасителен механизъм, предоставящ на националните регулаторни органи правомощието да уволнява мениджъри, да принуждава акционерите и кредиторите да поемат загубите и дори да нареди ликвидация или продажба на затруднена банка. Еврокомисарят за вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние най-напред засегна темата за необходимостта банките да бъдат накарани да плащат за собствените си кризи през 2010 година, но се въздържа от представяне на плановете си на фона на опасенията, че те могат да разстроят финансовите пазари, които вече са обезпокоени от дълговата криза в еврозоната. „Трябва да въоръжим държавните власти, така че да могат адекватно да се справят с бъдещи банкови кризи. В противен случай гражданите отново ще бъдат оставени да плащат сметката, докато спасените банки продължават, както и преди, да си знаят, че ще бъдат спасени отново“, отбеляза Барние.

Финанси