Наши ергени се връщат от чужбина заради български булки
Наши ергени се завръщат от чужбина, за да си намерят български булки. Те са натрупали състояние зад граница, между 30 и 40 години са и идват със зестра за бъдещите съпруги. Предимно са работили в Испания, Германия, Франция и Гърция, като има такива и от Америка.
„Забелязваме такава тенденция. Това са хора, които са спечелили пари, имат носталгия към държавата и искат жените им да са българки“, обясни пред „24 часа“ председателят на Държавната агенция на българите в чужбина Петър Харалампиев.
От агенцията изпращат и писма до емигрантите ни, за да се върнат на работа в България. В тях те описват конкретни работни места във фирмите у нас. „Така ако компанията се нуждае от квалифицирана работна ръка с френски език, изпращаме писма до българските общности във Франция, Белгия и Канада“, описва инициативата Харалампиев. Част от нашенците се възползват от възможността и се прибират да работят в България.
Писма с оферта за работа се пращат и до традиционните общности от етнически българи в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания. Причината е, че фирмите у нас изпитват остър глад за специалисти. „Особено в Молдова и Украйна средните специалисти са на суперкачествено ниво и българските работодатели са много доволни.
„Най-голям успех имаме в традиционните български общности“, каза Харалампиев. У нас те си намират работа като мениджър продажби или оператори на машини. Наскоро българи от Украйна са започнали работа и като оператори на комбайни. От Македония пък се прибирали предимно лекари и медицински сестри.
Забелязва се тенденция и за завръщане на готвачи, предимно от Франция.
„Българите, които се завръщат от Западна Европа, знаят по два езика освен нашия, те са образовани и са много ценни кадри. Те са натрупали опит, но се завръщат заради носталгията.
Емигрантите от Германия и Франция пък се връщали само за високоплатени позиции.
След 6 години работа в Манчестър Николета Русева решава да се върне в България. Въпреки че след много лишения и усилия стига до позицията заместник-управител на хотел в Манчестър, не я блазни заплатата от 1600 паунда на месец. Връща се в родния Разград. Причината- липсата на среда, семейството и носталгията. Решава се след дълъг размисъл, но е категорична, че парите не са всичко. „Много по-трудно е тук да се стигне до позицията, която заемах в Манчестър, но на този етап не съжалявам за избора, който направих“, разказва Николета. С опита, който трупа зад граница, тя е ценен кадър за българските работодатели и веднага си намира работа като асистент експорт в BG фирма и засега е доволна, а и вратите пред нея не са затворени, информира в.24часа.
След 15 години в САЩ пък Ралица Младенова планира да се завърне в България. Тя е графичен дизайнер, но работи и като илюстратор на книжки. „През последните години много чуждестранни фирми откриха офиси в България. Те предлагат привлекателни условия. Определено предпочитам да работя и да се развивам в България, защото тук е домът ми. Ще ми трябва още година, за да организирам завръщането си, тъй като още имам ангажименти тук“, обяснява Ралица.
financebg.com