Емигрантите изпратили 8 млрд. евро за 10 г. в ЕС

В периода от 1 януари 2007 г. до 1 януари 2017 година (първото десетилетие от влизането на България в Европейския съюз) българските емигранти са изпратили над 8 милиарда евро, или над 17 милиарда лева обратно в родината си. Най-големите суми, върнати в родната ни икономика от българите в чужбина, са от сънародниците ни, които живеят в места, където има сформирани български общности – Испания, Германия, САЩ и други. Това показва справка в статистиката на Българската народна банка (БНБ) за паричните преводи от емигранти за периода от 2007 до 2017 година.
Според изчисленията за това десетилетие общо нашенци са изпратили 17,261 милиарда лева на свои роднини и близки в страната. През годините изпратените суми се увеличават, като за цялата 2007 година са преведени над 1,200 милиарда лева, а през миналата обемът е двойно по-голям – повече 2,200 милиарда лева. Лек спад има само през 2014 година, показват данните.
През настоящата година изглежда тенденцията на увеличение ще се запази. Обемът на преведените в страната пари през първото и второто тримесечие изпреварва този за същия период на 2017 година. За първата половина на годината в страната са влезли общо 610 милиона евро, или близо 1,200 милиарда лева, сочат данните на БНБ.
За последните 10 години най-много пари са изпратили българските емигранти в САЩ – общо над 3,700 милиарда лева. На второ място след тях са тези от Испания с над 3,500 милиарда лева. Трета по значение е Германия с повече от 1,400 милиарда лева.
Въпреки продължителната криза в Гърция превежданите оттам суми също се увеличават плавно от 2007 година насам, а за цялото десетилетие те надхвърлят 1,300 милиарда лева. Най-малък обем от топ 5 са тези от Обединеното кралство – над 1,200 милиарда лева.
Постоянният растеж на приходите от емигранти може да се обясни както с преместването на значителен брой българи в други страни членки след присъединяването ни към ЕС, така и в последните години с възстановяването на европейските икономики от глобалната криза. Принос за това може да има и промяната на нагласите на българските емигранти към по-активното ползване на банкови и други парични преводи. Трябва да се отбележи обаче, че тези данни отразяват само изпращаните средства чрез банки или други финансови институции. Те не отразяват пращаните по друг начин средства, както и потреблението на емигрантите, когато те се връщат в България.

Ели ЯНЕВА