Свят

Златните резерви на Китай може да са се утроили

Китай може би е увеличил тройно златните си резерви като част от стремежа да оспори лидерството на САЩ в търговията и финансите, пише Bloomberg. Азиатската страна стана втората най-голяма икономика в света през 2010 г. и постепенно увеличава усилията си да превърне юана в реален конкурент на долара. През послдните години това води до спекулации, че Пекин трупа злато, за да диверсифицира своите валутни резерви, достигащи 3.7 трлн. долара.

Официални данни

За последно Китайската народна банка е оповестявала обема на златните си резерви през април 2009 г. Според изчисленията на Bloomberg Intelligence, оттогава те може да се се утроили до 3510 тона. Предположението се базира на данни за търговията и производството на благородния метал в страната. Такова количество би наредило Китай по второ място след САЩ, чиито златни резерви според официалните данни възлизат на 8133.5 тона.

„Ако искаш да създадеш резервна валута, е по-добре в балансите ти да има твърди активи, отколкото други валути. Златото определено е съществен способ за съхраняване на стойност за една зараждаща се световна сила“, коментира Барт Мелек, суровинен стратег в TD Securities.

Мистерията около реалните златни резерви на Китай може скоро да бъде разкрита, тъй като китайските власти искат да включат юана към валутната кошница на Международния валутен фонд, известна като Special Drawing Right. В момента в нея са включени долара, еврото, йената и бртанския паунд. Според анализаторите на Nomura информацията за резервите може да бъде разкрита преди срещите на МВФ относно SDR следващия месец или през октомври.

Златото не играе централна роля в международната парична система след срива на Бретън Удското споразумение през 1973 г. Въпреки това то продължава да има сериозен дял в резервите на централните банки в САЩ и Европа, както и в тези на МВФ, който разполага с 2814 тона. Русия също активно изкупува злато, като резервите й са се утроили след 2005 г.

Китай е най-големият производителна злато в света и си разменя с Индия позицията на най-голям физически пазар на метала. Според данните от 2009 г. обаче златото отговаря само за 1% от валутните резерви на страната, които са се увличили петкратно през последното десетилетие и вече са най-големите в света.

Резервни валути

Според МВФ щатският долар отговаря за 63% от резервите на централните банки по света, а делът на еврото е 22%. През февруари американската валута е изпозлвана за 43% от глобалните разплащания. Макар Китай активно да промотира юана в световен мащаб, той е изпозлван за едва 1.8% от международните разплащания. За това роля играят ограниченията за частни инвеститори, които могат да местят парите си във и извън Китай само чрез одобрени от властите програми и в ограничени количества. Промените в стойността на валутата също са ограничени в определени диапазони.

„Резервите в злато и други твърди активи намаляват зависимостта на Китай от долара. Те могат да подсилят виждането, че Китай има валута, която е добре обезпечена“, коментира Нейтън Чоу, икономист в хонконгската DBS Group Holdings. Потвърждението за по-големи златни резерви ще се отрази и на пазарите, тъй като ще е сигнал за повишано значение на златото като актив, гарантиращ запазване на стойността. „Информацията за такива големи покупки ще подкрепи спадащата цена на златото“, отбелязва Суки Купър, отговарящ за суровините в Barclays.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *