Отопление с въглища и икономическата политика
Отоплението стартира и въздухът започна да мирише на изгорели въглища в Пловдив. Вероятно не е само в Пловдив. Започна отоплителният сезон. През 2016 г. съществен процент от населението, при това градско население, използва най-замърсяващия, най-трудоемкия и най-примитивен начин на топлене през зимата. Това е така, защото този начин бил евтин и дори традиционен за част от българските потребители. През 2016г.! В Европейския съюз!
Ако някой не е разбрал още, нека поясня – не дърва, а въглища. За дървата за отопление е друга тема. После се започва едно говорене, как децата боледували по-често, имали астма и други здравословни проблеми. Не само децата! Всички. Разчитаме на естествените въздушни течения и по-специално на вятъра да изчисти наситеният / даже не искам да казвм с какво/ градски въздух. Разбира се, коректно е да се напомни, че това не е от вчера и хората са се адаптирали в някаква степен. И това го има. Виждал съм градски къщи, чийто собственици използват въглища. Това мога го разбера и приема донякъде. Виждал съм обаче да качват въглища по високите етажи на блокове и нови кооперции – това ми идва в повече. Ако бяхме 1958г., или 1970г., можех да разбера, но през 2016 г., когато светът говори за кибернетика, роботизация, информационна ера, бум на технологиите, а от друга страна, се обръща болезнено сериозно внимание на екологията и свързаната с нея политика – ти да оставиш този народ или поне част от него, на въглища! Било много топло в помещенията, отоплявани от въглища, били много калорични, давали хубава топлина… Но също така и астма, белодробни проблеми, други болести вероятно… Към въглищната мръсотия, научно произнаснасяна като финни прахови частици, не сме прибавили още замърсяването от транспорта – отново напомням, че става дума за градската среда, а не за въздуха по принцип.
В случая коментираме градовете и състоянието на въздуха в тях през ЗИМАТА! През 2016г! До нашия блок, съвсем близо, има едно каре от няколко стари къщи на въглища през зимния сезон. Живеещите там хора не са виновни, че са бедни, нищо че е центърът на втория по големина и значимост град в България! Това е сериозен, много сериозен проблем – екологиен, социален, икономически, урбанистичен. Как се решава такъв ПРОБЛЕМ? Не може да се реши от раз със сигурност. Необходимо е държавната и местната политика да са в синхрон, да трасират път и срок за постепенно намаляване на употребата на въглища, особено в големите градове. Предполагам, че в повечето села в България въглищата ще останат средство за отопление, освен дървата, още дълго време. Този проблем е значим и като здравословен и екологичен. После става и икономически проблем.
Как се започва решаването на подобен проблем – като формираш политика, която да подобрява социално-кономическото положение на онези граждани, които са на въглища, за се стигне до момент, в който ще започне тяхното поетапно спиране за нуждите за зимно отопление в градска среда. В този смисъл проблемът е основно политически, защото се решава с политически инструменти и начини.
Две са основните причини за използването на въглища – бедност и липса на знание за тяхната вредност. Има и други причини – традиция да се използват въглища, навик, наличие на вид печки, които работят с такова гориво. Развитото съзнание казва: вече не е приемливо да се използват въглища, поне не в градовете. Затова политиката в тази посока трябва така да трасира нещата, че да се получи промяна и подобряване. Подобряването всъщност е равитие към по-чисто, по-добро и по-качествено живеене. В България!
Митко ДИНКОВ