Козът на Кейнс е изигран, ред е на въоръжения безработен американец

Според данните за търговските вериги в САЩ от декември 2010 г., броят на луксозните аутлети за маркови дрехи е нараснал с 8.1% за една година, в същото време евтините магазини с отстъпки за по-бедната половина от американците са се увеличили само с 1.2%, пише Амброуз Еванс-Причард в днешния си анализ за Telegraph.
Веригите Tiffany’s, Nordstrom, и Saks Fifth Avenue са във възход. Продажбите на Cadillac са нагоре с 35%, докато Porsche бележи ръст с 29% на реализираните автомобили на пазара на дребно в САЩ.
Cartier и Louis Vuitton помогнаха за скока на пазарната капитализация на компаниите, продаващи лукс с почти 50%, за последните три месеца на миналата година. Акциите на Best Buy, Target, Walmart изостават силно.
Такъв е кухият плод на политиката на Федералния резерв. Фед вече дори не отрича, че целта на последната кампания за обратно изкупуване на държавни облигации е да се вдигнат акциите на Wall Street, може би защото централната банка на САЩ така забележително не успява да постигне другата си цел, а именно да намали цената и да увеличи обема на кредитирането за гражданите и бизнеса.
Но със сигурност политиката на Бен Бернанке за „стимулиране на потреблението“ заплашва да срине американската етика на солидарност много преди да помогне на бедните.
Броят на хората на талони за храна в САЩ е достигнал 43.2 млн. или рекордните 14% от населението. Те получават дебитни карти с около 140 долара на месец за храна в рамките на пакета от стимули на президента Обама.
Американската конференция на кметовете отчита, че посещенията на кухните за бедни са нараснали с 24% през миналата година. След вълната от ипотечни лични банкрути, 643 000 души в САЩ се нуждаят от подслон.
Данните, публикувани в петък не потвърдиха нещо което се знаеше отдавна, че пазарът на труда в САЩ е в депресия. Единствената причина безработицата да намалее 9.7% до 9.4% е, че много хора са отпаднали от социалната системата като цяло.
Действителният брой на работните места е намалял с 260 000 до 153 690 000. Като процентът на заетост в САЩ на мъжете в трудоспособна възраст над 20 години се е понижил до 73.6, най-ниското ниво в историята на статистиката, водена от 1948 година. Според Причард тази цифра не надвишава средните нива за Голямата депресия (с изключение на най-тежката 1932 г.).
„Корпоративна Америка преминава през V-образно възстановяване“, по думите на Робърт Райх, бивш министър на труда. „Това е страхотна новина за инвеститорите, чиито спестявания са предимно в акции и облигации, както и за мениджърите и брокерите на Wall Street. Но повечето американски работници са хванати в капана на L-образна форма за възстановяване.“
На този фон, в страна където половината от населението притежава оръжия, не е изненада, че въоръжените противоправителствени движения в САЩ отново изплуват на повърхността.
Типичен пример за това е разказът на репортер на „Time“. Той успява да се внедри в наброяваща около 300 души нелегална милиция със звучното име „Въоръжени сили на Охайо“. Група иначе мирни граждани, които прекарват почивните дни с автомати M16 и M60, обучавайки се как да защитават конституционните си права в партизанска война.
Самият Причард е прекарал известно време с граждански милиции в САЩ, в края на рецесията през 1990 г. Тогава обикновените работници в САЩ виждат в контрола върху оръжията, още едно посегателство върху свободата им, от страна на правителството, предизвикало кризата. Сега нещата вероятно са по-зле.
Дългосрочно безработните (повече от шест месеца) са достигнали 42% от безработните в САЩ, два пъти повече от върха на показателя при кризата от началото на 1990-те. Нищо подобно не е виждано от Втората световна война насам.
Коефициентът Джини, използван за измерване на неравенството в доходите, е нараснал от малко над 30 до 46.8 през последния четвърт век, достигайки същите стойности като през 1920-те години, точно преди срива и Голямата депресия. Но САЩ не са сами на този път, подобна е ситуацията и във Великобритания и в Европа.
Рагурам Раджан, бивш главен икономист на МВФ, твърди, че увеличаването през годините на вторичния (рисков) ипотечен дълг е опит, „дали внимателно планиран или по пътя на най-малкото съпротивление“, за прикриване на спада на доходите и за подкупване на бедните.
„Плащането на сметката може да се отложи в бъдещето. Може да изглежда цинично, но лесните кредити са били използвани през вековете като палиатив от правителства, които не са в състояние да отговорят директно на по-дълбоките проблеми на средната класа“, счита той.
Банковите фалити по време на Депресията са били частично причинени от увеличаването на кредитите, за изпитващите проблеми, заради няколко години на засушаване, земеделски производители в САЩ. Т.е. те са били резултат от популистки държавни политики.
Екстремните нива на неравенство са отрова за социалния мир в обществата, но също така има научни тези, че причиняват кризи, като нарушават икономическото равновесие. Те създават предразположение към активиране на пазарни балони на свръхинвестиране, а задържат потреблението, докато натрупването на дисбаланси не преобърне системата, както се случва през 1930-те години.
Превключването от икономика на мускулите към икономика на идеите във века на интернет очевидно даде тласък на Джини индекса, но това е глобализацията. Мултинационалните компании експлоатират евтиния труд, като придвижват технологиите си към страни с ниски заплати, изправяйки Китай срещу Запада в борба за създаване на работни места. При това Китай играе нечестно като дава огромни данъчни предимства на експортните компании и ограничава вноса. Ето защо, въпреки кризата, дяловете на печалбите в балансите на корпорациите, достигнаха рекордни нива в Америка и в Европа.
Меркантилните сили в Азия наводниха света с излишък от производствени мощности, задържайки курсовете на валутите си, за да увеличат търговските си излишъци. Ефектът от всичко това е черна дупка в глобалната финансова система.
Все още можем да се надяваме, че това е преходна фаза, докато повишаването на заплатите в Азия възстанови баланса, но реално излиза въпросът, дали конфуцианският модел е структурно съвместим със западната доктрина за свободна търговия, чиято основа лежи в трудовете на Дейвид Рикардо?
Няма лесно решение за пълзящата депресия в Америка и в частите от Стария свят. А „Новият курс“ на Кейнс за финансиране, със заеми от пазарите на облигации, на изграждане на пътища, мостове, слънчеви или атомни електроцентрали се оказва ненадежден вариант при сегашните нива на суверенни дългове. Козът на фискалната карта вече е изигран.
Така голям брой хора на Запад, са блокирани от грешната страна на глобализацията, и никой не прави необходимото, за да промени нещата. Едва ли Франклин Рузвелт би толерирал това печално състояние на нещата, той щеше да изтръгне и преструктурира глобалната система из основи, докато тя не отговори на нуждите на американските граждани.

tmp = Get_Cookie(„article_fontsize“);
if(tmp != null && tmp > 9) {
document.getElementById(„contenttext“).style.fontSize = tmp + „px“;
document.getElementById(„contenttext“).style.lineHeight = (parseInt(tmp) + 4) + „px“;
}