Нов закон пази банките от слухове
Медии и анализатори попадат под ударите
Консултанти ще оповестяват дяловете си във фирми
Парламентът прие на първо четене Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Под „пазарни злоупотреби“ той определя търговията с вътрешна информация и манипулиране пазара на тези инструменти. Нормативният акт няма да се прилага спрямо сделките, сключени във връзка с паричната политика на страната и сделките с външния й дълг. Не се използва и при операции на Европейската централна банка, БНБ другите централни трезори на страните от ЕС, както и при сделки за обратно изкупуване на акции.
Още в началните алинеи възникват съмнения за точността на някои определения. Например забраната да се посочват „факти и обстоятелства, които са настъпили или обосновано може да се очаква да настъпят в бъдеще“, смущава, защото точно с това се занимава финансовият анализ и колкото по-верен е той и предвиди точно събитията, толкова по-добре. Според тълкуването на цитирания текст обаче анализаторът (или журналистът) може да попадне под ударите на закона. Ако журналист напише например, че една институция е в лошо финансово състояние, защото е направил добър анализ на нейните резултати и изяви и след това тя фалира именно поради влошеното си състояние, не е изключено анализаторът да бъде съден, въпреки че не той е причина за фалита.
За манипулиране на пазара на финансови инструменти се приема и разпространението чрез средствата за масово осведомяване и интернет на невярна или подвеждаща представа за финансови инструменти. За манипулиране се приемат и сделки или подаване на нареждания, които може да създадат лъжлива представа за цената. В същото време се казва, че не се приемат за манипулация сведенията, които журналистите разпространяват при изпълнение на професията си, и не получават облаги от това.
Според закона признаци за манипулиране на пазара има, когато сделките и нарежданията са голяма част от пазара, променят съществено цената и водят до промени в свързани финансови инструменти или на базови активи. Когато има смяна на позицията в кратък период и сключените сделки или нареждания са съществена част от дневния обем на сделките и също значително променят цените, тогава отново има наличие на манипулация на пазара, се твърди в закона. Ако пък има сключени сделки, но действителният им притежател не се променя, определено това също е признак за манипулация, както и когато има има нареждания, променящи най-добрата цена, а сделките се сключват за кратък период от време и след това цената се променя обратно. Заличаването на нареждания, без да бъдат изпълнени, и сключването на сделки преди или след подаването на подвеждаща информация също се смята за манипулация. Същото важи и когато преди сделката са разпространени изследвания или препоръки, които са неверни, необективни и повлияни от съществени интереси. Всички тези манипулации изрично се забраняват с предложения закон. В него е уточнено и кои сделки и действия се определят като манипулативни.
В закона са предвидени и мерки за предотвратяване на изтичането на вътрешна информация и манипулиране на пазара.
В същото време доста обтекаеми са текстовете за случаите, когато работата на определени хора е именно изготвяне на прогнози или финансови съвети. В закона тази дейност е наречена „изготвяне и разпространение на препоръки“. Лицата, които се занимават с това, трябва да се погрижат „препоръката да бъде честно представена и да разкрие своите интереси или конфликти на интереси“. На този въпрос е отделено най-много място в закона. Конфликтът на интереси се декларира например, като на видно място анализаторът оповестява дяловите си съучастия (или на свързани с него лица) в над 5% от капитала на емитента, за който се прави препоръката, или на емитента при анализатора. Изискванията са доста на брой и много подробни и засягат и много трети лица и инвестиционни посредници.
Валерия Стойкова