Късите крака на лъжливия пиар!

>  Борисов я представи като Номер 1 в паневропейската битка срещу кризата; > Дянков постигна рекорден резултат от 4,25% лихва в сделката по еврооблигациите; > отново Борисов, както в добрите стари времена, оповести финала на грандиозна акция по залавянето на 4 500 килограма /!/ хашиш на ферибота във Видин;
Така е според изявленията на двамата топ-политици, които държат кормилото на управлението в България: първият- на цялата държава;вторият – на финансите и икономиката. Но според бдителни журналисти и независими експерти истината е различна: и в трите случая става дума за солидна доза самореклама, граничеща с изопачаване или съчиняване на факти. Тоест, за лъжлив пиар. Но нека да вървим поред…
1. Брюкселското ноктюрно и бургаските припеви
На 20 юли, 2012 г. в Бургас, след скорострелното си завръщане от драматичното заседание на Съвета на Европа в Брюксел, премиерът Борисов е заявил в Бургас: „ На заседанието в Брюксел всички дадоха България за пример – как в рамките на 2,5 г. държава на юг, от бившите социалистически страни, е успяла да си покрие бюджетния дефицит, да го свали до 2%, да има нисък дълг, да има инфлация, която да отговаря на маастрихтските критерии и съответно да започне да има растеж, да усвоява в пъти повече европейски фондове” /Информацията е разпространена от агенция „Фокус”/.
На следващия ден български журналисти, отразяващи срещата „на върха”, вкупом опровергаха верността на това твърдение. Подобна супероценка няма нито в официалните прес-съобщения, нито в който и да е коментар за работата на форума. Моята насрещна проверка по време на тридневни срещи с компетентни люде в Брюксел завърши със същия резултат: никой не беше чул за ексклузивна похвала за България, дадена преди, по време на, или след заседанието на Съвета на Европа.
Следователно става дума за съчинена история. Кой е съчинителят: обслужващият пиар екип, придружаващите експерти или самият премиер, е от второстепенно значение. Журналистите се интересуваха от изречените думи и съзряха в тях както самореклама и „параноично самоизтъкване”, така и поредица от некомпетентни становища и неуместни коментари на премиера Борисов. Сиреч, касае се не за случайно изтървани приказки /за моментен гаф/, а за нещо далеч по-сериозно: опит да се манипулира българската публика. Който се интересува от аргументираните критики, може да направи справка с поредицата от статии и анализи, публикувани миналата седмица в „Сега” от Светослав Терзиев, „Труд” от Веселин Желев, в специализираната икономическа преса и социалните медии. Накратко, медийните коментатори уличават премиера в следните прегрешения:
Първо, неразбиране на случващото се в Брюксел. Срещата, която чуждестранен наблюдател нарече „Брюкселско ноктюрно” е била тежка, изпълнена с противоречия и сблъсъци /особено в тесния формат на членовете на еврозоната/; ултиматумът „Стига принуди, иначе напускаме”, поставен дружно от премиерите на Италия и Испания, някои определят като „изнудване, увенчало се с успех”. Но големият пробив е станал другаде и то след едномесечен системен натиск на Франсоа Оланд. Става дума за началните стъпки в обръщането на европейския курс: от самоцелно затягане на коланите към стратегия за растеж. За тази цел са преструктурирани средства от наличните фондове; в бъдеще те ще се разпределят между всички държави-членове на общността, готови да провеждат такава политика.
Именно тук е неприятното разминаване в посланията от Брюксел и бургаските разяснения на Борисов. Преразпределението на фондовете означава, че за нас ще остава по-малко; така че българският аргумент за държавата-отличник няма да помогне. Що се отнася до закъсалите държави, парите за рекапитализиране на техните банки идват от друг механизъм и не се предоставят чрез държавите / в края на краищата те са спасителен ресурс и за немски, френски и други европейски банки, притежаващи губещи дългови книжа от сделки в Испания и Италия/.
Ако е искал да бъде откровен със своя народ, неговият премиер трябваше да заяви /първо пред парламента/, че България поименно не е била обект на специални дискусии в Брюксел. Засега!
Второ, неуместно и дори срамно изтъкване на поданическа вярност към Канцлера Ангела Меркел и Германия. Да следваш прогерманска линия в момент, когато на практика почти всички европартньори застават срещу опитите за финансово-икономически /а оттам и за политически/ диктат на официален Берлин, е най-малкото късогледа политика. Късогледа, но удобна! Когато нямаш международна тежест и ти липсва капацитет за професионални спорове на масата на преговорите, за предпочитане е да се присъединиш към силния.
Доскоро все/силен беше тандемът „Меркози”; днес Меркел е сама; и, както отбелязват европейски медии, притисната до стената. Да демонстрираш сателитно поведение в подобна ситуация не е за хвалба. Още повече, че срещу нейната политика на верижни бейлаути в Средиземноморието, с ползване на пари на немските данъкоплатци, има три дела в конституционния съд на Германия.
Догодина на парламентарните избори немските гласоподаватели ще издадат окончателната си присъда за ерата „Меркел”. Нов мандат за ХДС не се задава. Но у нас политическият сателитизъм има здрави корени, още от времето на Тодор Живков и неговите предшественици. Доживяхме да видим същия синдром, възкръснал при неговите почитатели…
2. Мистериозният облигационен заем
В разгара на лятото фамозният финансист Симеон Дянков поднесе гореща новина: българските ценни книжа са буквално разграбени; желаещите купувачи са били в пъти повече; водещи мениджъри на сделката от 950 милиона евро са световно известни банки; постигнат е своеобразен световен рекорд: при очаквани лихвени равнища от 5-6 %, българските дългови книжа са продадени при лихва от 4, 25%.
Ако се доверим на г-н Дянков и неговия пиар-екип, би трябвало да сведем смирено глави и да поискаме прошка за системните критики, отправени по негов адрес за калпавата антикризисна „стратегия”, изпразнила държавната хазна; за мумифицираната реална икономика; за генерирания нов цикъл от масово обедняване. После, заедно с целокупния български народ, да се порадваме на тази уникална акция на международните капиталови пазари.
По-малко от седмица след като до нас достигна дянковата braking news, започнаха да се прокрадват съмнения относно нейната истинност. Най-напред във Фейсбук се появиха коментари, че крайният/реален партньор в сделката е …поделение на руската мега-мрежа „Газпром”; после финансисти изчислиха, че цената на успеха е доста солена: след пет години България ще връща заема, плащайки цели 250 милиона лева отгоре. В последния си брой в.” Банкеръ” обвини министъра на финансите, че умишлено е отстранил от сделката българските банки.
Много е вероятно вечно заподозрените в скептицизъм български икономисти и журналисти да се окажат прави: условията за облигационния заем са били едни, а крайният резултат-съвсем друг. И то при условие, че цялата операция е била дирижирана от София, а не от банките, избрани за водещи мениджъри. Иначе трябва да приемем, че тези банки са измамили поръчителя.
Изобщо, съветват вещи финансисти, внимавайте в детайлите; там, а не в общата рамка се крие истината за дянковата операция…
3. Ние ги хващаме….
Съобщавайки сензационната новина, че българските служби, след грижливо подготвена операция, са заловили огромно количество контрабанден хашиш, премиерът Борисов поиска достойна оценка и признание от международната общност. Прав е: не е шега работа за разкриеш мрежа, пренасяща 4,5 тона наркотик, който по експертни оценки струва около 4 милиона евро. За такъв подвиг се дават високи награди от специализираните служби в Европа, където най-много страдат от наркотрафика през България. Не само персонални награди, но и изцяло нов, положителен /и последен/ мониторингов доклад би трябвало да получи българското правителство за своя принос в борбата с контрабандната търговия с наркотици.
Кой знае защо обаче, полицейско-митничарският подвиг, сътворен под вещото наблюдение на премиера – бивш главен секретар на МВР, не предизвика очаквания международен отзвук. Поне засега!
За сметка на това независими наблюдатели се усъмниха, че цялата история е съшита с бели конци. Не че не е имало /показно/ залавяне. Но едно е да намериш 4,5, а друго-12 тона хашиш; по един начин се провежда операцията, ако е станала на ферибота във Видин, по съвсем друг-ако е осъществена във вътрешността на България; едно е, ако извършителите са граовски бандити, посегнали на запаси от местни складове; съвсем различно е, ако е блокирана международна криминална мрежа; и т.н. и т.н. Плетеницата от противоречиви съобщения кой, къде, колко хашиш е заловил, разплита в своя статия медийният наблюдател и финансов експерт Никола Ников /виж публикацията в моя блог/.
Ако г-н Ников е прав, излиза, че сме били свидетели на „активно мероприятие”, разработено по стар милиционерски тертип, приложено в новите условия на медийно-полицейски хегемонизъм, установен в днешна България. Разликата с останалите в близкото минало показни крими-акции срещу автентични и нарочени гангстери е, че тогава слушахме мантрата „Ние ги хващаме, те ги пускат”; днес такова говорене не върви, защото и „хващачите” , и „пускачите” са в ръцете на една управляваща партия- ГЕРБ. Затова рефренът е променен на: „Ние ги хващаме-чакаме похвала и признание!” Такава всъщност е интимната мисъл на премиера, когато гръмна новината за нарко-гонките в Северозападна България.
Наред са европейските спецслужби и брюкселските политици. Какво да очакваме: поощрение или наказание? Ще разберем до дни…
Кратко обобщение
На пръв поглед има малко общи неща между трите истории, които коментирах по-горе. Но погледнато през призмата на властовата консумация и стилистика, те си приличат в едно: когато няма събитие-създай го; разполагаш ли с повод и факти-раздуй ги; следвай самохвалния пиар-дори когато измисля, той прави реклама.
Само че в тази комуникативна философия има няколко уязвими постулати, които в крайна сметка се обръщат срещу сценаристите и субектите на саморекламата. Живеем в отворени общества, с развити алтернативни мрежи за вътрешно и международно общуване: социални медии, експертни мрежи, неформални движения. Както на лъжата краката са къси, така и на лъжливия пиар му лъсват срамните части. Не рано или късно, а почти на момента, когато се пускат в публичното пространство медийните балони. Както е в описаните по-горе случаи.
Дали обаче те ще заинтересуват онези, които по конституция са длъжни да държат текущо отговорни пристрастените към манипулации политици и техните щабове. Имам предвид функциите на парламента и по-точно, на опозицията в него. Време е за сериозно и безкомпромисно разследване на опитите за въвеждане в заблуждение на общественото мнение-не преди изборите, а днес, когато следите на извършителите са още горещи!

блог на проф. Кръстьо Петков