Инвеститорите не искат „бонуси”, а сигурност
От началото на икономическата криза обемът на преките чужди инвестиции намаля в пъти от над 30% от БВП през най-добрата за инвестиции 2007 г. до очаквани 2,1% от БВП за 2011 г. в най-добрия случай. В същото време инвестициите в основен капитал намаляват през последните две години и за първото полугодие на 2011 г. Явно тези неблагоприятни тенденции са дали повод на Българската агенция за инвестиции отново да започне да мисли какво може да се направи, за да привлечем повече инвестиции.
Според сегашния Закон за насърчаване на инвестициите, изменен пет пъти в периода 2009-2011 г., предприемачите (независимо дали са местни или чужди), които отговарят на изборените условия в закона, получават следните привилегии:
Информационно обслужване и съкратени административни срокове
Индивидуално административно обслужване
Възможност за придобиване без търг на право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти – частна държавна или частна общинска собственост
Финансова подкрепа за професионално обучение на лица за нуждите на инвестиционния проект
Финансова подкрепа за изграждане на елементи на прилежащата инфраструктура до границите на инвестиционния проект
Възможности за други форми за държавна помощ, институционална подкрепа, публично-частно партньорство или създаване на смесени дружества – за приоритетни инвестиционни проекти;
Това обаче не е достатъчно, смятат от Българската агенция за инвестиции и предлагат да се опрощава част от осигуровките и корпоративен данък, дължими от големите инвеститори, ако ги вложат в бизнеса си. Не е достатъчно и че се строи инфраструктура, защото „компаниите вече не се интересуват толкова” от нея, аргументират се от БАИ. Нищо чудно скоро, ако вече не са го направили, някой да заключи погрешно, че инвеститорите не ги е грижа и за ниските данъци, ниските оперативни разходи, евтината работна ръка в България.
Първо, ако инвеститорите се интересуват от нещо, това не е отделен фактор – данъци или инфраструктура, а от цялостната бизнес среда, която включва административно обслужване, яснота на регулациите, корупция, квалификация на работната сила и ниво на работните заплати, макроикономическа и политическа стабилност, и т.н. Т.е. колкото по-добре се представя страната по всеки един от факторите, оказващи влияние на бизнес средата, толкова по-привлекателна е тя за инвестиране.
Второ: каква е логиката зад предоставянето на стимули за едни инвеститори – големи, но не и за останалите – средни и малки? Дефиницията на стимул е външно действие, което предизвиква реакция. В нашия случай – предоставя се държавно (външно) облекчение (действие) за чуждестранните инвеститори, което ги подтиква към инвестиция (реакция). Да, обаче има и други стимули – намаляване на общото данъчно и осигурително бреме, премахване на административните пречки пред бизнеса, осигуряване на макроикономическа и политическа стабилност и т.н., които биха имали още по-добър ефект. Те ще стимулират всеки един инвеститор, било то местен или чужд, малък или голям, да вложи парите си в българската икономика.
Освен че може да се постигне по-добър ефект с по-малко усилия, не трябва да се забравя, че стимулирането на големите чуждестранни инвеститори в сегашния му вид освен всичко има и негативни последици. Както сме писали и преди, те включват:
Изкривяване на пазара от търсене на добри бизнес идеи към възможности за преференции;
Неравнопоставеност между отделните пазарни субекти
Непредвидимост в инвестиционната среда;
Увеличаване на преразпределението и създаване на условия за балони;
Отдръпване на инвеститори, които не са „стимулирани”;
Пропуснати ползи от алтернативната употреба на средствата;
Увеличаване условията за корупция.
Ако бизнес средата е достатъчно привлекателна, няма да има нужда от допълнителни стимули за инвестиране. По всичко личи обаче, че работещи решенията за подобряване на условията за бизнес ще бъдат намерени едва след като изпробваме всичко останало.
Калоян Стайков, ИПИ