Започна разместването на пластовете в телекомуникациите
София /КРОСС/ Треска тресе пазара на телекомуникационните услуги у нас и няма изгледи скоро да му мине. Времето на кварталните телевизии, съседските „интернети“ и опънатите по селски кабели по улиците безвъзвратно си отива, а някъде там в „пространството“, стоят едни големи пари, които в тези гладни години няма как да те оставят безучастен, пише в свой материал по темата в. „Банкеръ“. Мераклиите са много, дори твърде много за скромната ни държавица, но залогът е сериозен и покрай големите играчи като трите мобилни оператора, като нищо могат да спечелят и някои от по-малките.
Мобилните технологии са сред най-динамично развиващите се сектори в световната икономика през последните години с печалби, измерващи се в милиарди евро. България също не прави изключение от общата тенденция. Операторите ни натрупаха огромни суми на гърба на потребителите, разчитайки на високите цени и „затварянето“ на клиентите в собствените им мрежи. Постепенно обаче картинката се промени – от една страна, Европейският съюз наложи изключително строги правила за намаляването на тарифите, а, от друга, у нас почти няма човек, който да не притежава мобилен телефон. Резултатите от пренасищането не закъсняха и през 2009-а за пръв път приходите на трите мобилни оператора започнаха да намаляват. Сигналната лампичка светна и съвсем логично големите акули се захванаха да търсят алтернативи, за да понадуят печалбите.
Високоскоростният интернет е сегментът, който тепърва ще се развива у нас. По данни на „Евростат“ България е на последно място сред държавите от общността по достъп на домакинствата до Интернет, с едва 30 на сто. Проучване пък на анализаторската компанията Pyramid Research показва, че през следващите пет години телекомуникационният пазар в страната ще нараства със средногодишен темп от 4.8%, което означава, че през 2015-а ще достигне обем от 2.8 млрд. долара.
Неотдавна и Брюксел разпространи информация, според която държавата ни е на първо място в ЕС по ръст на използването на високоскоростен Интернет с 228%, като най-близо след нас е Чехия, където растежът е 181.8 на сто. В същото време сме на предпоследно място по етап на развитие на пазара. Проникването на високоскоростен Интернет у нас през 2009-а е било 11.1 на сто. Най-зле сред страните в Европейския съюз по този показател е Полша – 10.6%, а на върха са Дания и Холандия с по 37.1 на сто.
Финанси