Кои компании са дивидентните аристократи на Великобритания?

Зареждането на гориво в полет е страхотно, за поддържането на самолетите във въздуха за по-дълго време и изглежда… и за поддържането на добри дивидентни плащания към акционерите – година след година.

Cobham е британската инженерингова фирма, която е пионер във въздушното презареждане. Историята й на поредни години на поддържане или увеличаване на дивидента е впечатляваща – и продължава вече 43 години.

Петролната компания Royal Dutch Shell има още по-продължителна история на постоянни дивидентни плащания – тя е увеличавала дивидента всяка година от края на Втората световна война досега.

Кои други британски акции имат подобна страхотна дивидентна история. Отговорът дават вестник Telegraph и SPDR, фонд мениджърът, който предлага специален фонд, следящ компании с добра дивидентна история.

Фондът, наречен UK Dividend Aristocrats съдържа само 30 акции. Те се класират за включване в състава на фонда, ако отговарят на няколко критерия.

Първо, компанията трябва да е запазвала или увеличавала размера на дивидента поне за последните 10 години. Второ, доходността не може да надвишава 10%, тъй като много висока дивидентна доходност често е знак, че пазарът очаква той да бъде понижен скоро.

Трето, компанията трябва да е печеливша и да не плаща дивидента от резервите или от заеми. Кандидатите за включване в състава на фонда трябва и да имат пазарна капитализация от поне 1 милиард долара, което в британски лири в момента е 625 милиона.

След като на база на тези критерии е съставен списък, фондът купува акции от първите 30, на база на дивидентната доходност.

„Най-добрите платци на дивиденти в Aristocrats фонда са добър пример за най-добрите платци в индекса FTSE All Share изобщо“ – сочат SPDR.

И така, сред тези 30 компании, кои имат най-дълги традиции в плащането на дивиденти?

Извън Cobham сред участниците са Capita, аутсорсинг компанията, която управлява регистрите на акционерите на много от компаниите, Pearson, издателят на вестник „Файненшъл таймс“; Imperial Tobacco; рекламната агенция WPP, Reed Elsevier и Daily Mail & General Trust – две други издателства; софтуерната Sage и инженеринговата Amec.

Историята на плащането на дивиденти от Capita е абсолютно устойчива от 1987 насам. Тогава компанията е платила 0.85 пенса на акция. Последният бе 23.5 пенса, което е ръст от 2760% за 26 години.

Imperial Tobacco се отдели от индустриалния конгломерат Hanson през 1996 и увеличава дивидента на всеки 6 месеца от тогава.

Запитан от кога изплаща дивиденти DMGT без прекъсване, говорител на компанията казва: „Затрудняваме се да ви отговорим. Определено плащаме дивиденти без прекъсване от 1988, откогато е детайлната ни статистика. Общият ни дивидент се увеличаваше през всяка година от тогава, с изключение на една, като годишният темп на растеж между 1988 и 2012 е от 10%. Единствената година в която не е увеличен е 2009, когато дивидентът остана на същото ниво като от предходната година“.

Той добавя: „Уверен съм, че дивидент се плаща постоянно от 1975, но не мога да кажа с категоричност, като вероятно е имало години и в които е бил понижаван“.

Sage нямат прекъсване в плащането на дивиденти от 1990.

Pearson сочеха в годишния си отчет за 2012, че са отбелязали „21-вата година на увеличаване на дивидента, с темп по-висок от инфлацията“ и че през последните 10 години средният темп на увеличение е 7%.

Amec са увеличавали дивидента във всяка година от 1992.

WPP плащат дивидент всяка година от 1993, когато междинният дивидент е бил 0.35 пенса на акция. От тогава те не са го намалявали или спирали.

Reed Elsevier изплаща дивидент откакто Reed и Elsevier се сляха през 1993, но през 1999 понижиха дивидента с една трета. Оттогава той бе увеличаван всяка година, с изключение на 2000 и 2010, когато остана без промяна.

British American Tobacco плаща дивидент във всяка година откакто е на борсата от 1998 и никога не е понижавала размера му.

Дълга история на повишаващ се дивидент обичайно, но не задължително, води до повишаване на цената на акциите. Винаги обаче има ръстове и спадове при акцията, тъй като тя следва и пазарния сантимент.

Жереми Льо Сюр от 4 Shires Asset Management казва: „Трайният растеж на дивидента на акциите ви би трябвало да доведе до повишение на цената им. Единствената доходност от компания, преди най-накрая да продадеш акциите й, са дивидентите. Следователно компания, чийто дивидент постоянно расте, би трябвало да се радва и на ръст в цената на акциите. Колкото по-траен и устойчив е ръстът на дивидента, толкова повече стойност би трябвало да има и в компанията“.

Но добавя: „Понякога, въпреки повишението при дивидента, няма ръст на акцията на компанията. Balfour Beatty е добър пример за това. Тя повишава вече 13 години дивидента от 1999, като акциите поскъпнаха петкратно. Но от пика им през 2007 те губят вече 40% от стойността си, въпреки че повишението в дивидентите не е спирало“.

Колкото и да са впечатляващи някои от горепосочените постижения, те са бити с лекота от част от британските инвестиционни тръстове. Тези тръстове са фондове, които притежават акции в други бизнеси, но и техните акции са листвани на борсата.

Scottish Mortgage, например, има 103-годишна дивидентна история и поддържа или увеличава дивидента вече 80 години.

„Дивидентът расте средно с по 7.2% всяка година от 1909, освен през Голямата депресия“ – разказва Льо Сюр.

City of London Investment Trust има 47-годишна дивидентна история, а Alliance Trust and Bankers отчита 46 поредни години на ръст в дивидента. Други с продължителна история на плащане на дивиденти са Caledonia (45 години), Foreign & Colonial and Brunner (42 години), Witan (38 години) и Scottish Mortgage (30 години), според Асоциацията на инвестиционните компании.