Кой си измива ръцете с ветеринарите? Държавата…
Защо шефът на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) Йордан Войнов тръгна срещу своите събратя, частно практикуващите ветеринари, като ги обвини, че искат да източват държавната хазна?
Отговорите на този въпрос са много. Важно е да се каже, че те имат косвено и пряко отношение към огромен брой проблеми, които касаят главоломно сриващия се сектор на животновъдството и катастрофалната липса на суровина в българската индустрия. Ще ни отговорят и на въпроса, който тормози нацията от поне две години насам. Кои са хората, които имат интерес да се бави създаването на агенция по храните в тази държава? И както се казва, май разковничето ще се окаже заровено точно при ветеринарите. Защото те са тези, които контролират всички тези процеси, знаят всичко, но мълчат удобно. Един от отговорите дойде директно от гилдията – не е нормално в една държава служителите в контролния орган (НВМС) да надвишават броя на работещите лекари.
Нелепо е да се твърди, че ветеринарите източват държавната хазна, като обявяват повече дейности, които трябва да се заплащат. Напротив, в тяхното искане държавата да предвиди средства за профилактика на бяс, кучешка тения, туберкулоза и кърлежи. Отпускането на такива средства дори не би трябвало въобще да подлежи на коментар, след като в страната има туберкулоза, след като тя може да се предаде чрез млякото на хората. След като сме на първо място в ЕС по кучешка тения!
Освен това за всички дейности, които ще трябва да извършат през годината, ще им трябват точно 23 млн. лв. и нито стотинка повече.
Да се режат тези пари за сметка на безопасността на хората, е недостойно държавническо поведение. А оправданието, че Брюксел бил препоръчал за туберкулоза и кучешка тения да не се плаща, е още по-абсурдно. Първо, защото това не е изрична забрана, а препоръка. Второ, защото тя произтича от ситуацията в ЕС, тъй като в останалите страни може и да няма кучешка тения и туберкулоза, но в нашата има. И трето, най-важното нещо, което българските чиновници отказват да разберат и от което произтичат най- големите беди. Това е принципен национален проблем и касае администрацията като цяло. Той се корени в огромната съпротива на бюрокрацията да приложи творчески който и да е закон и разпоредба.
Но, моля ви се, дами и господа, Брюксел нито е Господ, нито е икона!
Светлана Трифоновска, в-к „Пари“