Изпортване по български

Изтеклата в медиите история с Мишо Бирата накара българската общественост да наостри уши и предизвика проверка от прокуратурата. Година и половина по-късно все още не знаем дали прихванатият разговор на премиера Борисов с шефа на митниците Танов е автентичен, и кой е предоставил записа на в-к „Галерия“. Без отговор е също въпросът дали с ходатайството си за Мишо Бирата премиерът Борисов е извършил престъпление, предотвратявайки митническа и данъчна проверка в пивоварната „Леденика“. Единствено масивният инфаркт, споходил 47-годишния бизнесмен в хотелска стая в Правец, изглежда ясен случай, пише балканският наблюдател на германския вестник „Ди Цайт“ Франк Щир.
Този случай не намери място в предишния доклад на ЕК от юли 2011 г. за напредъка на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Тогава българският премиер се радваше като примерен ученик, когото току-що са похвалили, че правителството му демонстрира политическа воля в тази борба. В сегашния междинен доклад от Брюксел обаче няма и думичка на признание, а точно обратното – документът е издържан в силно критичен тон. В него има такива формулировки като: „липса на убедителни резултати“, „непрофесионално провеждани следствени действия“ и „полицейско насилие“. Европейската комисия този път назовава и болезнената за България тема за търговията с гласове и манипулирането на резултатите от проведените през октомври м.г. избори за президент и местни органи на властта.
По-лошо никога не е било

Борисов гледа да държи вината по-далеч от себе си

В поредния доклад България получава значително по-лоша оценка от Румъния. През юли 2012 г. Комисията ще направи атестат на реформите през първите 5 години от еврочленството на двете страни. В зависимост от получените оценки ще бъде решено и това дали ще бъде продължен Механизмът на наблюдение и контрол в областите вътрешен ред и правосъдие. И макар че (чисто формално) резултатите от това наблюдение и въпросът за присъединяването към Шенген нямат нищо общо, Холандия все пак настоява двете страни да бъдат допуснати в Шенген само при наличие на два последователни положителни доклада от Брюксел.
Българският премиер Бойко Борисов търси у другите вината за лошата оценка на Комисията. Този път той я открива у евродепутатите от опозицията и критичните спрямо властта неправителствени организации, които злепоставяли страната, посочва „Ди Цайт“. В същото време българският флаг пред неговия кабинет бе свален наполовина, но не заради лошата оценка от Брюксел, а заради трагедията със скъсалата се язовирна стена в Южна България, отнела живота на 8 човека.
Веднага след инцидента вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов откри виновника за трагедията у кмета на Харманли, който не си бил написал домашното, по думите на Цветанов. Междувременно обаче се изясни, че скъсаната стена не се стопанисва от общината, а от военното министерство. Цветанов е известен с прибързаните си оценки за наличие на вина и се държи повече като главен обвинител, отколкото като вътрешен министър. Заради обвинението му, че бавела дела, за да угоди на организираната престъпност, председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова заведе дело срещу Цветанов за клевета.
От Октопод до Октоподче

Чува ли ги някой?

На 10 февруари се навършват 2 години от задържането на бившата барета Алексей Петров в рамките на полицейската операция „Октопод“. На пресконференция тогава Цветанов определи Петров с псевдонима „Трактора“ като глава на мафията. Вътрешният министър му приписва всевъзможни престъпления: от изнудване и принуда към проституция, през търговия с наркотици, до източване на фирми и укриване на данъци. В хода на следствието срещу Петров обаче прокуратурата беше принудена силно да ограничи обема на повдигнатите му обвинения. А заключителният обвинителен акт няма нищо общо с така формулираните преди това от Цветанов обвинения срещу „Трактора“. Оттогава критиците на вътрешния министър се шегуват с него, че Октоподът се бил смалил до октоподче.
Интересно ще бъде дали това знаково в борбата срещу организираната престъпност дело ще намери място в следващия доклад на Европейската комисия, който се очаква през юли, пише в заключение „Ди Цайт“.

Ф. Щир, Е. Лилов;  Дойче веле