Омбудсманът внесе в деловодството на парламента Закон за гражданската несъстоятелност

Омбудсманът Мая Манолова внесе в деловодството на Народното събрание Закон за гражданската несъстоятелност. В сградата на парламента Мая Манолова дойде с представители на „Българска стартъп асоциация“. Заедно с тях пред журналисти в парламента Мая Манолова аргументира необходимостта от приемането на закона. Манолова посочи, че страната ни е единствената държава в ЕС, която няма такъв закон. Освен това задължението за приемането на подобен норматив, произтичали и от приетата през юни и вече влязла в сила европейска директива.
Със законопроекта се въвежда процедура по обявяване на личния фалит и опрощаване на част от задълженията на физическите лица и предприемачите към кредиторите.
След внасянето на готвените в продължение на година текстове, те могат да бъдат припознати от народни представители и поставени на обсъждане в пленарна зала.
Манолова отбеляза, че това е един много важен и чакан закон от българските граждани, особено от хората, които са изпаднали в „дългово робство“.
Сред аргументите в подкрепа на законодателната инициатива Манолова визира свръхзадлъжнялостта на гражданите. Според данните, представени от омбудсмана, България е на четвърто място по свръхзадлъжнялост.
„Близо 800 млн. лв., годишно са лошите и необслужвани кредити“, каза Манолова. По думите й става въпрос не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, лизингови компании, към колектори и различни монополни дружества.

Асоциацията за защита на потребителите подкрепя предложението на Омбудсмана Мая Манолова за Закон за несъстоятелност на физическите лица, известен като частния фалит. България е единствената държава в ЕС, която няма подобен нормативен акт. Възникват обаче няколко въпроса, които не са уредени в проекта: Кой ще плаща разноските за производствата по фалит – ежемесечните възнаграждения на лицата, които осъществяват процедурата, таксите на съда, вещите лица и др. Не е ясно при банкрутирал длъжник от къде ще се покрият тези разходи. Ако е от държавния бюджет, тогава се поставя въпросът редно ли е изрядните данъкоплатци да плащат „сметката“ на неизрядните. Ако все пак некоректните имат някакво имущество и доходи, процедурата по фалит ще излиза прекалено скъпа. И не на последно място кой ще осъществи процедурата по продажба на имуществото на длъжника, ако има такова, с цел покриване на вземанията?, коментира председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски.

В действителност близо 800 млн. лева годишно са лошите необслужвани кредити. Става дума не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колекторски фирми и към различни монополни дружества.

Една от основните задачи на Асоциацията за защита на потребителите е именно да се бори с нелоялните практики и способи, с които боравят компаниите за събиране на дългове – т.н. колекторските фирми. Като Асоциация ние ще продължим в тази посока и ще настояване за Закон, който да регулира дейността им. В България има близо 2 милиона случая на граждани с просрочени кредити и сметки, които са лишени от всякакви инструменти на защита и регулация на взаимоотношенията им с тези фирми. Смущаващ е фактът, че към нерегламентираните услуги на тези фирми вече прибягват банкови институции, доставчици на вода, телекомуникационни услуги, ток и парно. Няма прозрачен начин, който да определя начислените от колекторските компании суми над главницата, а това е достатъчна предпоставка за злоупотреби.

Ели ЯНЕВА