За детските надбавки и нуждата от реформа на социалната политика
Заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова в няколко интервюта за медии сподели, че не е привърженик на даването на детски надбавки „на всички по малко” и изложи виждането, че помощите за отглеждане на деца би следвало да се обвържат с индивидуална оценка на всяко семейство и с изпълнението на определени условия от това семейство – напр. децата да ходят на училище, да са имунизирани и т.н.
Няма спор, че е крайно време да се прекрати сегашната порочна практика на раздаване на помощи за отглеждане на деца на почти всички. 35-те лева, които сега се получават за всяко дете, са крайно недостатъчни и по никакъв начин не променят чувствително условията, при които се отглежда едно дете. За да може те наистина да постигат резултат, сумите трябва да са по-големи и да са насочени само към тези, които са крайно нуждаещи се. В противен случай парите се дават на почти всички, а получателите остават недоволни.
Всъщност в нашето общество все още се шири схващането, че тези помощи са т.нар. детски надбавки от времето на социализма, когато грижещата се за всички държава даваше месечни пари на всички, които раждат и отглеждат деца, без оглед на техния социален статус. По настоящем, обаче, тези все още наричани детски надбавки, са социална помощ, която би следвало да подпомага само най-нуждаещите се в техните грижи за децата им.
Дали това е така обаче? По последни данни на Агенцията за социално подпомагане от отчета й за 2011 г. такива месечни помощи са били отпускани на 820 892 деца средномесечно, отглеждани от 554,883 семейства през 2011 г. Ако се вземат данните от преброяването през 2011 г., очевидно това са 61% от всички деца под 20 години. Според заместник-министър Симеонова отпускането на детските е било затегнато през 2011 г. и на 4500 семейства са били отнети тези помощи заради нередовно посещаване на училище или липса на имунизация на децата. Затегнатият контрол със сигурност е добре дошъл, но е време и да се помисли за по-сериозна реформа на цялостната концепция за социално подпомагане. Ето няколко идеи, почерпени от добрите световни практики, от които една такава реформа би могла да тръгне:
1/ Въвеждането на единен и унифициран доходен критерий за всички или поне за по-голямата част от социалните помощи. В момента за различните видове помощи се използват различни отправни критерии – гарантиран минимален доход, диференциран минимален доход, праг на бедност. Доходният критерий за отпускане на детските надбавки (350 лв. на лице от домакинството) няма връзка с нито един от тези инструменти на социалната политика.
2/ Въвеждане на диференциран подход при отпускането на помощите, а именно – въвеждането на коефициенти, с които се дисконтират помощите за относително по-високите доходни групи ще спомогне за по-добро насочване на помощите и за приближаването на тяхната пределна полезност. Така например за семействата с доход до 200 на човек от семейството помощта за деца да е 100%, за тези с доходи между 201 и 250 – да е 80%, за тези между 251 и 300 – 50% и между 301 и 350 лв. на човек да е 30%[1]. Праговете и границите биха могли да се обвържат с единния доходен критерий.
Такъв диференциран подход би могъл да се прилага и за други социални помощи. Намалението на социалните помощи, а не рязката им загуба при преминаване в по-висока доходна група е едно от решенията за намаляване на т.нар. капан на безработицата. Най-просто казано, този капан се изразява в липсата на стимул за започване на нископлатена работа заради автоматичната загуба на различни социални плащания, получавани преди това. Ако обаче някакъв процент от тези помощи продължат да се взимат и след започване на работа, ако доходите в семейството все още остават ниски, то и вземащият ги ще има по-голям стимул да започне работа, макар и ниско платена. От една страна, бюджетът се натоварва с допълнителни (частични) социални плащания, но от друга се спестяват бюджетни разходи за (пълни) социални плащания за всички тези, които в противен случай остават в капана на безработицата.
3/ Колкото по-малко зависи отпускането на социални помощи от нечия субективна преценка, толкова по-добре. Предложението на зам.-министър Симеонова да се прави индивидуална оценка на всяко нуждаещо се семейство би било един добър подход, стига това да не изисква сериозни допълнителни разходи за администрацията (т.е. за наемането на армия от „оценяващи”) и стига да не създава почва за корупция. Рискът от корупционни практики може да се минимизира, ако липсва субективен фактор при направата на оценката. Това може да се постигне с използването на ясни формули, в които се въвеждат съответните променливи за всяко семейство – доход на глава, наличие на увреждания и т.н.
4/ Обвързване на всички социални помощи както с единен доходен критерий, така и с единен имотен критерий. Имотите са потенциален източник на доходи и тяхното наличие или липса също има влияние върху социалното положение на кандидатстващите за помощи.
Нека обсъждането да започне сега?
Десислава Николова, ИПИ