Защо втората пенсионна реформа е обречена на провал

Преди дни, под благосклонния поглед на министър-председателя Бойко Борисов, министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин и министъра на финансите Владислав Горанов представиха пред членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество своите предложения за промени в пенсионноосигурителното законодателство.

Промените засягат важни елементи на пенсионната система и според мнозина те всъщност са стъпка встрани от въведения с реформата от 2000 г. пенсионен модел. Не без основание те могат да бъдат наречени „втора пенсионна реформа“.

Дълго време тези и други предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване бяха обсъждани в рамките на т.нар. „работна група“ към министъра на труда и социалната политика. В нея участваха членове на правителството, представители на парламентарно представените политически партии, служители на държавната администрация, социалните партньори, отделни „пенсионерски“ организации.

Една от най-важните промени се състои във въвеждането на по-строги изисквания за придобиване право на пенсия. Предвижда се и плавно увеличение размерите на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, както и промени в пенсионната формула, наред с отпадането на т.нар. „таван на пенсиите“ за новоотпуснатите пенсии.

С идеите за обособяване на нов фонд за т.нар. „категорийни работници“, ранното пенсиониране, от преходна разпоредба в Кодекса за социално осигуряване, ще се превърне в постоянно действаща норма. Друга една особено спорна промяна е въвеждането на „доброволност“ в допълнителното задължително пенсионно осигуряване – т.нар. „втори стълб“ на пенсионната система.

По подобие на промените за универсалните пенсионни фондове от началото на тази година, ще се даде възможност и на хората, осигурени в професионалните пенсионни фондове да избират къде да се осигуряват – в двата стълба или само в държавното обществено осигуряване. Ако изберат второто, средствата им в индивидуалните партиди ще се прехвърлят в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, известен още като „Сребърен фонд“.

Дали предложеният нов пенсионен модел е добър или лош? По-скоро са налице основания да поставим въпроса дали, след като липсва широко обществено съгласие, точно тези промени могат да доведат до изграждането на устойчив във времето пенсионен модел, радващ се на висока обществена подкрепа от страна на всички засегнати – осигурени лица, работодатели, пенсионери и техните семейства, държавата?

Краткият отговор на този въпрос е „не“. Предложените промени нямат потенциала да бъдат онова управленско решение, което да измъкне българската пенсионна система от затворения кръг на ниските пенсии, хроничния недостиг от средства, високата зависимост от държавния бюджет и ниското обществено доверие.

Причината за това са не толкова самите предложения по своята същност и съдържание, макар че и част от тях също крият много рискове. Причината е преди всичко в начина, по който самите предложения бяха формулирани. С други думи, в процеса на вземане на решение, който за пореден път не отчете обществения интерес за сметка на интересите на ограничен кръг заинтересовани страни, близки до властимащите и чиято благословия ще ги остави и укрепи във властта.

Кое ни дава основание за такова допускане? Първо, „втората пенсионна реформа“ съзнателно пренебрегва някои изключително важни рискове, пред които е изправено българското общество. Това преди всичко са високите бедност и неравенство в България, както и несправедливо ниските доходи от труд. Ако в Европейския съюз средно 48 евро от 100 евро от брутния вътрешен продукт отиват за компенсации на наетите, в България това съотношение е 40 към 100.

Тук отчетливо стоят въпросите и с недоброто функциониране на българския пазар на труда с ниска икономическа активност, ниска заетост, висока безработица. На предно място е и въпросът със сивата икономика, недекларирания труд и неплащането на осигурителни вноски. Решенията на предизвикателствата пред пенсионната система в много голяма степен изискват действия извън самата пенсионна система – без тях, включително без политики за по-висока и качествена заетост, без реални мерки за ограничаване дела на сивата икономика от брутния вътрешен продукт, без ефективни политики за повишаване доходите от труд, намаляване на бедността и неравенството, българската пенсионна система никога няма да може да е финансово стабилна и да осигурява адекватно ниво на защита на възрастните хора. Такива мерки отсъстват в законодателния пакет, не са обявени публично и намерения такива да бъдат предприети в близко бъдеще.

Второ, законодателният пакет на „втората пенсионна реформа“ целенасочено пренебрегва и някои наистина важни актуални проблеми във функционирането на българската пенсионна система. Сред тях първи по важност е проблемът с високото равнище на бедност сред възрастните хора. По данни на Националния статистически институт, 28% от хората над 65-годишна възраст или близо 400 хиляди души живеят под прага на бедността. Това е най-високото равнище в Европейския съюз като цяло. И от тази гледна точка, централен момент в законодателния пакет би трябвало да бъдат мерките, чрез които да се повишат доходите на сегашните пенсионери.

Друг важен проблем, предложение за чието решаване отсъстват от законодателния пакет, е този за инвалидните пенсии. Макар и някои идеи да бяха анонсирани от представители на правителството, все още няма отговор какво ще бъде предприето, за да се ограничи броят на хората, които поради хронични или други болести излизат от пазара на труда.

Може да бъде направен изводът, че кръгът на проблемите, които са избрани за решаване, не съответстват изцяло на „дневния ред“ на обществото, а единствено на „дневния ред“ на управляващите./БГНЕС