Зрънце (без)помощ

Емоциите ескалираха до такава степен, че дори се „поискаха” главите на някои от държавниците. В конкретния случай става дума заплахите от протест на зърнопроизводителите заради съкращаването на средствата в държавния бюджет към Фонд „Земеделие”.
Накратко, ситуацията е следната: Първоначално подписаното споразумение за финансиране на зърнопроизводителите беше намалено от 570 млн. лева на 340 млн. лв. Както се знае, приходите на Фонд „Земеделие” са чрез финансиране със средства от Европейския Съюз (ЕС), съфинансиране на програмите от страна на България и държавни помощи, изплатени директно от държавата.
В таблицата по-долу може да се види приблизителната стойност на финансовите притоци към Фонд „Земеделие” от страна на ЕС, както и отделените държавни помощи от Републиканския бюджет за подпомагане на селскостопанските производители.

Приблизителна стойност на финансовите потоци към Фонд „Земеделие” (2007-2012), в млн. лева

 

2007

2008

2009

2010

2011

2012

EC

852,5

1287,7

1696,7

1495,9

1899,8

2298,9

Държавни помощи

177,6

110

158

140

152

60,2

Общо

1030,1

1397,7

1854,7

1635,9

2051,8

2359,1

Източник: Доклад към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България 2007-2012
Въпреки намалената стойност на държавните помощи, парите от финансиране по европейски програми са се увеличи значително за 2012 година. Т.е. като цяло земеделският сектор ще получи дори по-голямо финансиране, отколкото през изминалите години. Стачките на зърнопройзводителите са меко казано неоснователни, имайки предвид, че години наред са селскостопанските производители, получавали най-голямо финансиране, а все пак сектор земеделие не е изграден само от този отрасъл.
По-добрият въпрос, обаче, не е дали е виновен финансовият министър за намалените помощи, а нужно ли е изобщо държавата да финансира сектор, който и без това получава достатъчно средства  по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС.
В условията на финансова икономическа криза е повече от задължително да се свият държавните разходи. Ситуацията не е по-различна и за финансирането на зърнопроизводителите. Факт е, че земеделието е един от най-малките отрасли на българската икономика (допринесал само с 5,4% към брутната добавена стойност в икономиката), но в същото време е и един от най-големите бенефициенти от европейските пари. В случая много по-удачно за зърнопроизводителите, а и за целия земеделски отрасъл, би било да насочат енергията си в разработване на качествени проекти, отколкото да протестистират пред вратите на министър Дянков.

Боряна Даскалова,  стажант в ИПИ