Защо се приземиха Боингите?

Литиево-йонните батерии, заложена в двигателя, създават проблеми, според специалистите, тъй като се нагрява твърде много и крие риск от самовъзпламеняване. Влагането им в оборудването на самолетите е сравнително нова технология, въведена през 2007 година с разрешение на Федералната авиационна служба в Щатите.
Решението за приземяването на модерните машини бе взето след като в света бяха регистрирани няколко случая на аварии, възникнали именно заради прегряване на пакетите с литиево-йонни батерии. На 7 януари на бостънското летище Лоугън прегряване на батериите доведе до спонтанно възпламеняване на инсталациите в дриймлайнер от този модел. През тази седмица пък в Япония бе извършено аварийно кацане на друг Боинг 787 отново заради подобна авария.
Авиоконструкторите се обърнаха към литиево-йонните батерии защото те са компактни и дават възможност да се складира повече енергия в по-малък обем. Така по-големите и тежки конвенционални батерии бяха заменени с подобни на онези батерии, които се влагат в лаптопите и другите портативни електронни устройства. Те намират широко приложение и се използват масово от 1990-та година насам. Според Джордж Киршнър, който е изпълнителен директор на асоциация, която обединява производителите на батерии за многократна употреба, през миналата година в света са били произведени 4.2 млрд. литиево-йонни батерии. Специалистът настоява, че това е сигурна технология, която дори е щадяща околната среда, имайки предвид, че в нея няма тежки метали като кадмий или олово.
На думите му, че тези батерии предлагат надеждно решение за авиоиндустрията противостоят разследванията на три тежки самолетни инцидента. През юли 2008 година Боинг 747 на Азиатските авиолинии, превозващ потребителска електроника, пада в морето край Китай, при което загиват и двамата пилоти. Подозрението на разследващите инцидента е, че причина за него е авария, тръгнала от пакета с батерии.
На 3 септември 2010 година пък UPS Боинг 747-400, превозващ повече от 81 хил. литиево-йонни батерии, избухва в пламъци и се разбива край Дубай, при което загиват и двамата пилоти.
Подобен инцидент е регистриран и на 7 февруари 2006 година, когато възпламеняването в UPS МакДонъл Дъглас DC-8 кара тримата пилоти да катапултират от самолета, който се разбива край Филаделфия. Самолетът пренасял карго с литиево-йонни батерии.
Според някои хипотези проблемът произтича от факта, че много повече енергия от обикновено се оказва складирана и пренасяна с литиево – йонните батерии. От май 1991 година до октомври 2012 година Федералната авиационна служба в САЩ е преброила 132 пожара в самолети, включително от възпламенили се електронни устройства в багажа на пътниците в самолетите.
Възможно е инцидентите в дриймлайнерите да са били породени от производствен дефект на батериите, тоест като цяло технологията действително да е надеждна за използване в авиационната индустрия. Някои експерти обаче отхвърлят тази възможност и настояват, че този тип технология има да извърви дълъг път, преди да реши проблема с прегряването.
Междувременно специалистите препоръчват на Боинг да пристъпи към използването на никел – метал- хидридни батерии, които предлагат възможност за съхранение на една трета от енергията, която може да се съхрани от литиево-йонна батерия имайки предвид мястото, което им е определено в самолетните инсталации. Литиево-йонните батерии могат да осигурят 150 ватчаса на килограм, Никел-метал-хидридните батерии осигуряват 100 ватчаса, а оловно-киселинните батерии, каквито ползват стандартните автомобили, предлагат възможност за 50 ватчаса на килограм.
Опасността от възпламеняване при никел-метал-хидридните батерии е много по-малка отколкото при литиево-йонните, коментират специалисти. Недостатъкът обаче е, че те предлагат по-малко количество заредена енергия и са значително по-големи и тежки, което от съществено значение именно в самолетната индустрия.

Финанси