Макар и в криза, Испания е на път към най-богатите

Изминавайки впечатляващ път, за десетина години страната се превърна от най-големия бенефициент на европейски фондове в нетен платец – с други думи, като четвърта икономика в еврозоната, скоро тя ще трябва да внася в общата хазна повече, отколкото получава. „Испания е една от страните, които най-много се възползваха от присъединяването си към ЕС през 1986 година“, припомня Ролф Компос, професор в бизнес школата ИЕСЕ (IESE Business School) в Мадрид, цитиран от  Франс прес и БТА. „Достатъчно е само да видите мрежата от високоскоростни влакове, съфинансирана до голяма степен от ЕС“, която е втората в света по разстояние в километри, за да разберете до каква степен ЕС е подкрепил икономическия растеж на страната, допълва Марио Колинг, изследовател в института Реал Елкано (Real Elcano). Затова е съвсем логично, че в Испания винаги са гледали на Европа като на решение, като на път към модернизацията на страната, допълва той. С появата на нови страни членки като България и Румъния, при сравнение Испания изглежда като една от богатите страни в ЕС. „След като успя да запази статута си на нетен бенефициент за периода 2007-2013 година, твърде вероятно е тя да стане нетен платец през следващия цикъл, през 2014-2020 година“, прогнозира Колинг. За Испания обаче това повишаване в степен, което я нарежда сред страни като Германия, Франция и Великобритания, в някакъв смисъл не е добра новина“, отбелязва анализаторът. Това е така, защото страната трудно се възстановява от спукването на балона на недвижимите имоти през 2008 година, затънала е в рецесия, а безработицата й е рекордна и всеки четвърти в активна възраст е без работа. „Трябва да се вземе предвид икономическата криза, в която се намираме“, изтъкна през септември държавният секретар по въпросите на ЕС Иниго Мендес де Виго. Колко големи ще бъдат вноските на Испания към общата хазна? Това ще бъде въпросът, който страната ще обсъжда с европейските си партньори на срещата на върха на ЕС на 22 и 23 ноември, посветена на европейския бюджет. „В преговорите Испания се опитва да бъдат взети предвид последните данни за БВП на човек от населението, за да бъде отчетен ефектът от кризата“, отбелязва Марио Колинг. Ролф Кампос пък допълва, че трябва да се има предвид и как ще се развива страната в бъдеще, тъй като прогнозата е за кумулиран спад на БВП от 3 процента през идните две години, така че Испания отново ще стане най-бедната в Европа. Страната „има волята да поеме постепенно позицията си на нетен платец в бюджета“, уверява дипломатически източник. Според него основната идея е да се избегне рязка промяна във финансовите отношения с ЕС, тоест Испания да плаща висока цена още от първата година. Други приоритети в дискусиите според същия източник ще бъдат запазването на кохезионните фондове за по-бедните от средното райони като Андалусия или Галисия, както и селскостопанските помощи, на които Мадрид е вторият нетен бенефициент след Франция. Първите новини обаче не са добри: според европейски източник Испания може да загуби близо 20 милиарда евро помощи в следващия бюджет, като за областите орязването ще бъде от 30 на сто, а за земеделието – 17 процента. В замяна на това, повишавайки статута си, страната все пак ще може добие повече тежест при преговорите в Европа. Марио Колинг обаче предупреждава, че икономическата ситуация в Испания и вероятността от финансов спасителен план продължават да ограничават полето за действие и тежестта на страната в ЕС.

Финанси