Морално и законно

Всички прилики с българската действителност в тази статия са случайни. Този текст не е основан на някакво юридическо познание, а единствено на логиката (моята собствена такава) какво е правилно и какво не…

Представете си ситуация, при която в една сравнително нова демокрация идва ново правителство на власт и първото, което прави е да се опита да осъзнае в какво състояние е оставена държавата от предното управление, включително и какво е законовото и административно наследство на старите управници.

Това наследство може да има много форми – приети закони и правила, назначени хора на определени позиции (било то ключови управленски и представителни или просто административни), подписани договори (краткосрочни и дългосрочни такива), поети задължения и т.н.
След като бъде осъзнато това наследство, трябва да се търси отговор на въпроса какво може да предприеме новото правителство.
Дали ще се променят дадени закони и наредби, както и да се направи реформа (тоест да се промени начинът, по който функционира дадена система), зависи изцяло от волята на новото правителство.
Тук не говоря за това колко е сложна тази промяна (дали политиката досега е била правилна или не), а единствено за това, че промяната зависи от решението на новата власт. С част от „наследството“ обаче нещата не стоят така. Ако примерно е назначен управител на националната банка (с определен мандат) или пък е подписан дългосрочен договор (примерно в енергийният сектор), то тогава отговорите се крият в решенията на старата власт, които или ще останат в сила, или трябва да бъдат преразгледани.
Как може да се случи това преразглеждане и можем ли въобще да избегнем появата на подобни ситуации?!
Битува мнението, че когато властта се смени не трябва да има реваншизъм, а последователност в политиката. Това означава хората в административните структури да не бъдат масово гонени и назначавани нови такива, а да се работи с хора, които вече имат опит на позициите си и са наясно с нещата. Твърди се, че чистката в администрацията е нещо лошо, което води до корупция и шуробаджанащина.
Това, според мен, не е съвсем вярно поради следните причини:
1) ако хората гласуват за промяна и „изритат“ старото правителство от властта, то това означава, че има недоволство към начина на управление и съответно няма нищо по-логично от това да се сменят хората, които взимат важните решения в държавата – част от тях са на избираеми позиции (и се сменят с изборите), но друга част са били просто назначени от старите управници;
2) ако хората подкрепят новото управление, то е нормално всички лостове да бъдат в ръцете на тези, които носят отговорността.
Представете си например, че се назначи нов изпълнителен директор на голяма компания – нормално е той да има властта да закрива и открива отдели, да закрива и открива позиции, както и да сменя всички мениджъри. Политически коректно или не, следното звучи съвсем логично: избирателите избират тези, които са на изборни длъжности, а тези, които биват избрани са в правото си да назначават своите фаворити на другите управленски, но не изборни позиции.
По друг начин стоят нещата при вече подписаните договори и поети ангажименти. Отменянето им би дало много по-голяма свобода на новата власт и може би повече възможности, но това едва ли е правилното решение. В крайна сметка, за да се развива една страна, трябва да има някакъв ред и правила. Ако всички договори започнат да бъдат преразглеждани на основание дали новото правителство ги харесва или не, то това би било пагубно. Това би означавало, че няма върховенство на закона, а върховенство на управляващата партия.
Ако наличието на подобен договор е спирачка за ключови политики на новата власт, то решението може да бъде търсено в прекратяването на договора, но според законовите разпоредби. Всеки договор може да бъде прекратен едностранно срещу съответно обезщетение. Тук въпросът е дали размерът на това обезщетение е по-нисък от ползите, които биха произтекли от прекратяването му.
Всички тези разсъждения, както по посока на назначенията, така и тези за договорите, могат да бъдат представени и в друга светлина. Това би бил случая, когато те се случват в последните дни на новата власт, когато е ясно, че властта ще бъде сменена. В този вариант нещата пак са си законни, но въпросът е дали е морално да се взимат подобни решения в последния момент, и ако не е, какво следва от това.
Тук нещата са далеч по-сложни. На всички е ясно, че назначенията и взимането на други важни решения в последния момент не е правилно (тоест е неморално), но това не прави отменянето им по-лесно. В крайна сметка, върховенството на закона съществува (или трябва да съществува) именно за да нямаме върховенство на силата или пък на мнението на отделни хора. Ако веднъж определим нещо като неправилно и неморално (и съответно го отменим, въпреки че е направено законно), то това ще отвори вратите за безкрайно много такива тълкования. Всяко нещо ще може да бъде обявено за неморално и съответно ще трябва някой да решава кое наистина е така и кое не. Тоест ние ще зависим от мнението на този някой, а не от законите.
Решението тук може да бъде търсено не за конкретния проблем, а по принцип. Могат да бъдат намерени тези механизми, които да възпират управляващите от взимането на важни решения в последната секунда. Определено тези механизми ще бъдат доста дискусионни, но пък може и да проработят.

Петър Ганев, ИПИ