Корупцията върви ръка за ръка със слаба администрация

Изследването е на ИПИ и целта на тези анкети бе да допълнят наличната статистическа информация със субективните възприятия за бизнес средата и условията за живот в отделните области.
 
След обработването на попълнените анкети сред бизнеса се откроиха интересни резултати и закономерности, които заслужават внимание. Предвид  важността на корупцията и работата на администрацията за бизнес средата във всяка една област, по-голямата част от анкетата сред представители на бизнеса беше посветена точно на тези въпроси. Ето и резултатите, които получихме:
Корупция
1/ Противно на очакванията, има немалко области в страната, в които усещането за корупционни практики е много слабо, т.е. местните представители на бизнеса и граждани смятат, че нивото на корупция в съответната област е много ниско. Като такива относително „чисти от корупция” области, ако се съди от анкетите сред бизнеса, се открояват Разград, Търговище и Смолян със средна оценка между 4 и 5, където 4 е ниско ниво на корупция, а 5 – много ниско. Интересното е, че тези възприятия за минимални нива на корупция се потвърждават и от анкетата сред гражданите за област Търговище, но не и за другите две области. Т.е. на базата на проведените анкети бихме могли да твърдим, че Търговище се възприема като една област с много ниско ниво на корупцията както от местните фирми, така и от гражданите.
2/ На другия край на спектъра са най-корумпираните области според възприятията на бизнеса. Сред тях като абсолютен „шампион” се откроява Софийска област (да не се бърка с област София-град) със средна оценка от 1,71, където 1 е много високо ниво на корупция, а 5 – високо ниво. Перник и Кюстендил също се присъединяват към „челната тройка” със средни оценки от около близо 2,5, т.е. средно между високо и средно ниво на корупция. Шумен и Велико Търново също се открояват с относително по-високи от средните нива на корупция.
3/ Освен общите възприятия за корупция в различни местни институции, с анкетата сред бизнеса се опитахме да разберем и кои са процедурите, които дават най-богата „почва” за растежа на корупционни практики. За целта попитахме представителите на бизнеса колко често в сектора, в който те работят, на фирмите се налага да правят корупционни или нерегламентирани плащания, като изброихме няколко често срещани случаи, при които фирмите си взаимодействат с местните власти. Сред тези случаи са обществените поръчки, получаване на регистрации и разрешения от местна власт, услуги на местната администрация и др.
Област Перник успява да затвърди своето „първенство” и по отношение на нерегламентираните плащания, като тук тези практики са относително най-често срещани на фона на останалата част от страната. София-град също се отличава с висока честота на нерегламентираните плащания. Другото интересно наблюдение от анкетите е, че нерегламентираните плащания, там, където те се считат за често срещани от бизнеса, са докладвани за всички изброени случаи. Т.е. ако има възприятия за нерегламентирани плащания, те са повсеместни в рамките на областта – и при обществените поръчки, и при различни административни услуги, и при издаването на разрешителни и т.н.
Подобно явление се наблюдава и при корупцията, където като цяло разликите във възприятията за корупция между отделните институции в рамките на една област са малки. Тази взаимозависимост би могла да говори за ефект на „заразата” при възприятията за корупция – ако една или повече институции в една област се възприемат за корумпирани, то това или води до бързо навлизане на корупционните практики и в други институции, или автоматично създава сходни представи за корупция и за другите институции в областта.
Работа с местната администрация
Оценката на бизнеса за работата на органите на местната общинска и областна администрация очаквано е до голяма степен в унисон с резултатите за корупцията. Областите с относително високи възприятия за корупция са и областите, в които бизнесът  оценява работата на администрацията най-ниско. Сред тях се нареждат Софийска област (отново да не се бърка със София-град), Перник и Кюстендил с оценка около 2,5-2,6 по скала от 1 до 5, където 1 означава наличие на сериозни слабости, а 5 – липса на слабости. Донякъде изненадващо, сред областите с относително по-ниска оценка за местната администрация се откроява и Стара Загора, която не се среща сред над-корумпираните области.
В същото време, на другия край на оценките се нареждат Бургас, Пазарджик, Разград, Търговище, Смолян с оценка около 4 при положение, че скалата е от 1 – наличие на сериозни слабости до 5 – липса на слабости, т.е. в тези области администрацията се възприема по-скоро като такава без сериозни слабости. Интересно е да се припомни, че три от тези 5 области – Разград, Търговище и Смолян – също се характеризираха с едни от най-ниските нива на корупционни усещания.
Очевидно между двата измерителя – възприятия за корупция и оценка за работата на администрацията има известна положителна корелация. Тази връзка се вижда ясно и от долната двумерна точкова диаграма, където сме разположили различните области по двете оси – възприятие за корупция и оценка за работата на администрацията.

Източник: ИПИ на база анкети сред бизнеса, проведени през май 2012 г.
След като изчислихме средни оценки за корупцията и за работата на местната администрация по области и пресметнахме корелацията между двата показателя, изчисленията потвърдиха тези наблюдения. Наистина, корелацията между двата индикатора е положителна и е 0,78, т.е. очевидно в общия случай те се движат ръка за ръка. Ако възприятията за корупция в една област са високи, то можем да очакваме, че и оценката за работата на администрацията също ще е относително ниска, и обратно. Тук е важно да се подчертае, че тази взаимовръзка не предполага каузалност (причинно-следствена връзка) между двата показателя, а само и единствено паралелно движение. Т.е. не бихме могли да твърдим, че по-незадоволителната работа на администрацията води до по-висока корупция или пък обратното – където местните органи са корумпирани, това води до снижаване на качеството на предоставяните от тях услуги.
Единственият извод, който може да се направи от тази относително висока положителна корелация е, че често корупцията и незадоволителното обслужване на бизнеса и гражданите от местните власти са свързани явления.

 
Десислава Николова, ИПИ