Защо Атина си навлече гнева на рейтинговите богове

Би Би Си

Доколко можем да се доверим на статистическите данни за състоянието на държавните финанси на Гърция?
Централната банка на страната обяви, че бюджетният дефицит за 2009 г. ще бъде 12,7%. Само преди два месеца предишният кабинет бе изчислил същия показател на 6,7%.
Един от проблемите е, че гръцките чиновници нямат ясна картина за стойността на своята страна. Международният валутен фонд (МВФ) смята, че една трета от богатството в Гърция не е декларирано. Според други анализатори делът на недекларираното имущество може да стигне 50%. Укриването на данъци е широко разпространено.
Янис, наемодател от Атина, казва: „Според данъчните декларации аз печеля 2000 евро годишно, което е абсурдно. Аз изкарвам близо 70 000 евро годишно.“

„Системата е корумпирана, давате пари на данъчните, а не за пътищата или училищата“,

казва таксиметровият шофьор Янис. Той не декларира приходите си, защото няма доверие в системата.
„Всичко е корумпирано – обяснява Янис. – Давате пари на данъчните, те отиват в гръцка организация със стотици служители, които ще гласуват за онзи политик, който ги е наел. Парите не отиват за пътища и училища.“
Укриването на данъци е едно от обясненията за трудностите, които гръцкото правителство среща при изпълнението на ангажиментите си.
Според прогнозите дългът на балканската страна може да достигне 125% от БВП през следващата година. Но именно честността е разпалила кризата, която в момента сковава Гърция.
Министър-председателят Георгиос Папандреу обеща да ограничи дефицита, например като замрази заплатите на работещите в бюджетните сектори, които печелят над 2000 евро месечно.

„Хората не вярват нито на данните, нито на думите ни“,

тревожи се финансовият министър Георгиос Папаконстантину.
В бъдеще обаче служителите в бюджетните организации ще бъдат все по-малко – един ще бъде наеман на мястото на пет, които се пенсионират.
И въпреки това пазарите не са особено впечатлени. Две от рейтинговите агенции свалиха оценката си за гръцките правителствени облигации, което е знак, че анализаторите не са много убедени, че страната може да плати дълговете си. Това решение не зарадва особено Папаконстантину.
„Свалянето на рейтингите не отразява сегашните ни инициативи, които са в правилната посока; разбира се, че има още много да се направи – признава той. –
Но в момента основният ни проблем е в липсата на доверие. Хората не вярват нито на данните, които изнасяме, нито на думите ни.“
Реторическата стратегия е позитивна, но от разговорите с хората в Атина е трудно да се установи колко бързо ще бъде постигната промяната.
Ако отидете на доктор в Гърция, вероятно ще трябва да го/я удостоите с плик – не с резултатите от изследванията ви, а с подарък.

Пликове с пари

Тези подаръци под формата на пликове, щедро натъпкани с евро, илюстрират как гръцката култура на гостоприемство и изказване на благодарност за добрата услуга е мутирала в нещо, което си е чиста корупция.
Дори премиерът твърди, че страната е обхваната от епидемия от корупция. Въпросът е може ли да бъде изкоренена.
Георгиос, таксиметров шофьор от Атина, споделя, че гърците са консервативни и искат да запазят нещата такива, каквито са.
„Гърция е страна на рутината – казва той. – Ако нарушите рутината, само ще изнервите хората.“
На въпрос, как политиците продължават да жънат успехи, той отговаря само: „Тайната е да подсигурите щастие на гласоподавателя си. Това е.“
И това вероятно е най-големият проблем пред Папандреу. Потомък на политическа династия (и дядо му, и баща му са заемали премиерския пост), той е лидер на социалистическата партия ПАСОК, появила се като плод на културата, която в момента самият той се опитва да изкорени.
Миналия четвъртък комунистическата профсъюзна организация обяви ден на протеста. В бъдеще обаче традиционните синдикати, които доскоро бяха поддръжници на ПАСОК, ще излязат на улиците.
Никос Папагеоргиу, който представлява служителите от кетъринг сектора в столицата, предупреждава, че съкращенията, предлагани от правителството, ще станат мишена на протести. На въпрос, как ще отговори на твърденията, че няма достатъчно пари за изплащане на пенсиите при системата на сравнително ранно пенсиониране, която блазни много гърци, Папагеоргиу отговаря: „Я, стига. Та кой вярва на това?“

„Греховете на нашите бащи“

И така, „пропастта на доверието“ работи в няколко посоки: другите правителства от еврозоната не се доверяват на официалните статистически данни, изнасяни от Гърция; гражданите не плащат данъците си, защото не вярват, че парите ще бъдат похарчени за правилните неща; а много от тях просто не искат да приемат, че нещата са толкова зле, колкото политиците твърдят.
„Хората не мислят за националното благоденствие – казва Джон Псаропулос, бивш редактор на влиятелния Athens News, най-стария англоезичен вестник в Гърция. – Те наистина не схващат, че децата ни и техните деца ще плащат за пенсиите на сегашните пенсионери.“
Той дава и по-кратко обяснение на причините за бюджетната криза: „Аз плащам пенсията на моя баща; но бедата е, че трябва да плащам пенсиите на трима или четирима бащи“, твърди той.
Греховете на тези бащи почти със сигурност ще бъдат прехвърлени на синовете и дъщерите на Гърция.