За корпоративния данък, ДДС и значението им за потребителите
В средите, които обсъждат икономичесите политики на България, често се повдига така важния въпрос за потреблението на гражданите, покупателната им способност, възможността да вкарват повече паричен поток в стопанството, за да се движи икономическото колело на производство и потребление. Всяка стока и услуга се облага с данък ДДС /данък добавена стойност/. Често го наричат скрит данък, „ данък убиец“ и други подобни формулировки. Нека да отправим смел поглед върху числата. В момента стойността на данък ДДС е двадесет процента(20%). Каква икономическа картина ще си представи вашето въображение, ако предположим следната идея – да се намали ДДС от 20% на 16%. Не бързайте с емционалните реакции, задръжте малко…
Корпоративният данък или така нареченият плосък данък в България е десет процента(10%). Мнението за стойността на този данък е силно поляризирано. Някои икономисти мислят, че той е
несправедлив и не предлага баланс в данъчното облагане на стопанските и физическите лица. Други експерти защитават сегашната му стойност, защото това положение създавало предпоставки повече свежи пари да остават във фирмите, които те могат да реинвестират в своето последващо развитие и разрастване. Звучи приятно и логично от гледна точка на икономическата мисъл. Добре, ние приемаме и двата аргумента по отношение на плоския данък. Сега стигаме до същинския въпрос, който ни вълнува в контекста на тази статия. Нали много искаме, силно желаем да повишим потреблението на българите, за да могат да поемат глът ка въздух, да могат да повишат способността да задоволяват по-лесно някои свои нужди, да посрещат свои непредвидени потребности по-спокойно и по-надеждно, да завъртят повече финансов поток в икономиката, да планират по-успешно своите лични финанси. Толкова много думи от този родп са се изприказвали през последните години по този въпрос…
Ето едно предложение, в което няма нищо сложно и нищо опасно – да намалим ДДС с четири пункта(4%), а от друга страна, да увеличим налога на плоския данък с 4%. Ще получим 16% ДДС и 14% корпоративен данък. В Чехия плоския данък е 14%. Това не е опит за сравнение с Чехия, защото е очевидно, че икономическите показатели на Чехия и България доста се различават. Нашето скромно мнение е, че 10% корпоративен данък е твърде нисък, особено за едрите корпорации в нашата страна. Тезата, че така ще го лишим от потенциални реинвестиции в дейността им е малко наивна, защото нека да си направим труда да открием, колко от тези компании следват тази икономическа стратегия – да реинвестират и да видим как инвестират,
в какво инвестират. Колко от тези фирми инвестират в своите служители например? Безспорно има фирми, които правят това и те са добър пример за адекватна и целесъобразна бизнес стратегия. Но има и други фирми, които инвестират в луксове и удобства за своите собственици и почти нищо не влагат в развитието на своите хора, които изнасят на гърба си сътветната дейност(често това е трудно и тежко производство например). 14% плосък данък няма да натовари фирмите, а ще осъществи нормализация в тежестта на данъчното облагане, ще подобри усещането за справедливост в обществото, ще дисциплинира управлението на дейностите.
Какво може да постигне и как ще повлияе намаляването на ДДС от 20 на 16%? Ще намали рязко и почти автоматично цените на стоки и услуги с цели четири процента, ще повиши потреблението, но най-вече ще увеличи способността на хората да потребяват по-достъпно стоки и услуги от първостепенно значение за ежедневието. Няма ли така да се завъртят повече пари в икономиката? Няма ли 14% корпоративен данък да конпенсира намалената ставка на ДДС и това да осигури баланс в приходите на хазната и държавния бюджет?!
Изчисления не можем да предложим в момента, защото не разполагаме с такива, но можем да мислим по тази идея и дали произтичащото предложение от нея няма да подобри икономическата среда в нашата страна. Някои експерти вероятно ще предположат, че при такива стойности на посочените данъци ще се отвори дупка във фиска и държавата няма да събира планираното от нея за съответната година. Нали искаме да покачим покупателната способност на населението. Ето една реална опция за тази цел.
Представете си само как ток, вода, комуникационни услуги, гориво, хранителни продукти, лекарства, книги, транспортни услуги, стоки от широк спектър: от химикалки до компютри и т.н., ще поевтинеят с 4%. С подобреното и улеснено потребление дали няма стопанският процес да се поотпуши поне малко? Вероятно да, ще се отпуши. От друга страна, когато фирмите си плащат 14 % данък, няма ли това да конпенсира до голяма степен намалените приходи от ДДС? Вероятно ще ги конпенсира. Дори и да се получи дупка в бюджета от няколкостотин милиона лева, което вероятно ще е точно така, но няма ли икономиката да заработи на по-високи обороти, няма ли потребителите да купуват повече, да имат достъп до важни за тях неща повече, няма ли да се завъртят повече пари в целия процес. В реалната икономика няма само числа и показатели, в нея има и реални хора, в нея има и трябва да има и динамика, движение. Както се казва, колелото да се върти. Нали все казваме, че мислим за хората, как ще им се подобрява покупателната способност и т. н. Тя, икономиката я има заради хората и се прави от хората! Икономиката не съществува заради самата себе си, самоцелно. Човекът, гражданинът, потребителят е в центъра на икономическия процес. Нека да помислим върху тази идея – 16% ДДС и 14% корпоративен данък. Повече потребление, повече икономическа динамика, по-ефективно фирмено управление, повече социална справедливост.
Митко ДИНКОВ
Както се казва в статията, не е нужно да се сравняваме с Чехия конкретно, но може да ползваме техния ( и на други държави от нашия калибър) икономически модели.
Трябва да си дадем шанс да пробваме нов икономически модел и да го проследим в подходящ хоризонт как се представя.
Умните глави не го ли обсъждаха преди време в Парламента?