За ново, европейско отношение към българската наука: 15 алтернативни идеи за реформи на БАН и в науката като цяло

Статия на президента Георги Първанов в съавторство с Мариана Тодорова, експерт в Администрацията на президента

Преди повече от месец Администрацията на президента предложи в работен план на Министерския съвет да бъде свикан Консултативен съвет за национална сигурност по развитието на науката и образованието, в контекста на стратегическите национални цели. Предложението беше отклонено. Поради това съм принуден да обоснова публично основни елементи от своята позиция, за да бъдат избегнати някои от сериозните опасности и най-вече – да потърсим консенсусна позиция по развитието на науката.

На друго място съм полемизирал с идеологическите предразсъдъци към БАН и с нелепата – неевропейска, немодерна и неперспективна постановка, че науката не е приоритет по време на криза. Но за съжаление, финансовият натиск се засили. Средствата в Националния фонд за научни изследвания /НФНИ/ бяха съкратени на половина. Иновационният фонд също претърпя значителни съкращения. Бюджетът за наука /тук имам предвид не само БАН/ е драстично орязан. За 2010 г. като цяло за наука бяха предвидени 0,3% от БВП. Намаляването на средствата за наука общо е около 30%. Бюджетът на БАН е намален с близо 40%. Както се казва, коментарът е излишен.

Трябва да се разбере най-сетне, че без инвестиции в наука и научни изследвания, без превръщането им в реален приоритет на държавата, не само не можем да излезем от кризата, но и страната ни няма да постигне качествено новия растеж, към който се стреми. Ако в предстоящите години не извършим дълбоки структурни промени в българската икономика и в модела на икономически растеж, ние няма да се включим в новия интелигентен растеж, за който призовава стратегията „Европа 2020”. Тъкмо поради това са нужни не само дълбоки промени в модела на развитие на българската наука и образование, но и промяна в самото отношение на управляващите към науката и научните изследвания като национален приоритет.

Споделям мнението, че при досегашните опити за реформа в БАН имаше и необясними, неработещи решения – преди всичко механични и нецелесъобразни сливания. За мен е било категорично неприемливо хората от един институт да си избират директор, а централното ръководство да назначава друг.

Не беше проведено задълбочено обсъждане с научната общност, не се взеха предвид препоръките на Европейската научна фондация, с чиято оценка БАН основателно се гордее.
Колебанията и грешките на Академичното ръководство не са аргумент за политиката за ликвидация на БАН, която явно или скрито провеждат някои държавни институции.

За да се излезе от създалата се ситуация, необходимо е да се решат поредица от ключови въпроси:

1. Първата разумна стъпка в търсенето на решения за българската наука е незабавното изтегляне на промените в Закона за БАН. Не мога да се съглася проектът да бъде променян между двете четения в Парламента, защото текстовете са неприемливи като философия, като основа за реформата.
Ако законът бъде приет в този или подобен вариант, той практически ще доведе до разбиването на Българската академия на науките. Поради тази причина заявявам, ако законът все пак бъде приет, ще наложа вето.

2. Новото законодателство за науката и висшето образование трябва да се подготви на основата на солидна Стратегия за развитието им, приета с максимално широко политическо и обществено съгласие. Трябва да се стремим към консенсус, защото става дума за сфера, която може да бъде двигател на националното ни развитие и защото това ще е политика, провеждана поне едно десетилетие напред, от няколко правителства и парламенти.

3. Подчертавам разбирането си, че стратегическата визия за развитието на науката и висшето образование трябва да се основава върху Стратегия за националното развитие, не само до 2020 г., но и с по-дълъг хоризонт.

С други думи, ролята и отговорността на държавата може и трябва да нараства: както при определяне на приоритетите, така и във финансирането на основата на проектния принцип.

Няма никаква логика в промените на Закона на парче, без цялостна концепция за науката, още по-малко – без яснота кои са икономическите и други приоритети. Но смятам също така, че при подготовката на нови законодателни решения за БАН, трябва да се отстояват утвърдени принципи.

4. Нарастването на ангажимента и отговорността на държавата към науката трябва да се осъществява при спазване изискването за автономност на науката и научната общност. БАН е силна като комплексен научен център и затова е важно да се запази нейния единен и неделим характер.

5. В рамките на тази постановка трябва да се намери ефективния модел на децентрализация на институтите, който да им позволи пълноценно да функционират. Очевидно е, че ред дейности като координиране на научните цели, приоритети и политики, технологичен трансфер, международно сътрудничество, правно обслужване (патентно право) и др. би било по-удобно да се извършват от общи звена между институтите.

6. Гледам скептично на идеята за своеобразно Настоятелство, включващо представители на различни министерства, хора от бизнеса, от университетите, не само, защото тази идея е израз на недоверие към управлението и административния капацитет на Академията, но и защото се опасявам, че един такъв Борд ще бъде неработещ. Но би могло да се създаде експертен и консултативен орган към кабинета – например, Национален съвет за наука и иновации, който да изпълнява функции като: обсъждане на целите, приоритетите, планирането, финансирането на инвестициите в научните области и т.н.

7. За гарантиране на науката като национален приоритет би могло, също така, да се подготвя и обсъжда в Парламента Доклад за състоянието на науката. По този начин ще бъде направляван процесът на формиране на националните цели от страна на научните организации.

8. Винаги съм отстоявал позицията, че науката не може и не трябва да бъде делена и противопоставяна на университетска и академична. Не е важно къде се прави науката, а дали има изградени материално-техническа база, кадри, традиции. Трябва да се създават отношения на конкурентност, което би помогнало за издигане на равнището и качеството на научните изследвания.
Както е известно, по света има различни модели на развитие на науката – предимно в университетите или в самостоятелни научни организации от типа на академиите. Ние сме длъжни да намерим онзи модел, който най-добре съответства на нашите условия и традиции. Запазвайки своята автономност и възможности за конкуренция по между си, университети, научните звена, с участието на бизнеса, могат да образуват консорциуми, обединения в различни приоритетни изследователски области.
Трябва да е ясно, че институтите в БАН и развитието на фундаменталните научни изследвания не могат да бъдат оставени на пазарен принцип.
Правителството, в диалог с БАН, би могло да приеме програма с конкретни мерки и срокове за решаване на проблемите на БАН – финансови, кадрови, материално-технически.

9. Нужно е да определим ясно целите, които си поставяме, като финансов ресурс, който частният бизнес и държавата ще заделят за финансиране на изследвания и иновации. Не бива да има отстъпление от целите, които поставя стратегията „Европа 2020” пред държавите-членки за нарастване на дела за наука и изследвания до 3% от БВП.

10. Трябва пълноценно да се използват ресурсите по европейските структурни фондове, програмите „Конкурентоспособност” и „Наука и бизнес”. Сериозно да се увеличи финансирането по Националния фонд за национални научни изследвания към МОНМ и Иновационния фонд към МИЕТ.

11. Да се реализира целева програма за развитие на електронната и изследователската инфраструктура, като част от европейската електронна и изследователска инфраструктура. Информационните магистрали са не по-малко важни от транспортните. А средствата, които са необходими за тях, са многократно по-малки.

12. Необходимо е да се пристъпи към реализирането на целева програма и политика за привличане на млади хора в научното поле, разширяване на мобилността и пр.
Въпросът не се свежда до оцеляването на БАН, а в това Академията да се развие като важно звено в триъгълника наука – бизнес – образование, за постигане на качествена промяна в тези отношения.
Стои, естествено, въпросът доколко българският бизнес има и нагласа, и ресурси за внедряване на нови открития. Но не можем да упрекваме бизнеса, че не търси науката; че българската икономика не е достатъчно „наукоемка”, след като държавните институции и управлението не се обръщат в достатъчна степен към научната експертиза!

Да, бизнесът, в сравнение с европейските ни партньори, у нас все още няма и дълго време още няма да има достатъчен ресурс за финансиране на научни разработки. За целта следва да се създадат стимули у всички заинтересовани страни да участват в научна и развойна дейност – фирми, висши училища, научни институти.

У нас няма данъчни и фискални облекчения за инвестициите в наука и изследвания. Няма механизъм за продажба на научни продукти, има доста проблеми с патентоването и пр.

13. Нека да обсъдим идеята за освобождаване от данъци за определен гратисен период при стартирането на иновационен бизнес и фирми, както и за други мерки (данъчни отстъпки, данъчни облекчения за фирми, инвестиращи в научни изследвания и пр.). Същевременно, за стартиращите и иновативни фирми е нужно подсигуряването на рисков капитал и данъчни облекчения или зони за високотехнологични дейност, освободени от данъци. Възможни механизми за финансиране са капитализиране на този тип организации от Българската банка за развитие, Националния фонд научни изследвания и Иновационния фонд, и структурните фондове на ЕС, което налага при следващото договаряне на темите през 2013 г., България задължително да заяви областта на науката и иновациите.

Като цяло, нужно е да се направи преглед на законите и нормативната база, за да се развържат ръцете на мениджърите и предприемачите да инвестират в наука и изследвания.

14. Най-сетне, мисля, че си заслужава отново да се върнем, с цялата сериозност, към въпроса за заплащането на българските учени и преподаватели, като израз на обществената и държавната оценка за значимостта на техния труд в скалата от ценности в българското общество. Същевременно, трябва ефективно да проработи и механизмът на оценка и атестация на индивидуалния принос и качество на научния продукт. Адекватен начин за подобряване на системата за възнаграждения в научните среди е обвързването й с вътрешна атестационна карта на учените и въвеждане на базово финансиране на позицията – подсигуряване на минимума за поддържане на дейността, а проектното финансиране да го надгражда и да е ориентирано към приоритетите в научно-технологичното развитие на страната.

В този аспект е важно и да се стимулира т.нар. „хоризонтално” развитие на кадрите – финансиране чрез доказано високи научни резултати, без задължително ученият да има съответната степен и длъжност.

15. Що се отнася до Закона за развитие на академичния състав, чухме предложенията на академичната общност и ги отстояхме във ветото пред парламента. Сезиран бе Конституционния съд. Имаме обаче съмнения доколко като цяло законът ще сработи, въпреки нанесените корекции, и ще даде очакваните резултати. Но трябва време, за да се оцени действието му и след една бъдеща дискусия да се търсят евентуално нови решения.

В заключение, България не може да си позволи да остане в периферията на Европейския съюз за бъдеще, основано на икономика на знанието. Първата стъпка е правителството да възстанови бюджетите за наука, образование и изследователска дейност на нива, които да позволят нормалната работа на университетите и институтите, като ги обвърже с дългосрочна стратегия за развитие на научно-изследователската дейност.