Министерствата заявяват недостиг от 1 милиард лева до края на годината

Един милиард лева недостиг са заявили министерствата у нас до края на година. Финансовото министерство намали заявените разходи до нормални граници, съобщи днес министърът на финансите Румен Порожанов. По думите му, проектът за актуализация е съобразен с всички показатели, които влияят върху бюджета. Предвидено е осигуряване на допълнителен дълг до 4,5 млрд. лв. за тази година с цел финансиране на по-високия дефицит. Така ще се осигури и надежден буфер за ликвидна подкрепа на банковия сектор, посочи министърът. Според него, увеличението на дефицита се предлага, за да могат отделните ведомства да работят нормално и да се предоставят социалните помощи и публичните услуги. Фактор, според Порожанов, се оказва и отрицателната дефлация, заради която брутният вътрешен продукт на България при заложени 81,7 млрд. лв. по номинал, намалява до 79 млрд. лева. Заради политическата криза и недоверието към България, инвестициите у нас отсъстват, посочи министърът и уточни, че 1,7 млрд. лв. от предложения дълг е за финансиране на дефицита. Останалата част от сумата е буфер в рамките на хипотези за банковия сектор.
Анализът на изпълнението на параметрите по приходите показва чувствително изоставане на годишна база спрямо планираните в закона за тазгодишния бюджет. Прогнозата за икономическата ситуация е била надценена, а в същото време са подценени серия неблагоприятни фактори като намалялата база за събиране на данъците, политическата нестабилност, влошената икономическа среда, слабите инвестиции и оттеглянето на вложители от България. На този фон, министерствата е трябвало да работят с бюджет, намален с 22 на сто. 12 процента са били редуцирани още при планирането на бюджета заради осигуряването на ресурс за Публичната инвестиционна програма, бил е заложен буфер от 5 на сто за ведомствата и още толкова икономии през юли след приемането на актуализацията на бюджета на НЗОК. От думите на финансовия министър стана ясно, че скоро не се предвижда раздвижване на казуса с вложителите в Корпоративна търговска банка. Особеният надзор, в който е поставена КТБ, не предполага достъп до средствата, подчерта Порожанов. Той припомни, че още през август е изпратил писмо до Европейската комисия, в което информира, че се работи по нов закон, който да синхронизира директивата на ЕС от 2009 г. с българското законодателство. В него ще бъде записано, че в случаите на спиране на плащания от страна на банката, без тя да е обявила фалит, те ще бъдат поети от Гаранционния фонд.