Източна Европа отваря вратата на Китай
Китай прави щедри инвестиции в Централна и Източна Европа и при необходимост регионът без съмнение ще покаже благодарността си.
Пекин може да запълни празнините в световния инвестиционен пазар, като по този начин даде тласък на статута на Китай на глобалната сцена. От тук следва и китайският интерес към редица държави в Източна и Югоизточна Европа, които са най-бедните в ЕС, ако въобще са членки на съюза. Докато Брюксел, Париж и Берлин играят опасна игра с Москва, Пекин е на път да подпише нови инвестиционни споразумения, коментира за Deutsche Welle Франк Сиърън, водещ германски експерти по Китай.
Тази седмица в сръбската столица Белград се провежда третата среща на върха на Китай с 16 държави от Централна и Източна Европа.
А китайският премиер Ли Къцян ще подпише нови споразумения за сътрудничество между Китай и страните от региона. 5 от 16-те държави, представени на срещата, не са членки на ЕС, което е една от причините Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия да са особено отзивчиви на политическо и на икономическо внимание на китайския бизнес.
Техните процъфтяващи отношения с Китай са трън в очите на Брюксел. Европейските политици отбелязват с притеснение, че преди срещата китайският премиер заяви, че Пекин и страните от Централна и Югоизточна Европа се надяват да удвоят търговията си до 2018 г. Миналата година стокооборотът достигна 60 милиарда долара.
До голяма степен незабелязано от Запада, през последните две години китайското правителство наля милиарди в региона, подписа редица нови споразумения. На практика нито една държава в ЦИЕ не е в позиция да финансира обновяването на инфраструктурата си, като поправка на мостове или прекарване на жп линии, или да модернизира сектора на телекомуникациите. Дори тези от ЕС не са способни. Брюксел ги наблюдава изкъсо от началото на икономическата криза. Без китайска помощ те имат малък шанс да стъпят на краката си.
Сръбският министър по минното дело Милан Бачевич от вълнение заговори за китайски инвестиции за инфраструктурни проекти в страните от Източна и Югоизточна Европа в размер на 10 трилиона, а не 10 милиарда долара. Тези маргинализирани държави смятат, че им предстои нещо като златна треска.
Освен десетте милиарда долара кредити за инфраструктурни проекти, може да се търси печалба и в плановете на Китай да финансира развитието на „Нов път на коприната“. Милиарди долари ще потекат за проекти за съживяването на интерконтиненталните пътища по суша през Централна Азия. В дългосрочен план Пекин се стреми да намали зависимостта си от товарните линии, контролирани от европейските товародатели, а също и да разработи нови пазари за китайски стоки. Това има своята цена. Необходим е огромен брой нови пристанища, улици, жп линии, телекомуникационни мрежи и електроцентрали.
Китай вече инвестира над 2 милиарда долара само в Сърбия. Пекин дава пари и на Черна гора, която е с население 620 000 души. Страната получи 690 милиона евро за строежа на нова 110-километрова магистрала. Освен това Китай има инвестиции за 375 милиона евро за разширението на македонска магистрала в западната част на страната. Не е чудно, че македонският премиер Никола Груевски се хвали с „най-големите инвестиции в инфраструктурата от 50 години“, а това не се случва със съдействието на Европейския съюз.
Междувременно преди срещата на върха в Белград румънският премиер Виктор Понта посрещна топло гостите от Китай. За първи път от почти 20 години китайски премиер посещава Румъния. Понта побърза да подчертае, че страната му, която е членка на ЕС, иска да бъде вход на Китай към Европа. Това предложение вероятно няма да се хареса на Брюксел, но Пекин не се меси в делата на ЕС, макар че Ли Къцян често казва, че всички спазват европейските закони.
Страховете, че китайските инвестиции ще имат нарастващо влияние и ще разделят ЕС се увеличават. В бъдеще членовете на ЕС ще трябва твърдо да отстоява позициите си, а Брюксел да започне да налага антидъмпингови правила срещу Китай.