Мечта, наречена евро

Ще има ли в близко бъдеще и български евромонети?

След предпазливата подкрепа за кандидатирането на България за влизане в еврозоната, изразена от германската канцлерка пред българския премиер в Берлин, страната изглежда готова да направи формалната стъпка в тази посока.

Върху някои от възможните трудности пред този ход се спира Георги Папакочев.
Успоредно с обявения ангажимент Германия да настоява България да бъде „сканирана” индивидуално за усилията й за влизане в еврозоната, германската канцлерка Меркел припомни в Берлин на българския си гост, че оценката за тази готовност, а и за същинското членство, не се дава от правителствата на 26-те, а единствено от Европейската централна банка и от Еврокомисията.
Скоро в еврочакалнята?
Просто приемането на определена държава в системата на еврото, а преди това включването й към валутния механизъм ERM2, популярно наричан „евро-чакалнята”, не е следствие нито от силните амбиции на кабинета, нито от сметките, които той крои за бъдещето, а резултат единствено на одобрението на Комисията и нейната Централна банка. Дори повече – ясни правила за влизане на кандидатката във въпросния предварителен валутен механизъм липсват и експертите отдавна призовават ЕС да уточни изискванията си в тази област. До днес продължават да бъдат валидни само критериите от Маастрихт, а именно, че „добре дошли” в еврозоната са заможните европейски държави, близки по доходи, ниво на развитие, темпове на растеж и равнище на инфлацията.
Тест за европейско приличие
През пролетта на миналата година управляващата тогава Тристранна коалиция направи опит да уговори ЕК за натиск върху Европейска централна банка да даде съгласие за българската кандидатура в евровалутната чакалня, но удари на камък. Просто председателят Барозу и тогавашният комисар по валутните въпроси и сегашен негов заместник Алмуня казаха на Станишев, че е неприлично този въпрос да бъде поставян от държава-членка с блокирани еврофондове, масова корупция и тежка престъпност. Сега в Берлин канцлерката Меркел също деликатно намекна пред Бойко Борисов, че „налагането на правовия ред и битката с корупцията” трябва да продължат още по-интензивно, на което българският премиер обеща да направи всичко необходимо, за да може г-жа Меркел „да не я е срам” от оказаната подкрепа.
Очевидно след импрегнирането на кабинета „Борисов” с финансисти с международно реноме и подсигуряването на страната в ЕК с авторитетна експертка от Световната банка, официалното искане за приемане в еврочакалнята ще бъде направено, още повече, че публичните финанси на България се подържат чрез валутния борд и рестриктивната фискална политика на кабинета в очакваните от Европа норми, въпреки социалната цена на тази политика.
Евро = още повече лишения?

Какво ще струва въвеждането на еврото?
Мнозина обаче си задават въпроса „Какво от това?”, след като се очаква бариерите пред еврозоната да станат почти непреодолими за източноевропейските кандидатки след финансовите провали – висок държавен дълг и огромен бюджетен дефицит на четири проблематични държави от южното крило на Европа, сред които е и българската южна съседка Гърция. Дори да бъде разглеждана индивидуално като европейски финансов „субект”, ще успее ли най-бедната и корумпирана държава в ЕС да убеди изтръпналата от икономическата криза Европа, че ще продължи да затяга икономическия си и социален колан още две, три, а и повече години, до влизането в еврозоната?
Отговор на тези въпроси /парадоксално, но факт!/ даде преди седмица самият премиер Бойко Борисов. В интервю за европейското издание на американския „Уолстрийт джърнъл” той призна, че усилията на правителството му за гарантиране на фискална дисциплина не са неограничени, и че ако тази дисциплина „продължи да нанася тежък удар на хората през следващите години”, неговият кабинет ще трябва да преосмисли подхода си.
Казано точно, ясно и откровено. И не подлежащо на по-нататъшен коментар.

Георги Папакочев,Дойче веле