Имигрантите създават работни места

Статистиката е категорична, че миграцията към столицата е по-голяма от миграцията към чужбина – на година 20-30 хиляди граждани се заселват в София. Само за сравнение всички българи, които работят във Великобритания, са в рамките на 100-150 хиляди. Ако Великобритания среща проблеми с имигрантите, то София би следвало отдавна да е в социален и икономически упадък. Защо ли това не е така?
Много хора биха счели за странно сравнението между преселването в столицата и заминаването за чужбина. Но смислова разлика почти няма. Миграцията е просто преместването на хора от една „среда” в друга – било то от Благоевград в София или от Русе в Лондон. Ефектите от това движение на хора винаги са били едни и същи – икономическо и социално развитие за мястото, което привлича повече хора. Трудно ще се сетим за пример в историята, където хората са се втурнали да живеят някъде и това място е изпаднало в упадък? Не че развити общества не са се сривали, но причината съвсем не е била в притока на хора.
Интересно е, че това се разбира интуитивно, когато сме в рамките на една държава – никой не твърди сериозно, че притокът на хора в София вреди на местната икономиката или на заетостта в столицата. Не съм чул някой да се оплаква, че от провинцията са дошли „готови на всичко” водопроводчици и обущари например, които са взели работата на местните „стари” софиянци. Хората просто разбират, че подобна теза е тотално сбъркана. Данните също са категорични, че икономически столицата изпреварва с много всички останали – на практика, там където има най-голям приток на хора в страната, има и най-голяма заетост..
И на ниво столица обаче има „мрънкане”. Все ще се намери някой, който да говори за прииждащите „селяни” и т.н. Това е неизбежно, но то съвсем не е икономически аргумент, а просто някаква форма на местен шофинизъм или нетърпимост към различното, динамичното и въобще променящата се среда. На национално ниво тези настроения са още по-силно изразени, като често биват прикривани през призмата на коректното политическо говорене и икономическите митове. Изведнъж миграцията, която е от полза за развитието на всяко населено място, се превръща в проблем, когато идват чужденци.
Голямата разлика между миграцията към столицата и тази към чужбина е по същество миграцията между социалните системи. Тук вече наистина се крие проблем, но това е проблем на съответната социална система, а не на самите имигранти. Когато в едно общество се раздават „безплатни” облаги, то съвсем не е чудно, че чужденци се стичат да си вземат „своето”. Класически пример за подобни облаги за местните и решение за чужденците имаме от тази година – в Талин вече си имат безплатен транспорт за местните, които се идентифицират със специална карта, а чужденците си плащат. Ето ви елегантно решение на подобен казус – чужденците не могат да се възползват от социалната система на местните. Забележете, че никой не забранява достъпа им до Талин или до автобусите, просто ограничава социалната придобивка и никой не тежи на другите.
Някои биха казали – да, но когато говорим за права на студенти, достъп до здравеопазване и социална и трудова защита, нещата са различни. Още повече, че в ЕС трябва да се спазват някакви общи правила и не можеш толкова лесно да отделиш облагите от потенциалните имигранти. Отговорът е съвсем прост – има договор, уважаеми. Когато България се присъедини в ЕС, това стана с подписването на договор, а в него пише най-различни неща, касаещи правата ни (като да пътуваме и работим свободно) и задълженията ни (например да прилагаме разни безумни директиви). Така е и с другите страни. В ЕС има договорни отношения и според тях българите ще могат свободно да работят във Великобритания от следващата година. Общо взето вече не обсъждаме дали и на кого е изгодно, тъй като отдавна сме го подписали. Ако на някой не му харесва, има и алтернатива – референдум и напускане на съюза.
Така или иначе, като оставим настрана политическите дивиденти от темата, Великобритания няма от какво толкова да се вълнува – едва ли ще се наблюдава някакъв бум на имигрантите в идните години. И сега има безброй възможности за учене и работа в чужбина (включително във Великобритания), така че потенциалът от имигранти в голямата си част вече е активизиран. Рекордна в това отношение беше 2010 г., когато кризата засили движението към столицата и към чужбина, без това да доведе до някакви сътресения. След това се наблюдава затихване на миграционните процеси. В крайна сметка миграцията се влияе от възможностите за работа, а трудовите пазари в Европа съвсем не са в цветущо състояние.

Петър Ганев, ИПИ