Климат по поръчка – може, но не е безопасно!

Изменението на климата в последно време в различни региони на планетата, както и зачестилите природни бедствия са подтикнали международната научна общност да направи подробен анализ на използвания от много страни метод за изкуствено влияние върху облаците.

Анализът включва разработването на нови методи и инструменти, определяне на тяхната ефективност и въздействието им върху околната среда, пише fermera.bg.

От петдесетте години на миналия век повече от 20 държави са започнали активно да влияят върху облаците, за да провокират валежи в сухите райони или да разпръскват дъждовните облаци с цел избягване на наводнения или градушки. Най-често използваните в тази дейност химически продукти са сребърен йодид и въглероден диоксид (сух лед). Течният пропан, който бързо се превръща в газ, също се явява активен инструмент за въздействие на облаците, тъй като може да произведе ледени кристали при по-висока температура в атмосферата, отколкото сребърният йодид. В същото време все повече се използват различни хигроскопични материали, като солта например.

Китай оказва активно изкуствено влияние върху облаците

Най-многолюдната страна стартира амбициозната си програма през 1958 г. Комитетът по изменение на китайския климат се счита за най-големия в света – в него работят 37 хил. служители.

Само от 2002 г. насам в Поднебесната са проведени 560 хиляди манипулации по изменението на климата, като в резултат са се изсипали 489,7 милиарда тона дъжд, а икономическите загуби от сушата са се намалили с около 10,4 милиарда долара. По време на Олимпийските игри през 2008 г. Китай е разпръснал химични компоненти в атмосферата с помощта на 30 самолета, четири хиляди ракети и седем хиляди зенитни оръдия. През февруари 2009 г., след четири месеца суша, въздействието на атмосферата е било използвано за предизвикване на изкуствен сняг над Пекин, който валял три дни и е довел до затварянето на 12 големи транспортни пътища около столицата.

Редица страни в последните години започнаха да разработват и изпълняват програми за по-активно влияние върху климата и дъждовните облаци. Китай отново не изостава и през 2012 г. създава допълнителен специален фонд в размер на 26,4 милиарда долара за провокиране на изкуствени валежи и снеговалежи в страната.

Подобна програма е разработена и от Националния център за изследвания на атмосферата в САЩ (NCAR), като през 2010 г. за нея са заделени 8,8 милиарда долара. Тази програма се осигурява чрез инсталиране на установка Weather Modification inc в планинската верига на щата Уайоминг с 24 генератора за сребърен йодид и ацетон. С помощта на леки въздухоплавателни средства този реактив се разсейва в атмосферата, за да се провокира снеговалеж или значително увеличение на количествата топящи се води през пролетта за селскостопански нужди.

Днес значителен брой фирми в различни държави предлагат услугите си за изкуствено въздействие върху облаците. Сред тях са големите американски компании Aero Systems Incorporated, Atmospherics Incorporated, North American Weather Consultants, Weather Modification Incorporated, Weather Enhancement Technologies International, Seeding Operations and Atmospheric Research (SOAR) и др.

Изкуственото провокиране на дъждове често води до политически конфликти между съседни държави, както и между административните области на отделните страни. Конкретен пример за това са отделните региони на Китай, както и претенциите на Иран към съседните държави.
В различни анализи се отбелязва, че в момента използваните технологични въздействия върху дъждовните облаци все още не са достатъчно изследвани по отношение на риска от замърсяване и увреждане на околната среда. Вече е известно, че

Сребърният йодид влия отрицателно върху хората и животните

През 1995 г., а след това и през 2004-а екологичната оценка на група независими експерти от Сиера Невада (САЩ) и Австралия потвърждава опасенията на еколозите за вредите от разпиляването и адсорбцията на сребърен диоксид. Учените твърдят, че в резултат на натрупването на оксидите на среброто се увеличава разпространението на водорасли в ледниковите езера (което обикновено се случва при замърсяване) и същевременно изчезват някои видове (например диви опосумчета) в планинските райони на Австралия.

Други изследвания в университета в Тел Авив под ръководството на професор Алпърт Пинкас показват, че през последните 50 години с изкуственото въздействие на Израел върху облаците количеството на годишните валежи не се е променило в сравнение с предходния период. Оттук се стига до заключението, че ефективността на програмите за изкуствен дъжд е много ниска.

Поради тази причина много държави

Търсят нови, ефективни и щадящи околната среда методи

за изкуствено въздействие върху облаци. В този контекст вниманието на учените е привлечено от последните изследвания на швейцарски специалисти в Обединените арабски емирства, където компанията Zurich Meteo Systems International успешно изпитва нова технология за изкуствено създаване на валежи. При тази технология устройство произвежда отрицателни йони, които допринасят за образуване на дъждовни облаци, но при условие, че влажността на въздуха е не по-малка от 30 на сто. Швейцарското устройство е включвано 74 пъти за 112 дни и е предизвикало 52 пъти дъжд. Meteo Systems International смята, че тяхното изобретение може успешно да замести скъпите инсталации по обезсоляване на морската вода в ОАЕ. Съдейки по изчисленията, тази технология ще струва 8 пъти по-евтино.

Риск от екологични войни

Технологията за изкуствено изменение на климата може да се използва за нанасяне на значителни щети на врага, причинявайки наводнения, циклони или тайфуни, както и за икономически контрол на пазарите със селскостопанска продукция. Поради този факт с Конвенцията на Организацията на обединените нации през 1977 г. е въведена забрана за екологични войни с въздействие върху околната среда. Въпреки това учените не изключват възможността управляващи кръгове на отделни държави да насърчават разработването на тайни програми за изкуствено изменение на климата, което да бъде използвано в ущърб на други страни.