Икономиката набира скорост

Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика. Очаква се увеличение на брутния вътрешен продукта на страната с 1.7 на сто през тази година, при предишна прогноза за 1.5%.

Съгласно зимната прогноза на Европейската комисия икономическото възстановяване ще продължи в повечето държави-членки на Европейския съюз.

След излизането от рецесията през пролетта на 2013 г. и три последователни тримесечия, през които се отчита слабо възстановяване, се очаква умерено ускоряване на икономическия растеж.

Предвижда се след растеж през 2014 г. от 1.5 % на реалния БВП в ЕС като цяло и от 1.2 % в еврозоната той да се увеличи през 2015 г. съответно на 2.0 % и 1.8 %. В България темпът на растеж ще се ускори до 2.0%.

Тези стойности представляват увеличение с 0.1 процентни пункта спрямо прогнозата от есента на 2013 г.

Новата прогноза продължава да се основава на допускането, че изпълнението на договорените политически мерки на съюзно и национално равнище спомага за повишаване на доверието, както и за подобряване на финансовите условия, и ускорява необходимите икономически промени в държавите-членки, като увеличава техния потенциал за растеж.

Оли Рен, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по икономическите и паричните въпроси и еврото, заяви: След като от средата на миналата година растежът в Европа се възстанови, сега той набира скорост. Засилването на вътрешното търсене тази година следва да спомогне за по-балансиран и устойчив растеж. Преструктурирането на европейската икономика напредва и външната конкурентоспособност се подобрява, особено в най-уязвимите страни. Въпреки че най-тежкият етап на кризата може вече да е отминал, това не е основание за прибързано успокоение, тъй като възстановяването все още е незначително. Трябва да продължим курса на икономически реформи, за да се повиши динамиката на възстановяването и да се създадат повече работни места.

В уязвимите страни също се наблюдава повишаване на икономическата активност и се очаква тази тенденция да продължи. Както сочат стойностите на редовно измервани показатели, налице са убедителни признаци за подобрения в повечето страни. Както и след предишни тежки финансови кризи обаче възстановяването като цяло е по-скоро слабо. Това отразява трайното, макар и отшумяващо въздействие на икономическата криза, която доведе до натиск за намаляване на задлъжнялостта, ограничения за финансирането и необходимост от промени във вътрешен и външен план. Въпреки че условията за финансиране, общо взето, са благоприятни, все още съществуват значителни различия между отделните държави-членки и между различните по големина дружества. Същевременно инвестициите отново нарастват, след като силно намаляха в продължение на няколко тримесечия, и се очаква през прогнозния период да наберат сила, включително до известна степен в строителството. Намаляващата несигурност би следвало да спомогне за засилване на еътрешното търсене, което се очаква да бъде основен двигател на растежа, като действието на горепосочените фактори постепенно отслабва.

Пазарът на труда се характеризира с бавно стабилизиране на заетостта, като безработицата остава висока, тъй като развитието на пазара на труда обикновено изостава с около половин година или повече от тенденциите при брутния вътрешен продукт.

Съществува вероятност възстановяването да е по-силно от предвижданото, което може да се постигне, ако бъдат осъществени допълнителни смели структурни реформи. Това би подкрепило положителната обратна връзка, т.е. взаимното усилване, между доверието, икономическия растеж — по-специално на инвестициите — и способността на банковия сектор да отпуска заеми.