Нужна е радикална промяна в икономическата политика на БСП

Ако БСП не пристъпи към спешна и радикална промяна в своята икономическа политика я очаква съдбата на ПАСОК. Запомнете това!

Такива мисли ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно в мои публикации през последните 10-15 години (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ). Те обаче се засилиха напоследък в контекста на достойното поведение на народа и политиците на Гърция, особено след победата на СИРИЗА в изборите на 25 януари.

Предлагам на вниманието на ръководството на БСП някои фундаментални икономически проблеми, по които радикалните промени са спешно необходими. Никакви оправдания за отлагане не са приемливи. По отношението на ръководството към тези промени ще се съди доколко то искрено се стреми към автентична лява политика. Защото настоящата не е такава. Тя е по-скоро лява фразеология за залъгалка на наивници.

1.Сегашната политика на нашите правителства по собствеността е погрешна, защото фаворизира частната собственост, за сметка на публичната. Частната собственост е обявена за неприкосновена в чл. 17 на Конституцията, без да се казва същото за публичната. Следователно, от нея може да се краде. И тя беше масово разграбвана 25 години пред съучастническия поглед на всички правителства.

Трябва да се въприеме принципът: всички форми на собственост са равнопоставени пред закона и се доказват чрез лоялна конкуренция под икономическото слънце. Ще просперира тази, която обслужва по-добре обществените интереси. Това е критерият за добра или недобра. Не може да има форма на собственост, определена предварително като по-добра. Стопанската история го потвърждава.

Двигател на икономическия и социалния прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Нито частната, нито публичната собственост могат да бъдат такъв двигател сами по себе си. Защото при липса на конкуренция или някаква форма на държавен контрол, всяка от тях се изражда. Нещо повече, всеки монопол е вреден, но най-опасен е частният монопол, понеже е безконтролен. За целта в България трябва да се прекрати приватизацията, особено на стратегически структуроопределящи стопански обекти. Не бива да се допуска приватизация на силно социално ориентирани обекти и на работещите в условията на естествен монопол. При доказана злоупотреба с монополно положение, независимо от собствеността на предприятието, да се налагат сурови санкции, а при повторение – да се отнема правото за стопанска дейност.

Ако държавните предприятия работят добре, осигуряват заетост, предоставят продукти и услуги за вътрешно потребление и износ, ако спазват законите и печелят, няма икономически основания да се приватизират. Такива основания може да се намерят само ако те не работят добре и трупат загуби. След като привържениците на частната собственост твърдят, че частният сектор се управлява по-добре и функционира по-рационално, те може да се предложат за приватизация, за да се модернизират, да се конкурират с публичните предприятия при спазване на законите и да започнат да печелят. В това е икономическата логика и главното основание за приватизация.

Цялата българска приватизация през изминалите 25 години беше извършена противно на тази логика и в повечето случаи на безценица. Масово се криеха доходи и не се плащаха данъци. Много от тях бяха занемарени, изоставени и активите им разпродадени като скрап. Рязко спаднаха приходите в бюджета. В резултат на това държавата сега не разполага със средства за инвестиции и за нормално финансиране на здравеопазването, образованието, науката, опазването на околната среда, за демографската си политика и социалните си програми, за отбраната и сигурността. Това ускори разрухата в икономиката и в обществото. Затова наричаме престъпна този тип приватизация.

За произвола, повърхностната едностранчива аргументация, лъжите и тежките последствия от престъпната българска приватизация за обществото е показателно последното предложение от 27 януари 2015 г. на две български работодателски организации, Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската фондова борса и други за борсова приватизация на миноритарни дялове (20-25%) от държавни предприятия. Тяхното предложение включва: АЕЦ Козлодуй, Български енергиен холдинг, Булгартрансгаз, Електроенергиен системен оператор, ТЕЦ Марица Изток – 2, Българска банка за развитие, летище София, Агенция за дипломатически имоти в страната. Както се вижда, все апетитни между малкото останали още държавни стопански обекти.

Предложението съдържа списък от 6 вида ползи от прилагането на тази борсова приватизация. Те са повърхностни, несериозни, а част от тях и неверни. Освен това, с основния си замисъл противоречат на действащите закони, защото главна цел на предлаганата приватизация била „набирането на средства за финансиране на дефицита в бюджета за 2015 г.” Със закон обаче от много години у нас е забранено с приходи от приватизация да се финансира пряко бюджетен дефицит. Те могат да се привеждат само в сребърния фонд за бъдещо финансиране на пенсиите.

В предложението се сочи, че потенциалните български частни инвеститори по предлаганата схема притежават ресурс от около 11 млрд. лева, без да се броят наличните ресурси в банките. След като авторите на предложението са така загрижени за растежа и конкурентоспособността на българската икономика не е ли по-добре да вложат тези ресурси в изграждане на нови високотехнологични и експортно ориентирани предприятия, които ще осигурят допълнителна заетост и ще произвеждат нещо ново, в допълнение на съществуващото. Защото по предлаганата схема въпросният частен ресурс ще се вложи в съществуващи безрискови дейности, които сега се изпълняват добре и ще продължат да се изпълняват успешно с държавни ресурси в същите, а може би и в нарастващи мащаби.

В случая се предлага заместване на държавен с частен капитал в активите на посочените предприятия, без да се добавят допълнителни производствени мощности, без да се произвежда допълнителна продукция, да се създава допълнителна заетост, допълнителни доходи и т.н. Какъв е смисълът на тази своеобразна рокада на капитал за обществото, освен настаняване на частен капитал в добре работещи, с осигурен пазар, рентабилни, безрискови предприятия. България не печели нищо от това финансово упражнение.

Препоръчвам също да се преразгледат приватизационните и концесионните договори на всички значими стопански обекти и при доказано очевидно увреждане на националните интереси те да се анулират, а виновните лица да носят наказателна отговорност, без прилагане на давност. Да се отворят „досиетата на прехода”. Да се засили контролът над дейността на чуждестранните търговски вериги. Да се предоговорят условията за работа на двете американски централи в Марица изток, на трите електроразпределителни дружества и на производителите на енергия от възобновяеми източници, тъй като при сегашния режим на работа те получават солидна държавна помощ, забранена от регулациите на Европейската комисия. При фалити на финансови и други институции, като КТБ, последствията да се поемат от виновните лица, а не от бюджета.

2. У нас продължава да се прилага догмата за „по-малко държава в икономиката”. Тази икономическа философия господства и в Европа, въпреки че причини последната световна криза от 2008 г., от която Европа още не е излезнала. България трябва да възприеме концепцията за „регулирана пазарна икономика”, при активно участие на държавата като регулатор, а също и като самостоятелен стопански субект. Тази икономическа концепция следва да бъде конкретизирана в сложен пакет от ефикасни взаимно обвързани политики на макро- и микро-равнище: по икономическия растеж, по индустриалната политика, по заетостта, по доходите, по ограничаване на бедността и на социалната поляризация, по собствеността, по конкуренцията, по ограничаване на злоупотребата с монополно положение, по европейската интеграция, по външната търговия, по демографската, миграционната и регионалната политика, по здравеопазването, образованието, науката и иновациите, по институционалната политика, по бюджетната политика, по държавния дълг, по финансовата (банкова и небанкова) система, по социалната политика, по опазването на околната среда, по пенсионното дело и т.н. Трябва да има пълен синхрон между макро- и микро-икономическа политика. За голяма част от изброените теми имам отделни публикации – виж моя сайт в интернет на посочения адрес.

3. Сегашната политика по разпределителните отношения е погрешна. Делът на бюджетните разходи в БВП през 2013 г. беше 38,9%, а в бюджета за 2015 г. са предвидени 39,8%, заедно с вноските в ЕС и при 3% дефицит. Делът на бюджетните приходи е около 36% от БВП. Нашите пазарни фундаменталисти настояват за още по-нисък дял на разходите – до 30% и дори до 25%, „за да останели повече пари в частника, който по-добре можел да се разпорежда с тях”. Средното в ЕС през 2013 г. по разходите е било. 48,5%. В някои от страните членки е както следва: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5%, Португалия – 50,1% и т.н. Зад ниските проценти в България се крият разпределителни отношения, които ощетяват жестоко трудовите хора и засилват социалното неравенство. Те са основата на рестриктивната политика. Държавата трябва да пристъпи към европейски тип разпределителни отношения, а синдикатите да повишат натиска за промяна.

Разходите в нашия бюджет през 2016 и следващите години трябва да се повишат до 44-45%, при постепенна ориентация към балансиран бюджет, но след възобновяване на растежа от поне 3-4%. С тези промени ще се измени разпределението на новосъздадената стойност – ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда.

Така ще се създаде финансова основа за смекчаване на произволната рестриктивна политика, за постепенно преодоляване на грубото подценяване на труда у нас и неоправданото голямо изпреварване на растежа на производителността пред растежа на доходите през последните 25 години, за ориентация към средногодишно повишение на средните реални заплати с 8-10% през следващите десетина години. След време ще се постигне и постепенно изравняване на нивата на България по БВП на човек от населението (т.е. по обществена производителност на труда) и по средна заплата на заето лице с тези в ЕС. Сега разликата по двата показателя е огромна (съответно 45% и 22-23%) и противоречи на всякаква икономическа логика и на елементарната справедливост. Тази политика се поддържа от пазарните фундаменталисти и се аргументира с клишето, че всяко повишение на заплатите водело до опасно влошаване на нашата конкурентоспособност. Това не е вярно! Заплатите не са главната причина за ниската ни конкурентоспособност. По-скоро обратното, ниските заплати спомагат за поддържане на ниска конкурентоспособност. По-важни причини са високата енергоемкост, материалоемкост, лошото управление.

Получените допълнителни ресурси от 5-6 млрд. лева годишно по описания начин следва да се насочат за по-гъвкава политика по доходите, по-активно финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, опазването на околната среда и т.н. Ресурсите за тази по-активна политика ще се осигурят чрез повишение на събираемостта на данъците; умерено прогресивно облагане на доходите, на печалбата, на големите имоти, на хазарта, на финансовите трансфери; промяна в структурата на бюджетните приходи между преки и косвени данъци в полза на преките и т.н. По изброените проблеми имам отделни публикации – виж моя сайт.

4. Политиката на икономически рестрикции също е погрешна. Тя създава илюзорна финансова стабилност, трайна икономическа стагнация, която прераства неизбежно в дефлация и социална мизерия. Забравя се, че финансовата стабилност е също толкова важна, колкото и социалната стабилност. Злоупотребата с едната причинява срив и на другата. Поголовната рестриктивна политика не води до икономически растеж. Европа го доказва след 2008 г. За постигането на растеж е нужно стимулиране на вътрешното и външното търсене. Вътрешното търсене се повишава чрез по-висока заетост, по-големи доходи на домакинствата, по-големи колективни фондове за потребление чрез бюджета, повече инвестиции. Външното търсене се постига чрез по-голям нетен износ, по-висока конкурентоспособност, по-активна и равноправна икономическа интеграция в ЕС. И тук имам подробни публикации по отделните теми – виж моя сайт.

5. България е в тежка демографска криза и не се прави почти нищо за нейното смекчаване. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението на България се топи. Изтичат не само най-младите мозъци, но и генетичният ни потенциал. И това не тревожи българските политици! От много години те провеждат политика, която изостря демографската криза. Тази криза не може да бъде овладяна лесно и бързо, но има мерки чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политики, с които тези силно инерционни процеси могат да се смекчат през следващите години и десетилетия. Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Ако това не се направи България е пред изчезване към края на това столетие.

6. България не защитава добре националните си интереси като член на ЕС. През последните 8 години българските правителства се подчиняваха послушно на диктата от Брюксел в името на някакви общи интереси, зад които стояха големите страни-членки. Закриването на четирите атомни реактора в Козлодуй, пожертването на трите големи енергийни обекта (Бургас – Александропулис, атомната централа в Белене, Южен поток) са достатъчно показателни. Наличието на Общ европейски пазар в сегашния му вид е изгодно за най-силните страни-членки, но не и за слабите като нас. Участието ни в икономическите санкции срещу Русия нанася още по-големи вреди на България. Достойно за съжаление е, че министърът (социалист) на икономиката и енергетиката предостави на Европейската комисия през 2014 г. правото да води преговорите за Южен поток с Русия, с което навреди на нашите национални интереси и на интересите на още няколко съседни страни. А Гърция сега заявява, че ще продължи „Турския поток” на своя територия и ще разпределя газта за Европа, без да пита Брюксел. Ние трябва да настояваме за промени в ЕС, да не се лишаваме лекомислено от икономически и политически суверенитет, да престанем да сме политически мекотели и да поставяме над всичко националните ни интереси. България трябва да използва и правото си на вето при важни гласувания в ЕС, увреждащи националните ни интереси.

7. България не е заинтересована от участие в споразумението между ЕС и САЩ за свободна търговия и инвестиции. Това споразумение е само фаза от мракобесния глобален американски проект за „Нов световен ред”, насочен главно срещу Русия и Китай. В близко бъдеще тук ще проникват по-лесно продукти с ГМО, ще започне добив на шистов газ (което други страни вече изоставят), ще се лишим от социални придобивки, ще подчиним националната си икономическа, социална, екологична, здравна и друга политика и традиции на интересите на големите американски корпорации. Те ще имат правото да осъждат цели европейски държави за провеждана от техните правителства политика чрез „независим” арбитраж. Досетете се кой ще управлява тогава европейските държави, а и България – избраните от нашите народи правителства или американските корпорации. Резултатите от прилаганото вече няколко години в Канада сходно споразумение NAFTA са категорично негативни. Това не трябва да се допуска за Европа и България.

4 февруари 2015 г.,Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН