Какво бъдеще има разширяването на ЕС

Европейският съюз постепенно излиза от лятната си ваканция и съсредоточава усилията си върху предстоящата среща на върха на 16 септември в Братислава, по време на която трябва да се начертае визия за бъдещето на Съюза следреферендума във Великобритания на 23 юни. Безспорно важна част от разговора за бъдещето е какво да се прави с разширяването, което навлезе в тежка геополитическа фаза, но тази тема със сигурност няма да е в дневния ред на държавниците на 27-е страни-членки (без Обединеното кралство), които ще се концентрират основно върху проблемите с миграцията, тероризма и икономическите болежки на Съюза. Миналият политически сезон завърши оптимистично за разширяването, но това е по-скоро резултат от пожелателно мислене, отколкото реален оптимизъм.

 

Първите реакции след решението за Бризход бяха на силна емоционална подкрепа за разширяването, чиято цел беше да се покаже, че в ЕС живота си продължава, както обичайно и че нищо не се е променило след заявката на британците да напуснат. По време на вече традиционната среща на върха със Западните Балкани, известна като Берлинския процес, на 4 юли в Париж беше изпратено силно послание на подкрепа за разширяването. В декларацията [на английски език] от срещата се посочва, че независимо от обстоятелствата, настъпили след референдума в Обединеното кралство, бъдещето на Западните Балкани се намира в ЕС. Документът много точно напипва кои са основните проблеми пред страните от региона – регионалното сътрудничество, решаването на двустранните спорове, помирението след войната от 90-те години на миналия век. Тонът на декларацията обаче е сякаш вече е постигната победа на тези фронтове. Уви, ключови участници в Берлинския процес показаха, че декларациите не струват пукнат грош, когато става дума за трупане на вътрешнополитически дивиденти, което връща разширяването в изходна позиция. Какъв е статусът на разширяването към 1 септември?

Черна гора напредва геополитически, но иначе стои на едно място

Дни преди референдума в Обединеното кралство – на 20 юни – се състоя редовната междуправителствена конференция с Черна гора. Както обикновено, тя мина незабелязано, при почти нулев медиен интерес, а според холандския външен министър Берт Кундърс, срещата е била важна, тъй като е създала възможност за равносметка на черногорския напредък. От думите на холандския външен министър стана ясно, че единствената полза в момента от преговорите с Черна гора са геополитически. „Ние топло приветствахме продължаващото сътрудничество на Черна гора по външнополитическите въпроси и по-специално – цялостното хармонизиране с решенията на Съвета и декларациите на ЕС„, заяви холандският топ-дипломат. „Хармонизирането с решенията на Съвета“ е евфемизъм за налагане на санкции срещу Русия.

В този смисъл това е похвала, че Черна гора наложи санкции срещу Русия и се придържаше към всички изявления и декларации на Съюза по тази тема. Що се отнася до самото присъединяване на Черна гора, тоест нейното демократизиране и създаването на върховенство на правото, там напредъкът е доста ограничен. Берт Кундърс изрази надежда, че предстоящите през октомври извънредни избори в Черна гора няма да попречат на напредъка на страната, от която се очаква да покаже, че освен да пише и гласува закони, може и да ги прилага. В този смисъл еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) беше недвусмислен: „Единственото нещо, което наистина има значение е списък от доказателства, че законите се прилагат„, каза той. Холандският министър допълни, че от Черна гора се очаква „солиден“ списък с резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Иначе Черна гора не е източник на проблеми за Съюза. Тя сътрудничи добре със страните от региона и напредва в създаването на добросъседски отношения. Специална похвала Подгорица получи за подписването на демаркационните споразумения с Босна и Херцеговина и с Косово. Уви, на този етап споразумението с Косово не се увенчава с успех, тъй като не получи подкрепа в косовския парламент и беше оттеглено. Така ратификационният процес се отлага за неизвестно време. Черна гора е отворила най-много преговорни глави от всички кандидатки, но и Берт Кундерс, и Йоханес Хан подчертаха, че най-важното е върховенството на закона. Според новия подход на ЕК в преговорите, главите, които покриват върховенството на закона, ще се затворят последни. Това означава, че колкото и глави да са отворени, ако няма напредък по 23 и 24, на практика има застой по пътя на кандидатката към европейско членство.

ЕС направи мечешка услуга на Сърбия и на региона

На 18 юли Сърбия най-сетне получи дългоочакваното отваряне на ключовите за процеса на преговори глави 23 и 24. Това стана, след като беше постигнато споразумение между страните-членки да бъдат взети предвид притесненията на Хърватия, която държа под вето отварянето на тези глави в продължение на няколко месеца. Официален Загреб блокира 23 и 24 глава, след като Сърбия отказа да сътрудничи с Трибунала в Хага за военните престъпления в бивша Югославия, който искаше Воислав Шешель да бъде върнат на трибунала, заради проблемите, които предизвика с връщането си в Сърбия, а също и за да присъства на четенето на присъдата срещу него, която впоследствие се оказа оправдателна.

За да вдигне ветото си, Хърватия поиска Белград да сътрудничи интензивно с Трибунала, да промени закона си за преследването на военните престъпления като премахне от него регионалната юрисдикция и да се погрижи за националните малцинства. Разправията между Белград и Загреб идваше вповече на ЕС, който вече има твърде много проблеми в чинията си. Преговорните глави бяха отворени с уговорката Сърбия да работи за „смислено“ регионално сътрудничество и добросъседски отношения в справянето с военните престъпления, което включва и избягване на конфликт на юрисдикция. В документа [на английски език] по глава 23 не се казва изрично, че Сърбия трябва да промени закона си, но се подчертава, че такъв конфликт трябва да се избягва. Как точно ще стане това, се оставя на Белград да прецени.

Освен това в показателите, които ЕС наложи за работата по тези глави, се посочва, че ЕС държи много на „конструктивното сътрудничество“ с другите страни в региона и по отношение на изчезналите по време на войната хора. Това е един от въпросите, на които Хърватия много държи. Иска се и пълно сътрудничество с трибунала в Хага. „ЕС следователно подчертава необходимостта Сърбия да сътрудничи изцяло с Международния трибунал за бивша Югославия и с Механизма на международните наказателни трибунали, включително и като напълно приема и прилага решенията и присъдите на Трибунала„, се казва още в документа.

Словашкият външен министър Мирослав Лайчак (бивш върховен представител на международната общност за БиХ и представител на ЕС за БиХ), чиято страна от 1 юли пое ротационното председателство на Съвета, заяви, че отварянето на тези две ключови глави е значителна крачка напред в присъединителните преговори със Сърбия. „Това е не само положителна новина, но и мощно послание, а именно, че след като кандидатката напише домашното си, ЕС я придвижва напред в процеса на присъединяване„, каза г-н Лайчак. С голям апломб се изказа и еврокомисарят Йоханес Хан, а пресконференцията предизвика необичаен медиен интерес. Сръбският премиер Александър Вучич, докато благодареше за доверието, направи провокация (не стана ясно дали е била умишлена) към ЕС като спомена най-напред току-що встъпилия в длъжност британски министър на външните работи Борис Джонсън – лидер на Бризход-кампанията. Вучич спомена, че г-н Джонсън го е поздравил по случай решението.

18 юли беше първото участие на Борис Джонсън в Съвета по външни работи след Бризхода и след промените в британското правителство след оставката на Дейвид Камерън като министър-председател. После г-н Вучич благодари специално на „нашите приятели от Унгария, на нашите български приятели и на всички останали„. Доскоро единственият обект на неговата благодарност беше германската канцлерка Ангела Меркел, която този път не беше спомената изобщо в изявлението на г-н Вучич. Той обеща, че Сърбия ще пази регионалната стабилност и ще работи за напредване на правата на малцинствата, но не каза и дума за военните престъпления и конфликта с Хърватия. Попитан от кореспондента на хърватския всекидневник Vecernji list в Брюксел Томислав Краснец, Александър Вучич заяви, че не иска да се меси в хърватските работи и не иска да печели политически точки „като отговоря жестоко на нашите хърватски съседи„. Сръбският премиер припомни, че много държави като Белгия, Германия, Франция, Испания имат почти същите закони за универсалната юрисдикция.

Събитията, развили се след отварянето на глави 23 и 24, с които сега вече може да се каже, че преговорният процес наистина е започнал, поставят въпроса дали ЕС не поощри враждебността между Белград и Загреб. Веднъж прибрал се от Брюксел в Белград Александър Вучич смени тона и войната на думи продължи цяло лято между Хърватия и Сърбия с активното участие на бившия хърватски премиер Зоран Миланович, който отново има претенции да води страната след предсрочните избори на 11 септември. Сърбия се държеше така, сякаш Брюксел е застанал на нейна страна в конфликта й с Хърватия. Отношенията между двете страни се влошиха до степен, че сръбският премиер написа писмо до лидерите на европейските институции, в което се оплака от поведението на Хърватия, но получи хладен отговор от шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП). В своето писмо г-н Юнкер призова двете страни да решат помежду си проблемите в духа на европейските ценности и възгледи по отношение на жертвите на война.

Важно е да се отбележи, че размяната на реплики не е между официален Загреб и Белград, а между официален Белград и лидера на опозицията в Хърватия Зоран Миланович. Александър Вучич реши да не отговаря директно на писмото на председателя на ЕК, за когото каза, че „дълбоко го уважава„, но за сметка на това пусна „говорителя“ си по регионалните въпроси Александър Вулин, иначе министър на труда, заетостта и социалните въпроси, да говори напоително по темата. В момент, когато за ЕС е много важно Сърбия геополитически да е на негова страна както по отношение на стабилността в Босна и Херцеговина, така и в по-широк смисъл спрямо Русия, Александър Вулин заяви, че писмото на Жан-Клод Юнкер „значително усложнява правителството на Сърбия нейната европейска ориентация да бъде обяснена и приета от гражданите„. Това е недвусмислен намек, че ако ЕС не играе по свирката на властите в Сърбия, те може с лекота да се откажат от и без друго вече съвсем не толкова привлекателния Европейски съюз, информира euinside.eu.

Подобно решение на Сърбия ще създаде много сериозни проблеми на ЕС чрез нестабилност на Балканите, които и без друго вече врят и кипят от проблеми, за чието решаване ЕС отдавна вече не е, нито е в състояние да предложи лек. Косово се тресе от политически конфликти, в Босна и Херцеговина расте напрежението от възможността да се проведе провокативен референдум в сръбския ентитет Република Сръбска, в Македония политическата криза продължава да тече, въпреки че най-сетне има дата за нови избори – 11 декември. Скопие очаква от ЕС отваряне на глави и нищо по-малко от това, стана ясно от изявлението напрезидента Георги Иванов по време на церемонията по приемането на акредитивните писма на новия представител на ЕС в Македония Самюел Жбогар.

Президентът Иванов каза, че членството на бившата югорепублика продължава да е най-висока стратегическа цел и изрази надежда евроинтеграционните процеси да се деблокират колкото се може по-бързо. Това означава Гърция да вдигне ветото си върху преговорния процес на Македония. „Всяко проточване на този процес сериозно ще влияе на темпото на реформите, на нивото на политическата култура в държавата и на културата на диалог и компромиси„, предупреди македонският президент и добави: „Ако Македония и след следващите избори не получи дата и не започне преговорите за присъединяване, въпрос на време е кога ще се сблъскаме със следващата политика криза„. Той напомни на г-н Жбогар, че подобно развитие на събитията ще урони доверието на македонските граждани в ЕС, които гледат на членството като на фактор за по-добро бъдеще по думите на Георги Иванов.

Турция – изгубената любов на разширяването

Най-големият воденичен камък на врата на разширяването обаче си остава Турция. На 30 юни беше отворена поредна глава от преговорите, но правилата и критериите вече нямат никакво значение в тази прекалено дълга любовна игра между ЕС и Турция. За Анкара приоритет номер едно в момента е отпадане на визите за турски граждани, артикулирано като ултиматум, че ако това не стане, сделката за задържане на бежанци ще пропадне. За ЕС най-важното е да няма повече бежански вълни, тъй като страните-членки все още не могат да се договорят помежду си си какво да правят с тези, вече влезли на територията на Съюза. Присъединителният процес е оплетен във взаимни обвинения кой какви двойни стандарти прилага. ЕК настоява да налага шаблона на присъединяването, Анкара твърди, че той вече не й е по мярка, страните-членки не са единни в позицията си дали си представят Турция някога сред своите редици.

Все повече се чуват гласове Турция все пак трябва да бъде запазена в европейската орбита, за да не избяга във вражеския лагер, както го обясни лаконично шефът на външната комисия на Европейския парламент Елмар Брок (ЕНП, Германия) в първия сериозен дебат в комисията след лятната ваканция.

ЕС приключи миналия политически сезон с надеждата, че някак нещата ще се подредят от само себе си, но през новия политически сезон страните-членки ще трябва да се изправят пред нелицеприятните факти на дълго занемаряваните проблеми в процеса на разширяване и да им намерят решение. В противен случай ще трябва да понесат последиците. Съюзът трябва да бъде по-активен в страните от разширяването, особено тези от Западните Балкани, където все още е възможно нещо да бъде спасено. Нужни са посреднически контакти на всякакво ниво, включително и от страна на европейските политически семейства, които трябва да озаптят своите си от заиграването със запалки покрай фитила на балканското буре с барут. В този смисъл добра новина е предстоящото присъединяване на партията на Александър Вучич – Сръбската прогресивна партия (SNS) към ЕНП, защото предоставя още един инструмент за влияние.

Европарламентът трябва да въвлече страните в диалог не само по техните си, но и по европейските теми – да повика лидерите им на дебати, да изслуша възгледите им за страните им и за това в какъв ЕС искат да членуват. Декларации като тази от Париж на 4 юли са изчерпан инструмент. Нужни са действия и европейско единство. Най-голямото предизвикателство пред ЕС тази есен ще бъде да докаже и на себе си, и на страните от разширяването, че повече от всякога е мирен проект, защото напускането на Великобритания от ЕС, колкото и да е болезнено, едва ли ще създаде сериозни рискове за сигурността на Съюза, но провала на ЕС да интегрира страните от бивша Югославия, е директна заплаха за мира на континента.

 

 

 

financebg.com/