Етичното финансиране – банкиране с човешко лице
Етичните финанси вървят ръка за ръка с дигиталните технологии днес, когато с всеки изминал ден умните джаджи завладяват пазара и модерният човек неусетно става подвластен на техните възможности. А те се разширяват непрекъснато било на работното място или в домашното огнище. Колкото и да й се иска, един от символите на стабилност и традиция – банката, се разделя с вековните си аксесоари и се преоблича в нова дреха. И не само във външен, технологичен смисъл, но и вътрешно като характер и морал. И един от примерите за друг вид банкиране – това с човешкото лице, са етичните банки, които имат в заряда си онзи социален импулс, характерен за началото на миналото столетие – взаимноспомагателните каси, популярните банки или каси, кооперативните банки…
Това беше и темата на първия ден от международната конференция, проведена в Панаирното градче в Пловдив. Дебатите на участниците бяха основно мотивирани от липсата на финансиране на малкия и средния бизнес, загърбени от мощните финансови плещи на големите чуждестранни банки, които доминират на българския пазар. Този вакуум във кредитирането на средната каса може да се запълни от етичните банки, които ще да привлекат ресурс както за стопанската, така и за социалната сфера. Практиката в Европа показва, че тези банки са регистрирани основно като кооперации с банков лиценз, които набират членове като използват активно социалните мрежи, те са и свеобразна реакция срещу диктата на традиционните банки, които в добри времена регистрират рекордни печалби, а когато се сгромолясват, биват изправяни на крака с пари от данъкоплатците. Или както го формулира антибанковият фолкрор: „Приватизиране на печалбите, национализиране на загубите“.
Представителите на организаторите – Иван Попов от БАККОМ и Димитър Гишин от КЕФП подробно се спряха на генизиса на етичното финансиране и мисията на клъстера за кретиране на предприемачество. Общата българска болка се открояваше и в презентациите на двамата – липсата на адекватно законодателство за лицензирането на етични банки, неглижгиране на проблемите на микрофинансирането и развитието на предприемачеството чрез малкия и средния бизнес. Бившият ръководител на управление „Банков надзор“ при БНБ Камен Тошков направи в своето изложение впечатляващи паралели в поведението на българските банки през различните години на прехода към пазарно стопанство, промянате на правила и закони, интерпретирането им в практиката. Например разрешените пари за подаръци започват от сума за една бутилка алкохол и кутия бонбони, но никъде не се казва къде свършва тази подаръчна сума… Той посочи и една основна разлика между традиционната банка и етичната – при старата банка кредитният инспектор не храни никакъв интерес към целия продукт на кредитното мероприятие, докато при етичната банка интересът към крайния резултат предхожда кредитирането.
Зоран Бесак от хърватската еБанка разказа за техния опит при създаването й: от разговор на чаша бира за „лошите“ банки до следващите три години с над 600 срещи с обикновени хора за пазарното проучване. Регистрират кооперация, принципът 1 член – 1 глас, никакво предимство, 320 евро еднократна вноска. За лиценза се искат 5 милиона, но те смятат, че ще стартират с 11 милиона евро. Имат и безнес план: преобладаващите кредити да са за селското стопанство, което в момента изпитва трудности и не може да храни пазара, защото само една трета от земята се обработва. За близо 20-годишната традиция на гръцката Кооперативна банка, Карадица, говори Алкис Маргаритис. В типично аграрен район, със засилен туризъм, дори и в годините на голямата банкова криза местната Кооперативна банка регистрира 52 на сто ръст на кредитиране и 60 процента увеличение на депозитите. Какъв по-благоприятен вот на доверие по време на криза, доказващ и кредото на банката: Да направим всичко, за да се развиваме…
Науката също се включи със свои респектиращи авторитети. Проф. д-р Ганчо Ганчев изнесе на откровено философска плоскост банкирането преди и сега, както и тенденциите в различните практики през годините, когато алтруизмът или пък утилитаризмът са било водещи, преплетоха са ученията на Кант и Вебер и разбирането за социалната отговорност в икономиката. Заключението: корпоративната отговорност всъщност означава постигането на по-висока печалба. Председателят на Съюза на икономистите в България проф. Кръстьо Петков се спря с тревожни факти на доверието на клентите към банковите институции. Доверие и финансова етика или според него в реалния живот доверието се губи там, където хората си остават парите срещу обещания. Ненапразно в САЩ съществува и индекс на финансовото доверие, който се измерва на всеки три месеца и показва незавидните от 6 до 12 процента или на предпоследно място в класирането. Не напразно и там се роди термина „банкстери“/от банка и гангстери/. В България също има срив на доверието в банките, и то три много силни през последните години. За него „Случаят КТБ“ е класическа пирамида, плод на политическата и икономическата върхушка на страната. Ако досега този фалит струва 4,5 милиарда, според хора от „кухнята“ на ликвидирането на банката цената ще достигне 10 млрд. лева. Според него при това управление на страната и на БНБ етична банка у нас ще има „на кукуво лято“. За етиката във финансите и финансите в етиката говори доц. д-р Елена Ставрова и според нея е крайно време за промяна. Не може банките да печелят толкова много, а редовите клиенти да губят благодарение на некоректни банкови практики. Това, че не правят нищо незаконно и престъпно, не ги прави морални. С това обястнява и факта, че само две наши банки имат приет Кодекс за етично поведение…
Стефан ПРОНЧЕВ