Земеделските стопани, които получават субсидии, задължително да застраховат площите си

Земеделските стопани, които получават субсидии, задължително да застраховат площите си. А от платената сума може да се правят отчисления, с които да се подпомогне борбата с природните бедствия, в това число и предотвратяването на градушки.

Предложението е на Асоциацията на застрахователите в България. От АЗБ очакват да се поднови работата по закона за превенция от неблагоприятни климатични събития, по-известен като закона за борба с градушките. Проектът бе внесен в парламента от бившия земеделски министър Румен Порожанов, но бе стопиран от шефа на земеделската комисия в парламента Десислава Танева. Сега Танева е министър, информира в.Сега.

Първоначално законопроектът предвиждаше застрахователните компании да се включат във финансирането на борбата с градушките, като всяка година отчисляват 0.8% от всички имуществени застраховки. От земеделците пък се искаше да плащат такса от 0.50 лв. за всеки декар. Така бюджетът за борба с градушките би се увеличил двойно – от 13 млн. лв., давани в момента от държавата, на 28 млн. лева. Впоследствие проектът претърпя промяна – застрахователите бяха извадени от схемата, а вноската на всеки стопанин, който получава субсидии за площ, бе завишена на 0.75 лв. за декар. Това обаче предизвика недоволството на земеделските стопани, а Танева обеща да преработи проекта, като обясни, че без застрахователите няма как да се финансира борбата с природните бедствия.

Ако държавата направи задължително застраховането на субсидирани площи, тогава във всяка полица може да се включи процент, който да се отчислява за превенция на природни бедствия, смята АБЗ. Сега по различни причини много стопани не застраховат земите си и приходите от застраховане на агроплощи са едва 16.2 млн. лв. при общ размер на приходите в застраховането от 2.18 млрд. лв. През миналата година на фермери са изплатени 115.7 млн. лв. обезщетения, което означава, че тази застраховка е силно губеща.

Задължителното застраховане се налагало и заради все по-мащабните климатични промени – „дори райони, които не са виждали градушка с десетилетия, вече страдат от това природно бедствие“, посочи Юри Копач от „Дженерали“. Според него трябва да се помисли и за по-модерни способи за борба с градушките – например като плазмените оръдия, ползвани във Франция. Ракетният и самолетният способ, на които разчитало нашето земеделско министерство, не можели да решат проблема. Освен това разбиването на градоносни облаци с ракети създавало обилни извалявания и наводнения, които също били пагубни за реколтата.

 

 

financebg.com