Историята на един талантлив българин успял в Китай

“Когато младите в България заминаваха на Запад, аз реших да потегля на Изток. Съдбата ми е давала знаци, които следвам и не греша. В Китай постигнах спокойствието, въпреки динамичния живот, намерих приятели, откривам изложби, което ме радва и се чувствам успял. Връщам се в България поне два пъти в годината. И пак потеглям на път.”
Така един от най-известните български художници Ангел Гешев определя живота си през последните двадесетина години. Той рисува и пътува между Пекин и Пловдив.
Гешев си има кауза – да популяризира чрез картините си най-древните писмености в света. Причината е не само творческа, но и лична.

“Чета, проучвам, рисувам без претенции за историческа достоверност, а просто това е моят поглед”, казва Гешев. Живее в Пекин от 1995 г., развива малък бизнес, но се издържа и от продажби на картини.
Заминава не само от любопитство, а и заради любовта с художничката Ян Ян, която срещнал в Москва. Двамата имат син Георги, наричат го Гого или Чжау Джъ. Момчето с две имена е родено в Пекин.

“В един момент житейската и творческата философия се сляха. Желанието ми бе да търся връзката между културата на българите и китайците, да направя паралел между древните езици, а в същото време синът ми да познава историята и традициите на двете страни. Корените на българите са на Изток. Миксът е в основата на повечето мои картини”, обяснява Гешев.
В ателието си в Пекин е изрисувал знаците на първата славянска азбука – глаголицата. Събира картините, връща се в България и ги показва на изложба в Пловдив.

“Непрекъснато правя сравнение между глаголическите знаци и китайските йероглифи, чета исторически архиви. Откривам общи значения. Например “ша” от глаголицата означава планина, на китайски е “шан”.
Желанието ме е да покажа първите писма на света – индианско, иврит, глаголица, старокитайското, дори знаците на рода Дуло. Много малко хора се занимават с естетиката на старите писмености и проникват навътре в темата. Представям ги в картините си чрез интерпретация на хаоса на света, който противопоставям на конкретното”, обяснява художникът.
Изработил е уникална книга от ръчни хартии, с лети корици от махагон, която на пръв поглед прилича на древно Евангелие. В нея прави паралел между глаголицата и китайското йероглифно писмо. Работил по нея 13 години. Идеята е била знаците да се тълкуват със стихове на философа Лао Дзъ. Показвал е произведението си в България, Русия, Германия и Китай.
“Вдъхновяват ме ситуацията, времето. Понякога будувам през нощта и работя, не усещам кога свършва третият буркан с кафе. Спиш по два-три часа и така с месеци, а друг път може да има застой. Просто получаваш идея, ставаш и я правиш”, казва Гешев.

Художникът завършва средното театрално училище в Пловдив и заминава за Москва. Мечтата му да рисува е още от детските години. В руската столица се дипломира в Художествената академия, специалност графика и дизайн. Среща Ян. И решава да замине за нейната родина.

“За пръв път стигнах до Китай с влак. От Москва пътувах седем дни, невероятен спомен”, разказва Гешев. Разбрал, че изобразителното ни изкуство е познато там от друг наш художник – проф. Марин Върбанов, също женен за китайка.

“Българин съм и не мога да бъда друг, просто въпрос на самосъхранение. Китай е огромна държава, една голяма центрофуга, която те смила. Мисля, че съм се опазил. По принцип в Азия хората не те приемат по националност или цвят на кожата. За тях е важно какво могат да “откраднат” от теб като умствен багаж”, обяснява художникът.

В началото изучавал културата, навиците и живота в азиатската страна. Трудно свикнал с климата, запрашеността, високите сгради, задръстванията, многото велосипеди, езика, но открил хармонията. “Представите ми за Азия се промениха, когато посетих местността Суджоо, където са разположени градини, храмове и езера. Там усетих, че харесвам тази държава”, казва Гешев.
Останал изненадан, когато при обиколка из планините срещнал монаси с мобилни телефони и маратонки.

“Светът е огромно село, а в Китай трябва много да се работи. Мисля, че успях и ми харесва”, обяснява художникът. Пътищата им с Ян в един момент се разделят, но Ангел остава в Пекин. Според него китайците отдавна са излезли от кризата, сега са привлекателно място за хиляди инвеститори. Издигат в култ дисциплината.

“Много е сложно да си творец в днешния материален свят, но пък си струва да се занимаваш с това, което харесваш. Човек трябва да си обича работата. Най-важното е, че от нея мога да живея, което ме прави свободен”, допълва Гешев.

В Пекин намерил приятели. “Всеки петък ходим на руска баня, ядем сушена риба и играем домино”, разказва художникът. Крои планове да открие галерия в Шанхай. Смята се за успял с картините си, 12 музея по света имат негови творби.

Рецептата

Като дете обичах да рисувам, а майка ми ме подкрепяше. Постоянството е най-важно. Рецептата е да вярваш в себе си, да следваш своите мисли и път. Но никога не трябва да се забравя, че това е сложно и трябва да се работи. Нужно е вдъхновение и любов.

Цената
Успехът в живота винаги се отстоява, защото никога не си го достигнал докрай. Трябва постоянно да се доказваш. Да показваш, че правиш нещо стойностно. Постоянен процес. Отнема лично време, но си струва. Цената е много работа и само работа.