МВФ: Еврозоната е в опасност
„Въпреки значителните политически решения финансовите пазари продължават да са под силно напрежение в някои части на района, а това поставя под въпрос оцеляването на самия валутен съюз“, предупреждава МВФ в годишния си доклад за еврозоната. В документа се отбелязва, че „отрицателните връзки между държавните финанси, банките и реалната икономика са по-силни от всякога“, посочи АФП. За да се отстрани този проблем, „първостепенната задача е да се изгради банков съюз в еврозоната“ с общ надзор, който би могъл да бъде поверен на ЕЦБ, наред с гаранция за депозитите и създаването на регулатор, чиято роля ще бъде да управлява банковите фалити, допълва вашингтонската институция. В действителност „изострянето на кризата навежда на мисълта, че не се работи по дълбоките причини (за нея)“, отбелязва със строг тон МВФ. „Само едно убедително и съгласувано действие за цялостното изграждане на Икономическия и паричен съюз може да спре спада в доверието към района“. На 15 юли Фондът публикува прогнозите за растежа в еврозоната от минус 0,3 на сто тази година и от 0,7 на сто през 2013 година (спрямо 0,9 на сто, предвиждани по-рано). Констатациите не са никак радостни: вътрешното търсене ще остане слабо, бюджетните корекции ще окажат натиск върху растежа, износът няма да се възползва много от спада на курса на еврото и безработицата ще остане висока. За сметка на това инфлацията вероятно „ще спадне значително и дори би могла да стане негативна“, подчертава МВФ, цитиран от Франс прес. Рискът от дефлация, който би могъл да стане осезаем в началото на 2014 година, е „относително слаб в икономиките с бърз растеж, но сериозен в страните от периферията“ на еврозоната, отбелязват експертите на Фонда. ЕЦБ може и трябва да действа. „Тъй като инфлацията е слаба и намалява, то ЕЦБ има възможност да понижи лихвите си и да приложи други неконвенционални мерки, които биха облекчили натиска на някои пазари“, се подчертава в доклада на МВФ. Фондът настоява и за нова операция по краткосрочно кредитиране на банките от ЕЦБ по модела, който тя приложи на два пъти – през декември и февруари. Фондът отбелязва, че еврозоната би трябвало да укрепи бюджетната си интеграция, „въвеждайки ограничени, но развиващи се граници на споделянето на дълга“. МВФ не споменава изрично еврооблигациите, срещу които Германия силно се противопоставя, но посочва възможността да бъдат създадени „еврофактури“ („eurobills“), или с други думи да се обединят издадените от страните от еврозоната краткосрочни държавни облигации и да се създаде амортизационен фонд за дълга.
Финанси