Заплаха се прокрадва зад азиатския растеж

Reuters Щом директорът на Азиатската банка за развитие (АБР) заяви, че клоновете й, които са в по-добро състояние, трябва да осигурят помощ, а не да получат такава, значи е добър знак, че оживлението в региона не е измамно. Азиатските банки почти не бяха засегнати от глобалния кредитен крънч, а икономиките на континента сега бързо се възстановяват. АБР се готви да повиши прогнозите си за ръста следващия месец. Увеличението на световната търговия в размер на 9,5%, което предвижда Световната търговска организация за 2010 г. след най-дълбокото свиване след Втората световна война насам, ще бъде поведено от Китай и Индия. Двете кредитни рейтингови агенции Fitch и Standard and Poor’s са повишили кредитния рейтинг на Индонезия тази година, а последната е променила перспективите на Индия от негативни до стабилни. Така че сега е точният момент, твърди президентът на АБР Харухико Курода, Азия да поеме по-голяма глобална роля във всичко – от оформянето на финансовия надзор до управлението на международни финансови институции и осигуряването на помощ от собствения й джоб за онези, които са в по-лошо състояние. „Най-вече за страните с нисък приход по-евтиното финансиране е абсолютна необходимост. Световната дарителска общност трябва да се разрасне. Това означава повече и повече държави от Азия да допринасят към подпомагането на развитието“, заяви той в интервю. Ако това беше филм и всичко вървеше като по вода, точно в този момент главният герой щеше да бъде поразен от смъртоносна болест или пък зъл съсед щеше да се нанесе в квартала. И така, какво може да се обърка за Азия? Просто го направи Един от очевидните в краткосрочен план рискове е W-образна рецесия на Запад. Както и спукване в Китай – понастоящем най-големия търговски партньор на много азиатски страни. Може би най-голямата опасност обаче е правителствата да не успеят да изковат желязото, докато е горещо. В скорошно проучване за Nomura консултантът Джон Левелин допуска, че средносрочните перспективи на Азия са добри, ако – едно голямо ако – определящите политиката лица действат смело с реформата. Азия, казва той, има значителни възможности по отношение на запасите, за да продължи да развива производителността си с бърза стъпка: местните спестявания са големи, урбанизацията все още е оскъдна, нивата на образованост и квалифицираност са ниски, но растат, а има и голям потенциал за напредък на неефикасния сектор на услугите. По отношение на търсенето по-големите икономики като Китай, Индия и Индонезия трябва да се насочат към източници на ръст на местно ниво, твърди Левелин. За да стане това, е задължително Азия да заздрави мрежата си за социална сигурност, за да намалеят предпазните спестявания и по този начин да се стимулира потреблението. Ще стане неотложно развитието на банковата система, така че хората да могат да заемат средства за големи покупки като жилища и коли. „Да се осъществи този бърз ръст на съвкупното търсене по подобаващ начин, е може би най-голямото предизвикателство за икономическата политика на азиатските икономики през идващото десетилетие“, пише Левелин. Търговия и продуктивност Една от сферите, където икономистите биха искали да видят още по-голям напредък в Азия, е разрушаването на бариерите за търговията. Малайзия например облага с 30% и повече данък вноса на желязо и стомана, някои строителни материали и автомобилите, както правят Тайланд, Филипините и Индонезия. Въпреки това Едуард Тийтър, икономист от UBS в Сингапур, заяви, че е забележителен успехът на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) по отношение на постигането на споразумения за свободна търговия през последните години. Последното – с Китай – официално влезе в сила на 1 януари, въпреки че от 2005 г. насам има взаимни намаления на митата. „Освен това преговорите, които са в процес, и съществуващите споразумения за намаляване на митата означават, че движещият импулс на либерализацията остава непокътнат в АСЕАН“, пише Тийтър в доклад от миналия месец. „Всичко това е важно. Увеличената търговия подобрява ръста на доходите както пряко, така и косвено чрез подобряване на продуктивността посредством конкуренция и разпределение на знания и технологии“, поясни той. Отделен доклад на UBS също дава като цяло висока оценка на азиатската продуктивност. Освен капацитета за въвеждане и експлоатация на нови технологични методи UBS смята, че ръстът на продуктивността върви ръка за ръка със стабилни балансови отчети на страните – остатъци по текущи сметки, салдо на публичния сектор и ниво на частен кредит. Тези фактори определят дали потребителите, фирмите и инвеститорите имат средствата и склонността да финансират свързаните с иновациите инвестиции. След като богатите нации бяха поразени от кризата през 2008 г. с най-тежките икономически дисбаланси от 50 г. насам, докато в същото време развиващите се икономики никога не са били по-спокойни, последните би трябвало да изпреварват първите с голяма преднина в предстоящия период според икономиста от UBS Андрю Кейтс. А Азия ще е най-отпред. „Икономиките, регистрирали наскоро рекордно ниско напрежение за балансовите си отчети и високи технологични постижения, включват Китай, Индия, Индонезия, Тайланд и Филипините заедно с Бразилия. Тези икономики предлагат най-големия потенциал за постигане на подсилен от продуктивността ръст през идващите години“, пише Кейтс. И така, ще има ли щастлив завършек филмът за азиатската икономика в крайна сметка? Може би, но все още остава една позната заплаха – опасността от неправилно подредени валутни курсове, която застрашава икономическото ребалансиране и в най-лошия случай би могла да запали търговска война между САЩ и Китай. В обобщение на трудностите, описани за Nomura, Левелин заявява: „Преди да може да се постигне значителен напредък по отношение на повечето от тези различни политики обаче както от страна на търсенето, така и от структурна гледна точка, определящите политиката лица в Азия ще трябва да се справят с проблема на валутния курс, който помрачава политическите дискусии от много години насам.“