ИПИ: Вместо по-високи разходи, да се намали дефицитът

В края на март управляващите побързаха да се похвалят, че „за пръв път след 2009 г. се очаква излишък по (консолидираната фискална програма) за първите три месеца на годината, което е, наистина, добра новина, пише в свой коментар икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

Бързината на Министерството на финансите да оповести предварителните данни за март изглежда целеше да засенчи публикуваните в началото на април данни за изпълнението на бюджета за февруари 2015 г., смята обаче той. За него те също носят добри новини, но За първите два месеца на 2015 г. разходите нахвърлят със 105,5 млн. лева приходите в консолидирания бюджет. Това е значително по-добре от дефицита за същия период на предходната година в размер на 688,2 млн. лева, отбелязва икономистът.

По-доброто изпълнение изцяло се дължи на приходната част, която е с 558,8 млн. лева по-висока в сравнение с миналогодишната (ръст от 13,3%), въпреки продължаващата дефлация в страната. Най-голямо увеличение в сравнение с двата месеца на 2014 г. се наблюдава при постъпленията от данъчни приходи – близо 600 млн. лева и от неданъчни приходи – над 120 млн. лева, докато помощите от Европейския съюз намаляват с над 160 млн. лева.

Повече от половината от ръста при данъчните приходи се дължи на по-високите постъпления от ДДС.

„Тук трябва да се отбележи, че това е резултат изцяло от сделки в страната, докато приходи от ДДС от внос намаляват в сравнение с предходната година заради „привнесената” дефлация основно по линия на енергийните ресурси, като петрола“, посочва Стайков.

Причина за това може да се търси в по-високото потребление и инвестиции в края на миналата година, които най-вероятно продължават и в началото на тази година, но не бива да се изключва и подобряване на събираемостта, допълва той.

Другият основен „виновник” са приходите от социални и здравни осигуровки, които се увеличават съответно със 132 млн. лева и 64,7 млн. лева.

Основната причина за по-високата събираемост може да се търси първо в увеличаването на минималните осигурителни доходи – средно с 4,4% и на максималния осигурителен доход, който беше увеличен от 2 400 лева на 2 600 лева. Положителен ефект върху събраните осигуровки може да се търси и в по-високата заетост в края на 2014 година, която може да се очаква да продължава и в началото на тази година, макар този ефект да е с неясни размери.