За разликата между мениджър и меринджей Или за близкото икономическо бъдеще на България

Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор

След като в предишната статия направих политическа прогноза за есента и зимата, то сега ще кажа мнението си за икономическото близко бъдеще на България на макрониво. Икономическото ни бъдеще е като есента, не толкова студена, но много цветна и пъстра. Срещат се всички цветове в природата, също така и в обществото, много различна за различните социални групи. Като цяло за страната и тази година имаме ръст. Не е висок – 0.8%, както го обявява правителството, а неговата цел е да дава по-ниски данни. Прогнозата му за следващата година е 1.9%, а външните източници дават 2.2%, и то отпреди 1-2 години. Т.е. техните модели са верни, точни, не ги крият и се потвърждават. А нашите? Още Дянков беше дал такива ръстове и прогнози, а него вече го забравихме. Е, въпросът е кой се прави на глупак? Правителството преди изборите и след това критикуваше здраво старото, че сметките са надути и ни лъжат с цифрите. Ние вярваме, защото от Живково време все с цифри ни лъжат. Само че сега те се потвърдиха. Значи или тези, които ни управляват сега, ни лъжат, или нищо не разбират.

Вторият въпрос, който изплува, е: “Как така стана, че след като правителството не работи, защото му пречат, имаме ръст? Логичният отговор е, че той не се дължи на тях. Т.е. ние работим за тях, а не те за нас. Ето Дянков, след като беше финансов министър, т.е. изгради кариера, го взеха за директор, и то в оплюваната от него Русия, която искаше да напляска. Знаете ли за какви заплати става въпрос? Имате ли си представа? Бонусите на световните банкови мениджъри беше капката, която преля и образува кризата в САЩ и оттам в света, та и при нас. А преди Дянков беше само един от многото служители в Световната банка. Ние кариерата на Орешарски и Станишев ли сега градим? Точно това правим.

Няма да се учудя, ако първият влезе в банковите среди (за бедна България дори месечните заплати са до 200 000 лева, без бонусите), а вторият иска да е еврокомисар. Нещо като министър на Европейския съюз на 500 милиона души, а не на малка България. Третият въпрос е: Какви мерки прие правителството, а Народното събрание какви закони, та ръстът да се дължи на тях? Никакви. Ама абсолютно никакви. И изводът е: сСъс или без това правителство, икономиката си върви с една и съща скорост. Горе-долу така беше и при предишното. Там поне имаше някакво желание и пионерски устрем, приложено обаче с милиционерски средства и похвати.

България е отворена икономика.
Тя зависи основно от процесите в Европа. Тя закъса – ние закъсахме. Сега тя излиза от кризата – ние също. Това е като да плуваш по течението на река. Нищо да не правиш, тя те носи с нейната скорост. Е, трябва ни правителство, което нещо да прави, за да се движим по-бързо, защото е нужно да настигаме другите страни в ЕС, а не да сме последни.
ЕС имат ниски ръстове, защото са развити. Ние трябва да плуваме много по-бързо, за да ги догоним. Те даже ни дават и пари (фондовете), за да го направим. Кой не иска да плуваме към Европа? Народът иска, управлението не дава. Какъв е изводът? 2014 година и 2015 година България ще има повишаващ се ръст. Работещата, конкурентната икономика (тя е само част от цялата), ще заработи на по-бързи обороти. Проблемът е в не работещата. Пазарът става все по-малък като обем, а фирмите все повече. Ето това е задачата на всяко правителство – да преструктурира неработещата икономика и да не пречи на работещата. Вътрешното потребление стагнира. Затова има и ще има много фалити.

Не е нужно само да произвеждаш, а и да продаваш, и то на печалба.
Голям процент от фирмите сега работят на загуба. Това няма да е временно явление и ще ги фалира. Какво ще стане обаче с хората? Работещата икономика не може да ги поеме, нито тях, нито сегашните безработни. Това е основният проблем на България – безработните и бъдещите такива. Безработицата ще почне да намалява чак от 2015 година, и то бавно. А дотогава?

От 1.01. 2014 година пазарът на работна сила в Европа за българи е свободен, независимо какво пишат и плашат Великобритания и Холандия. Ще изтече още свежа кръв от България. Ще търси по-добър живот другаде, който тук държавата не му е осигурила. Това е процес, през който са минали всички страни, подобни на нашата. Българите заменят един стандарт на живот с друг, по-добър, ако го нямат тук. На тяхно място обаче идват и ще идват хора от трети страни.
Сегашните бежанци идват от по-нисък стандарт и за тях България е рай.Става нещо като преселение на народите. Ние отиваме към Европа, но и Африка и Азия идва към нас. И това е световен процес. Прадядовците на 20% от населението в Германия не са родени там. Ако искаме да задържим българите в България, то им трябва хляб и работа. Условия за това се правят от Народното събрание и правителството. А те не правят нищо в тази посока. Решават частно-монополни интереси. Плуват по течението. Те мениджъри ли са или меринджеи? Те идват и си отиват, за да решат на някой голям проблемите, който от човешка гледна точка няма проблеми.

Притежават имоти навсякъде по света и не живеят в България. Докога така?

Докато недоволните станат повече от доволните.Или народът не поумнее, това е по-малко вероятно. Затова България е цветна и различна като есента. Всички реват и се оплакват, но някои го правят само за да не им завидят и да не се отличават от общия хор. В бюджетната сфера и експортните фирми доходите растат. Затова имаме и 2.5 пъти повече бюджетни служители от САЩ, които изобщо не са водещ пример за това. За периода на кризата България е на трето място в Европа по ръст на работната заплата, западната статистика не лъже. Тези, които нямат или са с ниски доходи, изнемогват. И за тях никой нищо не прави. Трохите от бюджета, които им се хвърлят или само обещават, са форма на прикритие на далавери за милиони и милиарди. 40 лева за Коледа или 5% по-нисък ток са като подаяние в шапката на просяк. Смисълът на управлението е не да дадеш риба на гладния, а въдица, за да си налови сам.