Електронна търговия според българското законодателство

Възможностите на електронната търговия от гледна точна на достъп до огромен брой клиенти в световен мащаб, улеснение при поръчване от всяка точка на света, оптимизация на бизнес процеси и т.н. са много привлекателни, но трябва да се има предвид, че в онлайн света правилата и законите съществуват с не по-малка сила в сравнение с офлайн реалността и познаването им е ключов фактор за успеха на всяко бизнес начинание. Тъй като темата е широка, а всеки конкретен случай изисква конкретно решение (и конкретен правен съвет или консултация с юрист), статията цели да очертае само основните насоки в правната уредба на електронната търговия и няма претенции за изчерпателност.

Въпреки че има разлика при електронна търговия между двама търговци (В2В) и между търговец и потребител (В2С), основните аспекти от правна гледна точка, които трябва да бъдат взети предвид са следните:

1.Домейн и търговска марка

Една от първите стъпки е запазването на домейн и предприемане на мерки за неговата защита. Правото на домейн е базирано на договор за домейн, който по своята същност е договор за услуга, по силата на който заявителят се задължава основно да заплати годишна такса, а Регистратора да асоциира домейна с определен IP адрес, да отрази в съответните регистри името на заявителя на домейна като негов ползвател, да администрира DNS и т.н. По силата на този договор заявителят получава едно относително право да използва домейна за съответния срок и може да очаква, че това право няма да бъде нарушено от насрещната страна по договора. Тъй като обаче правото не е абсолютно, лицето не може да очаква спазване на правата му във връзка с домейна от всички трети лица, а само от другата страна по договора, т.е. Регистратора.

Допълнителна защита дава регистрацията на защитен домейн – напр. за домейните с разширение .bg, което създава предимство при арбитриране.

За да се получи по-пълна защита на домейна обаче, е препоръчително регистрирането на името на домейна като търговска марка. Регистрацията може да бъде само за България в Патентното ведомствоhttp://www1.bpo.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=361, за целия ЕС – Community Trademark в OHIMhttp://oami.europa.eu/ows/rw/pages/index.en.do, или да бъде разширен обхватът на защита и извън ЕС посредством регистрация в WIPOhttp://www.wipo.int/portal/index.html.en. По този начин, домейнът ще е защитен спрямо всички трети лица, а не само по отношение на регистратора на домейна и всяка употреба на домейна от друго лице в търговската му дейност без съгласие на притежателя ще бъде нарушение.

От практическа гледна точка, полезно би било придобиването и на сходни обидни домейни – напр. за домейн nike.com, сходен обиден може да е nikesucks.com, или придобиване на сходни, но грешни домейни – напр. naik.com.

2.Сключване и валидност на договорите онлайн

В електронната търговия неизбежно се налага сключване на договори по интернет, като практиката познава различни видове изразяване на желание и съгласие за сключване на договор – напр. clickwrap, т.е. чрез отбелязване на отметка (напр. Съгласен съм с Общите условия) или browsewrap, за които съгласието се изразява чрез браузване на даден уебсайт. От правна гледна точка, съгласието и момента на сключване на clickwrap договорите са много по-лесно доказуеми, затова са препоръчителни в сравнение с browsewrap.

Трябва да се отбележи, че не всеки вид договор може да бъде сключен онлайн. Договорите, за които се изисква квалифицирана писмена форма за валидност (напр. нотариална – договор за продажба на автомобил) и договорите, при които физическото притежание на документа има правно значение (напр. запис на заповед) не могат да бъдат валидно сключени в интернет.

Законът за електронната търговия добавя конкретни изисквания към сключването на договори с електронни средства. Изискват се най-общо 3 стъпки, като законът прибавя специфики към всяка една от стъпките:

Предложениеза сключване от страна на търговеца (оферта) – на този етап търговецът трябва да укаже ясно техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение, дали договорът ще бъде съхраняван от него и какъв е начинът за достъп до него, техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде направено изявлението за сключване на договора, както и езиците, на които договорът може да бъде сключен;
Изявление за сключванена договор от клиента
Потвърждениеот страна на търговеца за получаване на изявлението за сключване на договора (напр. уебстраница, която потвърждава поръчката, и-мейл и т.н.)

Общи условия

Препоръчително е да се поставят Общи условия на уебсайта, които представляват договор, който управлява отношенията с клиентите. Те са най-удобният начин да се уредят договорните отношения с клиентите и да се ограничи отговорността на търговеца, доколкото това е правно допустимо.

В идеалния случай, Общите условия ще съдържат информация за търговеца съгласно изискванията на съответните закони (напр. ЗЗП и ЗЕТ), правото на потребителя да се откаже от договора, информацията във връзка с обработване на лични данни на клиенти и т.н.

В общите условия е добре да се съдържа информация относно правата на интелектуална собственост на търговеца по отношение на уебсайта и други продукти, както и правата на потребителите за тяхното използване. За приемането на Общите условия, е добре потребителите да поставят отметка някъде (т.е. когато извършват плащането, ако има такова).

Препоръчително да се постави и клауза за ограничаване на отговорността на търговеца.

Не на последно място е важно общите условия да бъдат създадени за конкретния случай – за конкретния търговец и специфичната дейност, която осъществява, а не просто копирани от интернет, защото рискът взетите назаем общи условия да не се много добри, да са остарели или просто неприложими за случая е много голям.

3.Предоставяне на информация на ползвателите и клиентите (ЗЕТ)

Често търговците не знаят, че в електронната търговия има определен обем информация, който задължително трябва да бъде предоставен на клиента, за да са спазени изискванията на приложимите закони.

От една страна електронната търговия в България се регулира от Закона за електронната търговия (ЗЕТ), който я дефинира като предоставяне на услуги на информационно общество. Тук е важно да се отбележи, че законът приема за електронна търговия не всеки вид търговски сделки в интернет, а тези, които са специфични за информационно общество и отговарят на критериите на ЗЕТ (чл. 1, ал. 3).

Съгласно ЗЕТ търговецът трябва да предостави следната информация на достъпно място на уебсайта си:

името или наименованието си;
постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен горния;
данни за кореспонденция, включително телефон и e-mail;
данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;
съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;
когато се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин.

4.Защита на потребителите

От друга страна, когато става въпрос за отношение търговец-потребител, се прилагат и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). ЗЗП изисква от търговците, които търгуват с потребители (потребители могат да бъдат само физически лица) да спазват определени задължителни правила, които дават допълнителна защита на потребителите. Там е и уреден договора за продажба от разстояние (приложим в случая с договори в интернет), при сключването на който се въвеждат допълнителни изисквания към търговците.

При договор за продажба от разстояние – предварително предоставяне на информация:

името и адреса на доставчика;
основните характеристики на стоките или услугите;
цената на стоките или услугите с включени всички данъци и такси;
стойността на пощенските или транспортните разходи, невключени в цената на стоките или услугите, свързани с тяхната доставка;
стойността на използване на средството за комуникация от разстояние, когато тя се изчислява по начин, различен от посочения в основната тарифа;
начина на плащане, доставка и изпълнение на договора;
правото на потребителя да се откаже от договора и условията, при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана;
периода, за който направеното предложение или цена остават в сила;
минималната продължителност на договора – при договори за постоянна или периодична доставка на стоки или услуги.
името на доставчика и служебния адрес, на който потребителят може да изпраща жалби;
правото на потребителя да се откаже от сключения договор, условията и начина за упражняването на това право;Ако търговецът не изпълни това задължение, потребителят може да се откаже от договора в срок от 3 месеца без причина и без да дължи обезщетение (при стандартно 7 дни, ако то е изпълнено).
условията за прекратяване на договора, когато той е сключен за неопределен срок или за срок, по-дълъг от една година;
данни за предоставяните услуги след продажбата и за предоставените гаранции.

При договор за продажба от разстояние – не по-късно от доставката на стоките или изпълнението на услугите предоставяне на информация:

Право на потребителя да се откаже от договора

Когато има договор за продажба от разстояние, потребителят имат право да се откаже от договора, при спазване на следните изисквания:

Не е нужно да посочва причина
Без да дължи обезщетение или неустойка
В срок от 7 работни дни от:

Получаване на стоката, когато става въпрос за стоки
Сключване на договора или започване на изпълнението, когато се касае за услуги

Търговецът трябва да възстанови заплатените суми не по-късно от 30 дни от отказа от договора.

5.Защита на личните данни

Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

Например това са: имена, ЕГН, адрес, телефон, месторождение, паспортни данни на лицето (физическа идентичност); семейно положение и родствени връзки (семейна идентичност); професионална биография (трудова дейност); здравен статус, психологическо и/или умствено състояние, сексуална ориентация (медицински данни); расов или етнически произход, политически, религиозни или философски убеждения (обществена идентичност); имотно състояние, финансово състояние, участие и/или притежаване на дялове или ценни книжа на дружества (икономическа идентичност) и др.

Всеки, който може да бъде класифициран като администратор на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни (чл. 3 ал. 1 и 2) трябва да се регистрира като такъв в Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) – може онлайн тук: http://www.cpdp.bg/?p=rubric&aid=12. При извършване на електронна търговия, в почти всички случаи търговецът попада в дефиницията за администратор, затова подаването на заявление за регистрация е важно изискване, което не трябва да се пропуска.

Заявление за регистрация се подава в КЗЛД преди започване обработването на лични данни, а не след като дейността е в разгара си.

КЗЛД може да освободи от задължение за регистрация администратори, когато:

администраторът обработва лични данни със съгласието на физическото лице за срок не по-дълъг от шест месеца;
данните се обработват в публични регистри на основата на закони, които осигуряват реда за достъп и мерките за защита;
администраторът обработва данни, свързани с трудови или членствени правоотношения, и броят на лицата, за които се обработват данните, са не повече от 15.

Privacy Policy

Във връзка с личните данни много удобно е използването на Политика за поверителност, която да се постави на видно място на уебсайта – документ, който често случи като допълнение към Общите условия в частта защита на личните данни и представя как конкретният търговец обработва личните данни на клиентите си. Както и с Общите условия, е добре да е изготвена специално за конкретният случай, защото рискът да е неприложима към ситуацията е голям.

6.Спазване на изискванията за изпращане на непоискани търговски съобщения

Кои съобщения са търговски?

Търговски са рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лице, извършващо търговска, занаятчийска дейност или регулирана професия. Законът изисква те да бъдат:

лесно разпознавани като търговски,
да позволяват ясна индентификация на лицата, от името на които са направени,
да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционни предложения, като отстъпки, премии и подаръци, ако включват такива и
да осигуряват лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация.

Изпращане на Физически лица (ФЛ)

Законът за електронната търговия забранява изпращане на потребители, т.е. ФЛ без предварителното им съгласие (Opt In система). Това на практика означава, че трябва да има изрично дадено съгласие, което да може да се докаже – напр. лицето да се е записало в списък за получаване на промоционални оферти. Следователно изпращането на непоискано търговско съобщение на физическо лице без предварителното му съгласие представлява нарушение на закона с всички последствия от това.

Изпращане на Юридически лица (ЮЛ)

Законът разрешава изпращане на непоискани търговски съобщения на ЮЛ без предварително им съгласие (Opt Out система), но изпращачът е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя, т.е. да го обозначи като такова, което обикновено се постига с добавянето на съответния текст в мейла. Необходимо е разбира се да се предостави на ЮЛ възможността да не получава повече подобни съобщения, когато изрази желание за това.

Забранено е обаче да се изпращат такива съобщения на ЮЛ, които са вписани в Регистъра на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения. Регистърът се поддържа от КЗП и всяко ЮЛ, което не иска да получава спам може да се запише в него. Това от своя страна означава, че всеки, който иска да изпраща непоискани търговски съобщения, трябва да провери първо дали лицето не се е вписало в регистъра тук: http://www.kzp.bg/register/.

Затова специалистите в областта препоръчват използването на двойна OPT-IN система с цел спазване на закона и съответствие с добрите търговски практики.

7.Защита на интелектуалната собственост

Защита на свои права на интелектуална собственост

Авторските права на автора по отношение на обектите, които е създал, възникват автоматично в момента на създаване не обекта (статия, снимка, дизайн на уебсайт, сорс код на софтуер и т.н.) и обективирането му на материален носител (т.е. написване на хартия, публикуване в интернет и т.н.), без да е необходимо обекта да се регистрира някъде.

Въпреки това с цел доказване на авторството, както и началния момент на авторството, е добре да са налични документи с точна дата, които установяват кой е носителят на правата.

Препоръчително да се сключи писмен договор с разработчика на уебсайта, в който да се уговори, че необходимите права за използване се притежават от поръчителя, а самото предаване да се документира с приемо-предавателен протокол. В този смисъл, ако друго лице предоставя други обекти на интелектуална собственост – напр. снимки, лого и т.н. е добре да има договор, с който той предоставя всички права на възложителя, които са необходими за пълноценното използване на продукта.

Най-удобният вариант от гледна точка на защита правата на интелектуална собственост е или търговецът сам да разработи уебсайта си, както и други обекти на интелектуална собственост или когато това не е възможно – те да бъдат изработени от негови служители, с които се намира в трудово-правоотношение, тъй като тогава авторското право възниква директно за работодателя (когато се разработва софтуер) или поне имуществените права (за обекти, които не са софтуер), които съставляват основната част от авторското право, се притежават в голяма степен от работодателя по силата на закона.

Спазване на чужди права на интелектуална собственост

Освен, ако изрично не е указано, че даден обект е освободен от права на интелектуална собственост от страна на автора, трябва да се приеме, че всеки един обект (статия, снимка, дизайн на уебсайт, сорс код на софтуер, песен, и т.н.), създаден от друго лице, е защитен от чужди права на интелектуална собственост. Това означава, че за търговски цели, може да бъде използван само с изричното разрешение на автора или носителя на правата. Напр. снимка, която е свободно достъпна в интернет, в общия случай не е лишена от авторски права и за използването й е необходимо разрешението на автора.

8.Международни аспекти

Какво става в случай на спор, ако търговецът е юридическо лице, регистрирано в България, сървърите му са в Индия, а клиентите му са предимно потребители от САЩ? Законите на коя държава ще се прилагат (приложимо право) и кой съд ще отсъди по този спор (подсъдност)?

Всеки подобен случай изисква конкретно разглеждане и консултация със специалист, но най-общо е важно да се знае, че страните имат относителна автономност сами да изберат:

Приложимо право

Business to Business (B2B)

Когато и двете страни са търговци от различни държави, те могат свободно да изберат правото на коя държава ще се прилага спрямо техните отношения. Когато не са избрали, с някои изключения се прилага държавата по мястото на дейност на доставчика, т.е. принципът Country of Origin. Място на дейност не е местонахождението на оборудването, нито държава, в която уебсайтът е достъпен, а обикновено е там, където е регистрирано юридическото лице. В случай на електронна търговия, най-удобно е търговецът да включи клауза за избор на право недвусмислено на уебсайта си (напр. Общите условия).

Business to Consumer (B2C)

Когато обаче една от страните е потребител, т.е. физическо лице има специфични правила. Отново страните имат право на избор, но в общия случай изборът не трябва да лишава потребителя от защитата, дадена му от императивните правила на правото на държавата на неговото обичайно пребиваване.

Подсъдност

Business to Business (B2B)

Тук отново страните са свободни да избират, а когато не са се възползвали от възможността за избор, компетентен е съдът по местожителството на ответника или мястото на изпълнение на договора. Затова, както и с приложимото право, е препоръчително да се включи клауза за избор на подсъдност недвусмислено на уебсайта (напр. Общите условия).

Business to Consumer (B2C)

Съществува допълнителна защита за потребителя. Страните са свободни да изберат подсъдността, но при спазване на определени условия. При липса на договорна клауза, подсъдността зависи от това кой инициира съдебния спор: потребителят може да избира – своята държава или държавата по място на дейност на доставчика, а доставчикът – единствено в държавата на потребителя.

9.Типични грешки

По-долу са изброени най-често срещаните грешки и неспазване на приложимите закони, които се наблюдават при електронна търговия в България:

„Преписани“ от интернет общи условия и Privacy Policy, които не са напълно приложими към конкретната дейност и често не и се спазват.
Промени в начина и условията на работа, които не са отразени в Общите условия, Privacy Policy и т.н.
Липсват договори с разработчиците на уебсайт, съдържание за уебсайт, текстове, лого, и т.н., които да уреждат ясно правата за използване на уебсайта и свързаните с него обекти (виж т. 7).
Неспазени изисквания на ЗЗП за защита на потребителя – напр. информация за възможността да се откаже от договора в 7-дневен срок (виж т. 4).
Неспазени изисквания на ЗЕТ за предоставяне на информация (виж т. 3).
Неспазени изисквания на ЗЕТ във връзка с изпращане на спам съобщения (виж т. 6)
Липса на регистрация като администратор на лични данни в КЗЛД или освобождаване от регистрация (виж т. 5).

Литература

Саракинов, Г. 2009, Авторско право и сродните му права в Република България, София, изд. Сиби.
A Crash Course in ECommerce Legal Issues, 10.07.2011, http://ecommerceforbeginners.com/articles/small-business/164-a-crash-course-in-ecommerce-legal-issues
Legal Issues in eCommerce,http://www.focus-on-business.com/html/ecommerce.html