Зелени схеми и зелени далавери

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Зеленото – зад бодлива тел

България има амбиции по отношение на търговията с вредни емисии. Това е една от визираните антикризисни мерки на правителството. Какви опасности сочат практиките на други страни и какъв потенциал за развитие има?

С голямо закъснение България представи в ЕС план как разпределя квотите си за търговия с парникови газове. Другаде в Източна Европа – Румъния, Унгария, Полша, Латвия вече търгуват с тях. На някои места дори се прочуха с далавери, което със сигурност ще накара Европейската комисия много по-внимателно да следи българската практика за търгуване с емисионни права.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Панелките чакат…
Предупреждението не е излишно. България предлага поредица от примери за това как пари, предназначени за едно, отиват съвсем другаде. Неслучайно германската евродепутатка Инге Гресле поиска да се провери по-задълбочено как са били изразходвани европейските средства, отпуснати за замразяването на първите четири блока на АЕЦ Козлодуй.
Измамите на съседите
Що се отнася до емисионните права, през миналата година Румъния е продала свои квоти за почти два милиарда евро, но – според съобщения в медиите – и до сега не е напълно ясно къде точно са се влели тези средства. Не само това, ами правителството в Букурещ дало на квотите статут на ценни книжа, с което ги превърнало в обект на борсова продажба. Унгария пък ползвала съмнителни схеми с посредници, благодарение на които продадените квоти – вместо в Япония, за където били уж предназначени – се оказали отново в ръцете на европейски притежатели, а посредникът прибрал сензационна печалба. Схемата е била значи нещо като познатия фиктивен износ на стоки, с цел източване на ДДС.
От ускорената продажба на емисионни права българското правителство очаква приходи от около 400-500 милиона лева до края на тази година. Тези пари не могат да запушват бюджетни дупки, защото са предназначени за екологични проекти и екополитика. Все пак положителен ефект ще има, ако се насочат натам, където е най-необходимо – за енергийното саниране на панелни сгради, за изграждането на сметища и пречиствателни станции, за подмяната на стари возила от обществения транспорт и др. И тук, разбира се, дебнат опасности, свързани с прозрачността в използването на средствата – за да не се окаже пак, че с тях са изграждани канализации на села с по пет души, или пътища за милиони, пропаднали при първия дъжд.
Мисленето трябва да „позеленее“
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Зеленото – последна грижа
Чрез „зелените схеми за инвестиции“ могат да се модернизират предприятия, които са обречени на скорошно закриване поради това, че не отговарят на европейските екологични норми. В строителството, за съжаление, беше пропуснато времето на големия бум за въвеждане на новите екологични стандарти поне за новите сгради /нискоенергийни и пасивни къщи, слънчеви колектори за топла вода, котли, използващи биомаса, строителни материали от възобновяеми суровини и др./.
Подобряването на ниската енергийна ефективност на старите сгради ще е една от огромните задачи през идните години. Пестенето на енергия трябва да се обвърже с данъчни стимули, които да променят масовите нагласи. /Повече от половината германски студенти не смятат ползването на личен автомобил за оправдано и предпочитат да се придвижват с велосипеди/ Развиването на екологично съзнание у потребителите в България може да донесе много по-големи ползи в дългосрочен план, отколкото всякакви рестрикции.
 

 Бистра Узунова, Дойче веле