Овощарският институт пуска още 6 нови сорта фиданки

Шест нови сорта фиданки разработва Овощарският институт, съобщи неговият директор д-р Аргир Живондов. За регистрация догодина кандидатстват три вида орехи, череша, праскова и кръстоската между слива и кайсия, уточни той.

В института наблегнали най-вече на ореховите дръвчета заради голямото търсене през последните години. „Не можем да насмогнем, фермерите годишно искат да купят 200-300 000 бройки,а ние произвеждаме само една десета от това количество“, призна д-р Живондов.

Търсенето на млади орехови фиданки през последните 3-4 г. нараснало лавинообразно, тъй като ДФ „Земеделие“ подпомага създаването на градини. Фермерите ни били много заинтересувани, защото 1 дка се създава с малко разходи. Понеже са обемисти дървета, орехите се засаждат на големи разстояния и за декар са нужни от 12 до 14 дръвчета.

От друга страна, самите орехи се търсят много – хем за производство на ядки, хем за дървесина, от която се прави скъп фурнир.

Имаме и много запитвания от Хърватска, Сърбия и Гърция, каза д-р Живондов. Преди няколко години гърците дори имали специална програма с финансови стимули за изграждане на нови градини, както и за създаване на орехови гори. Овощарският институт успял да изнесе няколко големи партиди орехови дръвчета за южната ни съседка и за Мароко, но пловдивските учени вече се задъхват. Заради голямото търсене цената на фиданките непрекъснато скачала. В момента върви около 20 лв.

Новите орехови сортове са разработки на 85-годишния доайен проф. Недю Недев. Те са с тънки черупки, теглото им достига до 15-16 грама, а ядката е плътна и богата на мазнини. „Тракийска хрущялка“ е сортът череша, който догодина ще бъде признат от Изпълнителната агенция по селекция, апробация и семеконтрол. Фиданката дава високи добиви. Плодът тежи 10 грама и е с къса дръжка. С „Тракийска хрущялка“ черешовите сортове, разработка на Овощарския институт, ще достигнат 174.

Новата праскова, селекционирана от учените, ще се нарича „Спасена“. Тя е подходяща предимно за консервиране, тъй като плодът е твърд, а костилката лесно се отделя.
За пръв път институтът ще регистрира т. нар. сливо-кайсия. Това е кръстоска между двата плода и изглежда като тъмновиолетова слива, покрита с нежен мъх. Ще се нарича „Стендесто“, тъй като е създадена от слива „Стенлей“ и кайсия „Модесто“.

От всичките 111 отгледани изкуствено дръвчета едно родило жълти плодове, другите били с типичния цвят на сливата. Вкусът е странен, но приятен сливово-кайсиев, казват в института. „С кръстоската целяхме да се избегне опасната шарка по сливата, която се прехвърли по кайсиите и прасковите. Заболяването тръгна от България и после се разпространи в цяла Европа. Болестта е вирусна, нелечима и затова трябваше да създадем устойчиви сортове“, обясни д-р Живондов.

Финанси

function ShowHideComments()
{
if(document.getElementById(‘comments_table’))
{
if(document.getElementById(‘comments_table’).style.display == ‘none’)
document.getElementById(‘comments_table’).style.display = “;
else
document.getElementById(‘comments_table’).style.display = ‘none’;
}
}